Защо Париж отново се подмокри?

В средата на 2016 г. Сена в центъра на Париж излезе от коритото си. Нивото ѝ се повиши на 6,1 м, за кратко затвори Лувъра и музея Орсе, спря влакове и засегна бизнеси и домове. Причината: проливни дъждове в Западна Европа, които причиниха най-тежките наводнения в града от 34 г. Сега водата отново придойде. До 29 януари речното ниво достигна 5,8 м, причинявайки подобен хаос. Около 1500 души бяха евакуирани от домовете им. Плъхове бягаха от канализацията. Жители на уязвимо място надолу по течението, Ил дьо Миньо, казаха пред АФП, че за 20 г. са пострадали 8 пъти от наводнения. Превръща ли се това бедствие в по-обичайно и разрушително за Париж?

Нито едно наводнение от миналия век не се доближава до това от януари 1910 г., когато Сена се повиши на 8,6 м, препълни канализационните системи и превърна много улици в реки. Чак през март водата спадна. (А и то не се сравнява с потопа от 1658, когато реката надхвърли 8,9 м.) Експерти казват, че всяка година има 1% вероятност от наистина катастрофално наводнение в Париж поради проливни дъждове. Но и човешката намеса може да е проблематична. Канализации и жп тунели направляват водата в града, а с разрастването на Париж се увеличиха и потенциалните икономически щети от надигащите се води. ОИСР изчислява, че наводненията от 2016 г. са нанесли щети за над 1 млрд. евро. Ако бедствие като това от 1910 г. удари отново, то ще засегне 5 милиона души, а щетите може да са между 3 и 30 млрд. евро.

Възможни са по-чести наводнения. Климатичните промени се очаква да причиняват по-интензивни валежи в Северна и Западна Европа. Тази зима се изляха най-големите порои от 50 г. насам. Европейската агенция по околната среда (EEA) не смята обаче Париж за особено застрашен. През 2012 г. тя установи, че около 20% от големите европейски градове (с население над 100 000) са изложени на особен риск, тоест 40% или повече от територията им могат да бъдат наводнени при повишение на речното ниво само с 1 м. По-специално това са градове в Холандия, Хърватия, Словения, Гърция и Финландия. В това отношение Париж е устойчив. Загрижеността за френската столица в основата си е по-скоро от човешкия фактор. В старата канализация на града се излива дъждовна вода и отпадни води от сградите. Още по-лошото е, че толкова много почва е „запечатана“ от асфалт, бетон и др. (поне 75% според ЕЕА), че водата бързо стига до канализацията и реката.

Парижките власти са все по-активни в повишаването на осведомеността за наводненията. Те правят и повече, за да са готови за тях и да смекчат ефекта им. Един от примерите е по горното течение на реката при проекта „Басе“, където речните води ще бъдат отклонявани към шахти с чакъл и блатисти местности. Работата ще започне през 2021 г., казва ОИСР. Междувременно придошлите води ще продължат да предизвикват много по-голямо внимание в Париж, отколкото в повечето други градове. Крайбрежните райони общо взето са по-уязвими на наводнения поради бурите, големите вълни и покачващото се морско равнище. Париж обаче е изключително живописен, привлича милиони туристи годишно и разполага с много забележителности и музеи покрай реката. Освен това е приютил изследователски центрове и институции, които анализират последиците от наводненията и предлагат начини за справяне с тях. Агенцията по планиране и развитие на Парижкия район например създава анимации, които помагат да се види как ще бъдат засегнати отделните квартали при особено голямо наводнение. Когато подобно бедствие веднъж на 100 г. удари отново, градът поне няма да бъде изненадан.