Поне още три години растеж

България има още поне три години, в които да поддържа сегашните темпове на икономически растеж. Това съобщиха в един и същи ден Министерството на финансите, което публикува есенната си макроикономическа прогноза, и банковата група "Уникредит", чийто главен икономист за Източна Европа, Любомир Митов, посочи и главните рискове, за които управляващите ще трябва да внимават. Основният от тях е, че икономическият цикъл почти е достигнал връхната си точка и логично след нея идва период на забавяне и дори на рецесия.

"Днес има растеж навсякъде в Европа. Дори разликата между темповете му в отделните държави се свива и това ще продължи поне още една година“, каза Митов в София, като изтъкна оптимистичните си очаквания и за България. "През последните четири години България се радва на стабилен и балансиран икономически ръст. Това се дължи на благоприятната външна обстановка и разумната макроикономическа политика на страната. Държавата има потенциал да поддържа сегашния икономически растеж още три години, след което ще са необходими специални мерки", смята Митов. Според анализа на финансовата група икономическият растеж в България не е от най-бързите в Източноевропейския регион, но е сред най-стабилните.

Министерството на финансите пък изтъкна, че от началото на годината икономиката расте по-бързо от очакваното и затова променя прогнозата си за тази година до растеж от 4% при първоначални очаквания за 3%. Според данните на управляващитe още през тази година брутният вътрешен продукт ще достигне 99,6 милиарда лева. Това се дължи на нова, по-висока оценка за растежа през миналата година – с 1,5 милиарда лева повече, както и за нови очаквания, според които БВП ще нарасне с един милиард лева повече в номинално изражение през тази година.

Според финансовото министерство икономиката ще продължи да поддържа висок темп на икономически растеж от 3,9% годишно през всяка от следващите 3 години. Той ще се случва в условията на леко отслабващо търсене на европейските пазари, но при нарастващо потребление от страна на домакинствата. Подобна е и прогнозата на „Уникредит“, според която България ще поддържа растеж между 3 и 4% в следващите три години, но междувременно ще се наблюдава забавяне на европейската икономика и в края на този период може да се стигне дори до рецесия, която да засегне и България.

"В следващите три години не виждам нещо, което може да обърне тенденцията на растеж в България, който е на автопилот, освен криза в еврозоната или в региона“, смята Любомир Митов. Като непосредствен риск за страната в краткосрочен план икономистът изтъква общото влошаване на икономическата среда в ЕС, както и състоянието на Турция. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на България, където се реализира огромната част от българския износ, а Анкара е най-големият експортен пазар за български стоки извън ЕС. Така евентуално свиване на търсенето на който и да е от двата пазара моментално би засегнало България и през търговския ѝ баланс и може да окаже влияние включително и върху трудовия пазар, евентуално предизвиквайки увеличаване на безработицата.

Конкретен риск, произтичащ от политиката на турската държава, е, че икономическият растеж зависи много силно от фискалните стимули на правителството в Анкара. Те се изразяват както в субсидиране на работни места, така и в значителни държавни гаранции, които се издават пред банките по заеми на малки и средни предприятия. Това са разходи за бюджета, които създават търсене и дефицит по текущата сметка, но и недостатъчен икономически растеж и износ, с които да се покрият бюджетните дефицити. Резултатът от това са макроикономически дисбаланси, които може да се доведат до обезценяване на турската лира и инфлация, а това са предпоставки за криза, която да намали търсенето за български продукти.

Друг специфичен риск от посока Турция са миграционните потоци и непредвидимостта на политиката на правителството на Ердоган.

