В пълна безтегловност

Съдбата на две болни лъвчета тресе цяла държава. Два провинциални зоопарка се борят патриотично те да останат в страната, граждани протестират пред Министерския съвет и в интернет животните да заминат за чужбина, екоминистърът се чуди как да лавира в нормативната уредба, а накрая решава волята на премиера, който включва лъвчетата в речта си на бизнес форум и те заминават за спасителен център в Холандия.

На никой хибридчик в чужбина не би му стигнала фантазията да изфабрикува подобна фалшива новина. Но тя си е съвсем истинска в страна, в която хибридният дневен ред е почти естествено състояние. Проблемът с лъвчетата не е несериозен, а прост за решение. Както и голяма част от проблемите в България, за които има и закони, и овластени органи да ги решават. Но не – те стоят в безтегловност, с постоянно отворени опции за решение и контрарешение чрез арбитраж от най-високо място, но който също никога не е сигурно дали е окончателен.

За да е достоен за големия публичен дневен ред, проблемът в безтегловност трябва да е видим отвсякъде. Че за втория лифт на Банско няма да се допусне една керемида в повече, премиерът може да обещава и от София, и от Европарламента. Проблемът трябва да е с такъв драматичен потенциал, че да може да бъде оголен само до чиста дилема – „природа или застрояване“, „лифт или край на туризма“. Трябва да може да генерира до безкрай протести и контрапротести. Законовите и процедурните положения да се подлагат на безкрайни тълкувания от воюващите страни. А управленската отговорност да бъде снета в хазартен облог – ако се построяла и една керемида в повече, и премиерът сам щял да излезе на протест.

Проблемът в безтегловност със собствения си енергиен потенциал може да изплува по-нагоре или да потъва по-надолу. Като Истанбулската конвенция, която като една свръхнова, появила се след звездна експлозия, управляващите ще изчакат сама да изтлее, без да вземат сами окончателно решение. Но проблемът в безтегловност не се рее сам в пространството, а заедно с още много други такива безтегловности. Всички те могат да бъдат побутвани да изплуват или потънат, според желаната подредба на картината. Тя следва своите новинарски цикли и трябва да съчетава изненадата на ексклузивната новина с трайността на безкрайния сериал. От режисьора на хибридното шоу зависи кога и колко проблеми, доведени до устойчиво състояние на безтегловност, да замъглят появили се други, които още не са обработени до такова. Ако няма оперативна потребност от замъгляване, танцът на устойчивите безтегловности може просто да предпазва публиката от заспиване. Защото в уютния салон на инерционната стабилност липсват трайни политики и изобщо някакъв голям наратив.

А ако нещо не може да стане съвсем безтегловно, то или бързо се ликвидира като проблем, или поне се олекотява теглото му. За да не бъде уличавана като системен проблем, корупцията, когато е на ниско ниво, се сече със замах – като суджукгейт. Или пък се преобразува във външен проблем, който създава вътрешен, като в същото време изобличава външните модели за борба с нея – проектът за трети мост на Дунав все не можел да тръгне, защото румънските министри един след друг влизали в затвора.

Могъществото на хибридния дневен ред не е в изпъстрянето му с фалшиви проблеми и в резултат – формирането на масова нагласа, че всички проблеми стават съмнително истински. А във възможността всеки проблем напълно или отчасти да бъде фалшифициран. Тогава вече или няма изобщо проблем, или решението му може да е всякакво, или изобщо няма нужда от решение. До постигането на пълна безтегловност. И