Най-мистериозните обекти във вселената

Може ли съвсем близо до нас да се таи цял огромен свят? Астрономите са все по-сигурни, че в орбита около Слънцето обикаля и девета планета – далеч отвъд Нептун. Подобна промяна в списъка на обектите около Слънцето не се случва за пръв път. Церера, най-големият астероид в Слънчевата система, е открит през 1801 г. и бил класифициран като планета, но после го „разжалвали”. Плутон също бил приет в клуба на планетите при откриването му през 1930 г., но през 2006 г. го помолили да върне членската си карта и го понижили до планета джудже.

Първите признаци, че планетарното братство на Слънцето има още един член, са забелязани през 2014 г., когато американският астроном д-р Скот Шепърд открил кандидата за планета джудже 2012 VP113, обикалящ в орбита около Слънцето, но отдалечен от него 250 пъти повече, отколкото Земята. Веднага направило впечатление, че удължената орбита е значително по-наклонена от тази на другите планети. „В момента не е известен обект в Слънчевата система, който да повлияе по такъв начин на орбитата на 2012 VP113”, казва Шепърд.

Няколко равнени един по друг обекта могат да бъдат сметнати за малко вероятно съвпадение, но вече има цели десет такива, открити най-вече благодарение на работата на астрономите д-р Майк Браун и д-р Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт. Всички те имат сходни характеристики на орбитите и шансът тази наредба да е съвпадение спада до нищожния 0,0001 процент. Обяснението е, че има незабелязана засега планета, която влияе на обектите с гравитацията си.

Когато Шепърд открива 2012 VP113, бил 60% сигурен, че има девета планета. Днес казва, че е убеден на 85 процента.

Но за да може една планета да има такова въздействие, тя трябва да е 10 пъти по-голяма от Земята, да прави обиколка около Слънцето за най-малко 10 000 години и да е минимум 200 пъти по-далеч от него. Това огромно разстояние затруднява нейното проследяване и снимане. За да видим Деветата планета, светлината от Слънцето трябва да стигне до нея, а след това и до нас, като по пътя избледнява. Астрономите обаче са стеснили търсенето с няколко хитри метода. Данните от мисията „Касини” до Сатурн например са използвани, за да се изключат определени области от периферията на Слънчевата система. Ако Деветата планета се намираше в тях, сондата щеше да долови гравитационните отклонения. Ловът продължава. „В момента сме покрили около 30% от най-вероятния район, в който би трябвало да е планетата“, казва Шепърд. Изследването на останалите 70% ще отнеме още четири години. И


Галактика Х

Астрономите умеят да откриват нови обекти, като забелязват ефекта от тях върху по-видимите им съседи. Нептун е открит благодарение на влиянието му върху Уран, а черните дупки се разкриват от звездите в орбита. Затова, когато астрономите забелязали странно трептене по диска на Млечния път през 2009 г., заключили, че са дело на неизвестен натрапник. През 2015 г. виновникът бил намерен: тъмна галактика джудже в орбита около Млечния път, почти неуловимо променяща движението на нашата галактика чрез гравитацията си. Виждаме тази нова галактика единствено заради четири ярки звезди, чиято светлина преодолява мрака. За да е така, тази криеща се в сенките тайнствена галактика Х трябва да е съставена почти изцяло от тъмна материя – невидимото лепило, което скрепва галактиките. В нормалните галактики тъмната материя е обсипана с видими звезди и нагрят газ като коледна елха с лампички. В галактиката Х обаче почти всички светлини са угаснали.

Година по-късно, през 2016-а, е открита галактика с размерите на Млечния път, наречена Водно конче 44. Тя е съставена от 99,9% тъмна материя и се присъедини към галактиката джудже Segue1, открита през 2006 г. По-новите наблюдения сочат, че в нея тъмната материя е 1000 пъти повече от обикновената. Сравнете го със съотношението 20:1 в нашия Млечен път. И