Доходите
Според управляващите заетостта ще продължи да нараства, но с по-слаби темпове, главно заради неблагоприятните демографски фактори и липсата на подготвена работна ръка. Затова и се очаква нови работни места да бъдат откривани предимно в строителния сектор. Подобно е и мнението на „Уникредит“, макар икономистите на групата да не са сигурни дали потенциалът за наемане на работна ръка в България е изчерпан. Причината е, че от една страна, все още има безработица, а строителството изживява подем и ще търси допълнителни работници. От друга страна, стои допускането, че всички хора, които имат някаква квалификация, вече са си намерили работа. Според Любомир Митов безработните в момента са предимно хора, които или не могат да покрият елементарни изисквания на работодателите, или са обезсърчени и не търсят работа, а това говори за изчерпан потенциал на трудовия пазар.

Когато музиката спре
Според анализа на "Уникредит" икономиките на Централна и Източна Европа няма накъде по-добре да се развиват от сегашния момент. Растежът е близък до потенциала им и това ще продължи най-малко още една година.

Основна причина за благоприятната среда е, че почти навсякъде в европейския регион инвестициите растат успоредно с потреблението. Доверието на домакинствата е толкова високо, че нормата на спестяванията е спаднала до едно от най-ниските си равнища в последните два десетилетия. Това са пари, които хората са решили да харчат днес, да купуват и да създават търсене, вместо да ги спестяват за по-нестабилни времена, защото такива не се очакват. Това обяснява и защо търговията е факторът с най-силно влияние за днешния икономически растеж.

Проблемът е, че икономическият цикъл достига своя край и в хоризонт от две години напред неминуемо ще последва забавяне на растежа, като не е изключено и навлизане в период на рецесия. Очакванията за лихвените равнища са, че в момента те са достигнали своето дъно и допълнително понижение не може да се очаква. В средносрочен план обаче е напълно възможно да се повишават. Преди това Европейската централна банка ще започне да затяга политиката си по количествени облекчения, макар и да остави лихвите ниски. Когато започне да увеличава цената на ресурса, с който рефинансира европейските банки, ще се вдигне и доходността по дълговите книжа, а за някои държави това ще бъде проблем.

Една от държавите, които са изложени на този риск, според Любомир Митов е Румъния, където растежът е поддържан "на стероиди". Рискът за северната ни съседка е да изпита същите трудности, каквито изпита и в началото на световната финансова криза, заради значителните фискални стимули, които оказва на икономиката, но които не генерират достатъчно позитиви, и страната навлиза в сериозни макроикономически дисбаланси.

Този риск заплашва България относително слабо, защото според "Уникредит" страната не се поддава на натиска за популистко харчене. Така дори и цикълът на растеж да приключи, той ще има отражение върху частния сектор, но едва ли ще вкара държавата във финансова криза.

Държавата повишава с 10% разходите за заплати
Разходът за заплащане на заетите в публичния сектор ще се увеличи с 10% спрямо сегашните 7,1 милиарда лева, като изменението по отделни сектори на държавните и общинските служби ще бъде различно. Новината обяви лично финансовият министър Владислав Горанов като отправка към бюджета за 2018 година, който трябва да е готов до края на месеца. Най-голямо увеличение се очаква на учителските заплати, следвани от полицаи и военни, което означава, че не навсякъде повишенията ще бъдат еднакви. Конкретна разбивка с колко в коя област ще се повишат възнагражденията, към момента липсва.

От подадените досега сигнали става ясно, че за образование ще се насочат около 360 милиона лева. Макар и увеличението на учителските заплати да се очаква чак от октомври 2018 година, допълнителният разход е нужен, за да се покрие увеличението от този септември, което направи най-ниската учителска заплата 760 лв. За служителите в МВР се планират допълнителни разходи за заплати в размер на 55 милиона лева, които трябва да се насочат към полицаите, които работят на терен. По-малко яснота има за заплащанията в структурите на военното министерство и останалите държавни служби, където се очаква повишенията да бъдат символични.

В есенната си макроикономическа прогноза Министерството на финансите коментира, че сред причините за повишеното потребление попада и държавната политика по доходите, на които правителството влияе главно чрез заплатите в публичния сектор и нивото на минималната работна заплата. От догодина се очаква тя да стане 510 лв.

Текстът е публикуван в брой 41/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.