МВР на самотек

Стефан Антонов

Полицаи протестират, интелектуалци зоват за дисциплинарни производства и уволнения, учители и медицински работници въстават как е възможно „силоваците“ да получават поредния жест на внимание от управляващите, докато техният труд остава подценен. Това описание може да се отнесе към всеки опит за реформиране на МВР през последните 10 години. А те, опитите, не бяха малко. Полицейските протести стават все по-чести, а тревожното е, че почти няма правителство, което да потърси комплексно решение на проблемите. Тазгодишният празник на вътрешното министерство стана поредният повод да се напомни, че системата за сигурност излиза все по-скъпо на данъкоплатците, а нейният продукт според официалната статистика постоянно се влошава.

За тази година вътрешното министерство получи едно от най-големите увеличения на бюджета си. Разходите на ведомството нараснаха с 16% до 1,23 милиарда лева. От тях по традиция най-голяма част – 90%, са за персонал. В това число се включват заплатите, осигуровките, възнагражденията за извънреден труд и бонусите на 44 300 служители в МВР. От тях между 25 000 и 27 000 души са полицаи и пожарникари, а другите са административни служители. В сумата за тяхната издръжка попадат и легендарните 20 заплати, които всеки получава при пенсиониране.

Този разход изглежда прекалено голяма тежест в очите на най-гласовитата част на обществото, а числеността на заетите във Вътрешното министерство буди възмущение заради челните позиции на страната по брой полицаи на глава от населението и данните за ниската разкриваемост.

Статистическите данни на Евростат, ООН и самото МВР наистина са силен аргумент, но само ако проблемът се разглежда едностранчиво. Дали обаче е здравословно реформата в МВР и увеличението на заплатите на полицаите да се представят като съвременна версия на дилемата за кокошката или яйцето.

Последните събития
Само преди 10 дни при срещата си с представители на редовите полицаи министър-председателят Бойко Борисов обяви, че иска да увеличи заплатите не само на полицията, но и на военните, на лекарите и на учителите. Това обаче било невъзможно, защото му бил поднесен разход за самолети.

Оставяйки настрана капана, в който премиерът се постави, след като сам даде да се разбере, че нови самолети за военната авиация няма да се купят през тази година, твърдението му, че заплатите зависят единствено от текущите бюджетни ограничения, е меко казано, спорно.

То може да е вярно единствено ако държавният апарат функционира при 100% ефективност, всички резерви са обрани и няма никакво поле за оптимизация. Всички останали допускания означават, че управляващите отказват както да реформират публичния сектор, така и да поискат по-висока цена за издръжката му по линия на данъчното преразпределение.

И двете обаче не отменят справедливостта в исканията на полицаите за увеличаване на възнагражденията им, както и факта, че те са последните, които носят отговорност за неслучилата се реформа в МВР.

Проблемите в системата
Ако има нещо нечестно в поведението на повечето правителства, които са опитвали някаква форма на реформа, то е, че те ограничават обществената информираност за реалното функциониране на МВР. Това поражда редица заблуди и позволява дебатът за реформата на ведомството да тъне в калта вече близо едно десетилетие (с малки изключения).

Не друг, а точно политическото ръководство и най-вече вътрешният министър трябва да следят дали в сферата на сигурността има дублиращи се структури. Тяхната оптимизация може да доведе както до пренасочване на служители към управленията в населени места, където полицаи не достигат, така и до съкращаване на щата. Като пример самите полицаи посочват отделите по "миграция", каквито има в абсолютно всяко управление, макар да не е ясно защо всяко подобно звено се нуждае от собствена администрация и ръководство. Друг пример за дублиращи функции са Дирекцията за управление на собствеността и тази, която търси възможности за проектно финансиране по европейски проекти. Самата оптимизация на структурите е нещо, срещу което нито полицаите, нито синдикалните им организации възразяват. Въпреки това обаче подобна инициатива не е подхванал нито един министър в последните правителства.

