"Магията Макрон" изчезна

Френският президент Еманюел Макрон не вярва на теорията за първите 100 дни на управлението. В едно интервю за „Журнал дю диманш“ той обясни, че този период трябва само „да постави основите на трайни действия“ и да даде началото на мерки, които ще се предприемат тепърва.

Не на това мнение е шефът на института Ifop Жером Фурке. Според него „мнението за един 5-годишен мандат се формира от първото лято“. Това заяви социологът при представянето на резултатите от допитване на Ifop за в. „Фигаро“ за първите 100 дни от управлението на Еманюел Макрон, които се навършиха на 15 август. Едва 36% от французите одобряват действията на държавния глава, а отрицателно настроените са 64%. За същия традиционно оценяван в цял свят период предшественикът на Макрон – Франсоа Оланд, се радваше на подкрепата на 46% от анкетираните, а през август 2007 г., три месеца след победата си, Никола Саркози имаше одобрението на 45% от французите. „Магията от периода на кампанията изчезна. Ползите от президентските и парламентарните избори, от политическото преформатиране с назначението на десни политици в правителството и от политическото позициониране на президента се изпариха. Дори съобщението, че Париж ще е домакин на Летните олимпийски игри през 2024 г., не изглежда да е оказало положителен ефект“, констатира Фурке. И добави, че французите „очакват резултати и разясняване на реформите“, обещани от Макрон по време на предизборната кампания.

Резултатите от проучването би трябвало да са още по-стряскащи за президента, защото тези 64% на неодобрение бяха 64% одобрение в края на юни и 54% - в края на юли, тоест сривът е настъпил в първите две седмици на август.

Кои мерки на Макрон и правителството му начело с премиера Едуар Филип подклаждат недоволството на французите? Особено негативно се възприемат намеренията за намаляване от есента с 5 евро на помощите, отпускани за жилища на хората с ниски доходи, които оглавяват списъка с 60% неодобрение. С 53% следва предложението да се увеличи с 1,7% общият социален данък, за да се финансират отчисленията от заплатите за безработица и здравни осигуровки, които трябва да отпаднат. Първоначално данъкът бе 1,1% върху заплатите, през 1993 г. бе увеличен на 2,4%, през 1996 г. - на 3,4%, а през 1998 г. - на 7,5%. Той се начислява и върху пенсиите в размер на 6,6%, както и върху други доходи. Докато хората на заплата ще спечелят около 1,48% от замяната на двата вида налози, то загубата за пенсионерите ще е нетна от 1,7%, защото те не плащат отчисления за безработица и здравни осигуровки, разяснява френското списание „Капитал“.

По-нататък идва предложението на правителството за реформа на Кодекса на труда, което се отхвърля от 51% от анкетираните. Един от основните елементи в нея е да се даде предимство на преговорите в рамките на предприятието за сметка на досегашното положение, което е в полза на браншовите преговори. Освен това тя предвижда сливането в една инстанция на различните представители на персонала, която ще има правото да води трудови преговори, които досега бяха от компетенциите на синдикатите, посочва радиотелевизионният канал RTL. Предвиждат се и други атаки срещу работниците и нищо чудно, че най-големият френски синдикат, Общата конфедерация на труда, призова към национални демонстрации на 12 септември срещу тази реформа, която се разглежда като ограничаване на профсъюзните права.

Друга непопулярна мярка е идеята за драстично поскъпване на цената на цигарите от началото на 2018 г. Сега една кутия струва средно между 6,50 и 7 евро, а от януари трябва да поскъпне с около 50% до 10 евро. Цената има пряко отражение върху продажбите на цигари, което, освен че намалява вредния ефект за здравето на пушачите, удря и производителите. През април 2004 г. например по данни на в. „Паризиен“ във Франция са били продадени 5 милиарда и 365 милиона къса цигари, а през март 2017 г. - 3,2 милиарда, преди да скочат на около 4 милиарда.

Жером Фурке обобщава, че „общополитическият дискурс“ на премиера Едуар Филип е променил представата на французите за дейността на изпълнителната власт. „Те разбраха, че усилията им се изискват веднага, а компенсациите евентуално ще дойдат по-късно.“ „Червената нишка в кампанията на Еманюел Макрон бе трансформацията на Франция чрез съчетание от ползи и неудобства. За три месеца обаче страната не може да се промени структурно. Това, което запомниха французите, е, че ще получават по-малко помощи за жилище, че цигарите ще станат 10 евро, че се увеличават общите социални осигуровки. Днес и сега – а не че утре ще се реформира системата за жилищно настаняване или че отчисленията ще бъдат намалени.“

Всъщност първият тежък удар по рейтинга на Макрон дойде още на 21 юни. Тогава най-близкият съюзник на президента, дясноцентристът Франсоа Байру, бе замесен в скандал с фиктивни работни места за асистенти на евродепутати от неговата партия MoDem. Той подаде оставка от поста министър на правосъдието в кабинета на Филип и повлече със себе си и останалите свои съпартийци в правителството.

Последва го началникът на Генералния щаб на въоръжените сили Пиер дьо Вилие. Той не прие обявените бюджетни съкращения в областта на отбраната и подаде оставка. „Смятам, че повече няма да съм в състояние да гарантирам устойчивостта на армейския модел, за който вярвам, че гарантира защитата на Франция“, заяви той.

Каква роля за първата дама?

300 000 подписа, събрани в интернет, отказаха президента да даде „официален статут“ на първата дама, неговата съпруга Брижит Макрон. Според идеята тя трябваше да получи отделен държавен бюджет, но освен подписалите се „против“ в интернет, 68% от французите се изказаха отрицателно в проучване на YouGov за „Хъфингтън пост“. Идеята противоречи на кампанийните обещания на Макрон за икономии и съкращаване на държавни служители за милиарди евро, които да бъдат инвестирани в инфраструктурни проекти. А и на 9 август бе приет законът за доверието в публичния живот, който забранява семейни назначения от министри, депутати и избраници в местните органи на властта.

След като се възползва от скандала преди изборите със съпругата на своя дясноцентристки съперник Франсоа Фийон, заемала фиктивна длъжност, за която е получила над 1 милион евро, Макрон не би трябвало да иска подобен статут за първата дама. Но той не се отказва изцяло и Елисейският дворец скоро ще се произнесе за ролята ѝ в обществения живот на Франция.

Текстът е публикуван в брой 33/2017 г. на списание "Икономист" от 18 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.