СЪДРУЖИЕ ВДЯСНО: На 4 май СДС и Движение „Гергьовден“ подписаха споразумение за европейските избори в присъствието на Бойко Борисов, който изрече думите за единството, което прави силата вдясно. Със споразумението кандидатът на СДС Александър Йорданов, който е 4-ти в листата на ГЕРБ, става представител и на „Гергьовден“
„Всеки един човек в ГЕРБ ясно осъзнава, че единството прави силата. Ако десните партии не се бяха обединили за европйските избори, рискувахме много гласове да се разпилеят, да отидат в нищото, дори и при БСП. Не сме единствените десни и е напълно нормално да обединим сили с други формации с оглед на общата ни цел – ЕНП да има най-сериозно представителство в следващия Европейски парламент.“ С тези думи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обясни подписването на едно от многото споразумения за сътрудничество на партията си с други формации за изборите за европейски парламент.
Почти щеше да събуди доверие, ако не бе ясно, че става дума за най-тежкото положение, в което ГЕРБ се намират от създаването си до сега. Откакто ГЕРБ са в управлението, те винаги са имали партньорски партии. По-често тези формации са били вътре в парламента с ролята на патерица, която да крепи мнозинството им и да придава вид на демократичност. Само в един случай – през 2009 г., партньорството се търсеше преди вота и той маркираше първоначалната несигурност как тази нова тогава партия ГЕРБ ще тръгне при първото си изпитание.
Днес „Обединени земеделци“, партия „Никола Петков“, Движение „Гергьовден“, Съюзът на репресираните и Българският демократичен форум са сред многото организации, за които не е ясно какво точно ще получат в замяна за гласовете, които могат да прелеят към листите на ГЕРБ. Измежду „малчуганите“ единствено СДС получиха кандидат-депутат на избираема позиция – председателя на парламента от епохата на ранната демокрация Александър Йорданов. Липсата на избираеми места за кандидати от малките организации показва, че на тях не се гледа като на двигател с капацитет да увеличи потенциалната и кинетична енергия на ГЕРБ. Вместо това обединенията дават шанс на управляващите за пореден път да изиграят картата на „антикомунизма“, въпреки че от неговото рухване минаха почти 30 години, както и че самият им лидер е бил партиен член и впоследствие е охранявал сваления диктатор.
БСП редовно събира под крилата си разнообразни левичарски формации, явявайки се на избори било като „Коалиция за България“, било като „БСП за България“. И винаги осигурява избираеми места в листите си на коалиционните или псевдокоалиционните партньори поне на вотовете за национален парламент. Разликата с ГЕРБ е, че партията на Борисов предоставя избираемо място на партньор само когато се страхува от провал. През 2009 г. осигури евродепутатски мандат на земеделката Петя Ставрева, сега – на седесаря Александър Йорданов. Освен това, след като вземе властта, ГЕРБ винаги обезличава партньорите си. Така направи с РЗС на Яне Янев, „Атака“, „Синята коалиция“, Реформаторския блок. При такова политическо досие, извън ерзац формациите, коя сериозна партия би се коалирала с ГЕРБ?
Има нещо ново, което налага партията на Бойко Борисов да смени коренно поведението си. Ако досега ГЕРБ изглеждаше като неизменен победител още преди изборите да се проведат, днес социологията сочи лека преднина на социалистическата партия. В този смисъл евентуална загуба на евроизборите може да принуди ГЕРБ да погледнат по нов начин на коалирането, вече с дългосрочни намерения. Навярно вече разбират, че партията им навлиза в нова фаза, която силно напомня за залеза на СДС в началото на века. Ако първото място при самостоятелно явяване на избори изглежда непостижимо вероятните участници в такава коалиция от нов тип под знамената на ГЕРБ са както отляво, така и отдясно. АБВ на Румен Петков и Георги Първанов отдавна си търси ракета носител, защото очевидно сама не може да полети в Космоса. Фактът, че АБВ гради кампанията си повече като саботаж на БСП, отколкото като поход към властта, показва, че тя вече неформално подкрепя ГЕРБ, и тази любов остава само да се скрепи с брачни подписи. Най-важното, тя е следствие на флирта, който позволи Ивайло Калфин да стане социален министър във втория кабинет“Борисов“.
Днешните участници в предизборните партньорства навярно също ще останат в такава коалиция, ако се стигне до нея. Към тях може да се присъединят „България на гражданите“ на Меглена Кунева и евентуалните проекти на Петър Москов и други маргинализиращи се политици вдясно. Всичко това обаче нямаше да бъде възможно, ако ГЕРБ не усещаха несигурност, каквато досега на са изпитвали. Красноречиво доказателство за това е интервюто на Бойко Борисов по „Панорама“ на БНТ, в което той направо обяви стратегическо отстъпление със заявката, че иска да си изкара премиерския мандат докрай и след това да остане само в партията, като избута напред млади политици. А за една добре организирана стратегическа отбрана са нужни солидни и умно използвани резерви – както собствени, така и съюзническии.
Текстът е публикуван в брой 18/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя
