Статуя на Изида и златна огърлица в "Българска археология 2017"

Виолета Цветкова

Добре запазена мраморна статуя на Изида по нашите земи? Да, има. Първото по рода си съхранено 80-сантиметрово изображение на египетската богиня бе намерено през лятото на 2017-а от археолози край димитровградското село Каснаково. А как изглежда тя, всеки ще може да види в 11-ата годишна изложба „Българска археология”, която се открива на 16 февруари в Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ).

Мраморната богиня е облечена с богато драпирана туника и наметка, вързана на гърдите ѝ с т. нар. „възел на Изида”. През II в. подобни статуи са поставяни както в светилища, посветени на Изида (Помпей, Луксор и др.), така и в богати частни имения, разказват археолозите. И уточняват, че култът към Изида в Тракия не е сред най-популярните – тя е почитана най-вече като покровителка на семейството, майчинството и здравето.

340 са експонатите в изложбата. Те са разкрити при проучванията на 22 археологически обекта в цялата страна. Във витрините може да се проследи хронологично животът по днешните ни земи – от ранната праистория до Средновековието.

Няма как да бъдат подминати антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница (5200 – 3600 г. пр.Хр.), златният амулет от селищна могила Юнаците, червенофигурният кратер от Аполония (Созопол), златната огърлица (ІV в.) от Хераклея Синтика край Петрич, бронзовата флейта от римския комплекс Деултум (ІІ в.), недалеч от Бургас.

Погледът задължително се спира и на бронзовите фигури на Ерос от І в. (Антична Сердика, пл. „Св. Неделя”, София), на открития за пръв път у нас оловен знак-евлогия (благословия) с образите на св. ап. Петър и Павел и на пищните огърлици от мъниста (от некропола на средновековния град Хоталич, Севлиево), на рядката стеатитова икона на арх. Гавраил от средновековния град Трапезица (Х – ХІ в.) и на изящната нефритена катарама, украсена с ажурно резбована ловна сцена (крепостта Калиакра, ХІV век).

Изложбата е съвместно дело на 17 исторически и археологически музея в страната и ще бъде отворена до 1 април в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.

Текстът е публикуван в брой 7/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.