Бизнесът със социалните бонуси

Драгомир Николов

Ваучери за храна, по-дълъг отпуск, допълнително здравно осигуряване, карта за фитнес или друг спорт – доброто заплащане отдавна вече не е единствен стимул за задържането или привличането на кадри, особено в секторите с недостиг на специалисти. Социалните придобивки не просто печелят качествени работници, но и създават нови бизнеси, фокусирани върху посредническа дейност.

Преди 8 години официално бяха разрешени посредниците между държавата и работодателите при ваучерите за храна. С днешна дата с тази дейност се занимават 13 фирми, а от схемата са доволни и работодатели, и работници, които получават данъчни облекчения. При картите за спорт обаче две компании вече държат близо 60% от връзката на фитнесите с клиентите им, според браншовата асоциация на спортните зали.

Ваучерите – изгодни за всички, но недостатъчни
Българската държава стимулира програмата за ваучери за храна от 2009 г. Оттогава до 60 лв. месечно могат да се предлагат на работниците като ваучери за храна, като работодателят не плаща данъци и осигуровки върху тази сума, нито работникът данък общ доход. Държавата контролира обхвата на програмата, поемайки разхода за отпечатването на талоните. За 2017 г. финансовото министерство отпусна 280 млн. лв. за целта, което е с 20 млн. лв. повече в сравнение с миналата година.

Бонусната система веднага създаде нишов бизнес – оператори за ваучери за храна, които са връзката между магазините и работодателите и които получават комисиона от 10% от доставчиците на храни. В момента 13 фирми са посредници по схемата. Част от тях са клонове на чужди компании, сред които „Содексо Пасс България“ (филиал на френската „Содексо“, оперираща в 80 държави, 18-и по големина работодател в света), „Чек Джене България“ (филиал на френската компания GROUPE CHEQUE DEJEUNER, която се занимава с издаване и администриране на ваучери за храна и услуги от 1964 г.), “Идънред“ (оперира в 42 страни в Америка, Европа, Близкия изток и Африка). Оператори на ваучери за храна са и три от големите търговски вериги – „Кауфланд“, БИЛЛА и СВА.

Изискванията към кандидатите да извършват тази дейност са да имат внесен капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение, да са регистрирани по ЗДДС, да не са в несъстоятелност или ликвидация и др. Според сметките на операторите един работодател може да спести по схемата до 128,88 лева на година на служител.

Лимитираните квоти за ваучерите непрекъснато се сочат като проблем и от страна на синдикатите, и от страна на работодателите. Един от аргументите им е, че за сметка на спестените подоходни данъци и осигуровки в бюджета влиза ДДС от покупката на храни и стоки. А според асоциацията на операторите на ваучери от 42 страни, в които тази схема се прилага, само в България се прилагат квоти.

Данъчните стимули за работодателите действат и при доброволното здравно осигуряване.

"Наблюдаваме тенденция застраховка "Заболяване", което всъщност е доброволно здравно осигуряване, все по-често да се сключва с групови договори, т.е. от работодатели“, коментира д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. При тях, както и при доброволното пенсионно осигуряване или застраховка "Живот", до 60 лв. месечно за служител са освободени от облагане.

Според наблюденията на компаниите от сектора най-много подобни застраховки сключват работодатели от IT бранша, следвани от финансовия, основно от банките. Най-слабо застъпени са производствените предприятия.

Спортните карти и тревогите на фитнесите
В последните години сериозна скорост набират и комбинирани карти за спорт, които осигуряват достъп до фитнес клубове, танцови школи, басейни, занимания по йога, аеробика, стречинг и т.н. в цялата страна. Въпреки че работодателите не получават данъчни облекчения за този вид придобивка за служителите им, все повече се включват в програмите на картите MultiSport и SportPass, като могат да ги финансират както изцяло, така и частично (заплащат една част от цената на картата, а останалата се плаща от съответния служител).

"Картата SportPass дава възможност за едно посещение на ден на един от обектите ни, които са над 600 в цялата страна“, обяснява Марта Нешова, маркетинг експерт от „Содексо“, които предлагат този вид карти. По думите ѝ чрез тях посещаемостта на спортните обекти се увеличава значително. Картите дават и допълнителни отстъпки при търговски партньори като спортни магазини, хранителни биомагазини и други, свързани със здравословния начин на
живот.

Другата голяма компания в тази бизнес ниша е полската Benefit Systems, която предлага картите MultiSport. Според официалната информация на сайта ѝ картите дават достъп до над 500 спортни обекта в цялата страна и се ползват от над 37 000 служители на близо 1000 частни компании и на държавната администрация.

Според обяснения от страна на фитнес клубове печалбата за посредниците идва основно от честотата на посещенията. Причината е, че голяма част от хората, които не са тренирали редовно, след началния ентусиазъм не използват всички посещения, на които имат право.

Причината е, че посредниците получават пълната стойност на картата, а плащат на фитнесите на посещение. Не всички от спортния бизнес обаче посрещат положително разрастването на посредническата услуга.

"Тези компании не са част от фитнес индустрията, не инвестират в нови уреди, в зали, в инструктори. И в момента продават на дъмпингови цени, за да завоюват пазарен дял", твърди Петър Ангелов, председател на Българска асоциация "Здраве и фитнес".

Според него компаниите вече държат между 60 и 70% от спортните обекти, а оборотите на фитнесите са се свили с 20 на сто от появата на посредниците до сега. Голямата опасност, според Ангелов е, че спортните обекти стават зависими от един посредник, през който минава връзката с клиентите, и така той получава възможност да ги изнудва за цените. "Очаквам в следващата година точно тези посредници да кажат: вече няма да ви плащаме по 8 лева за посещение, а по 6 лв., и фитнесите ще се съгласят, защото вече са изгубили връзката с клиентите", казва той.

От "Содексо" коментираха, че няма данни за фитнес индустрията в България и затова не могат да коментират подобни изказвания.

Голямата липса
Голямата липса в държавно стимулираните социални придобивки е при рехабилитационните и възстановителни процедури. България е изключение от общата тенденция в Европа на данъчни облекчения за работодателите, ако служителите им ползват санаториуми или спа центрове, казват от Българския съюз по балнеология и спа. Многократното искане на съюза до министерствата на финансите и на здравеопазването и у нас да се въведат ваучери за санаториуми или спа досега не е срещнало положителен отговор. След проучване от съюза смятат за най-подходящ унгарският модел. При него ваучерите за здравна превенция и рехабилитация са част от цялостен социален пакет, срещу осигуряването на който работодателят – без значение дали е от публичния, или частния сектор, получава данъчни облекчения, защото се грижи за здравето на нацията.

Все по-рядка става практиката работодатели да субсидират почивката на работниците си, по наблюдения на Румен Драганов от Института за прогнози и анализи в туризма. Подобни единични примери имало отново в IT и аутсорсинг бранша. Почивка на бартер се използвала масово като стимул само за работещите в самия туристически бранш, като се практикувала на финала на сезона, когато натовареността на хотелите намалява.

Текстът е публикуван в брой 38/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.