Бивш министър на вътрешните работи обясни пред "Икономист", че реформирането на цивилната администрация има изключително много резерви. "Дирекциите в йерархично отношение трябва да се понижат не до отдели, а до сектори. Отделите също трябва да паднат две нива надолу. Има хора, които са много високо в йерархията, а не трябва“, обяснява той. Като пример посочва и реформата, която прекатегоризира голяма част от цивилните служители във вътрешното министерство в обикновени държавни служители. Реално те загубиха правото да получават 20 заплати при пенсиониране, но възнагражденията им са с до 200 лева по-високи от тези на един полицай.

Друга голяма несправедливост са така наречените "полицаи хибриди" и "пожарникари хибриди". Това са хората, придобили правото на пенсия след септември 2015 година. Заради промени в Кодекса за социално осигуряване те не могат да бъдат освободени до навършване на пределната за пенсиониране възраст и едновременно получават и заплати, и пенсии. Това са хора, които вземат тавана на пенсията от 920 лева, нямат стимул да работят, не могат да бъдат освободени и на практика демотивират останалите служители. Тази несправедливост трябва спешно да се отстрани, като на хибридните служители се предложи или да напуснат, или да се откажат от пенсията си, защото в момента получават близо двойни възнаграждения спрямо колегите си, а приносът им към работата в най-добрия случай е същият.

Разходи – ползи
Дали обаче трудът на полицаите е справедливо оценен и какво получаваме насреща, също е много важно. Ако сте полицай с 10-годишен стаж, базовото ви заплащане ще бъде между 600 и 700 лева. С полагането на извънреден труд ще получавате общо 1100 – 1200 лева на месец, но това ще означава постоянно да охранявате протести, конфликтни ситуации или просто да давате допълнителни дежурства на улицата. Ако например сте инспектор 4-та степен и също имате около 10 години стаж, базовата ви заплата ще е между 900 и 1000 лева. С извънредния труд можете да изкарате около 1600 лева на месец. Цената на това обаче е да не спите вкъщи или ако стигнете до този лукс, то се прибирате, когато децата ви са заспали, и тръгвате за работа часове преди те да се събудят.

Разглеждани без тези пояснения, брутните възнаграждения изглеждат над средните за държавата, но формирането им идва след високостресова работа, излагането на рискови за здравето ситуации и жертване на семейния живот.

Примерите не са изчерпателни, но дават представа, че базовото заплащане в МВР е ниско, и единственото, което може да доближи служителите до възнаграждения, които могат да ги правят част от средната класа, е тежката работа и жертвите на лично време.

Срещу това може да се противопоставят различни статистики за ефективността на полицията. Може би най-подходящи са тези за разкриваемостта на престъпленията. По данни за 2015 година, които са последни налични, разкриваемостта на поръчковите убийства е 62%, на изнасилванията 40%. По отношение на най-масовата, т.нар. битова престъпност обаче нивата не са позитивни – разкриваемостта на домашните обири е 21%, на джебчийските кражби 19,8%. Сред най-слабо разкритите престъпления остават кражбите на автомобили – само 15%.

Данните са незадоволителни, а към това може да се добави и фактът, че много хора въобще не се оплакват на полицията, когато станат жертви на престъпление, защото не вярват, че ще има резултат. Причините обаче са комплексни и само една част може да се вмени като отговорност на личния състав.

"Донякъде съм съгласен с това, че разкриваемостта не е на нужното ниво. Но за това не трябва да се обвиняват служителите, които са на средно и на ниско ниво. Това зависи от самите ръководители на структури. Те казват кой случай трябва да се работи и кой не. Искат се безумни справки, изготвяне на документация, която допълнително затормозява работата на полицаите. Хората не могат да работят по дадена преписка, защото има много административна работа. Например човек пуска сигнал, че му е откраднат автомобилът, но вместо полицаят да излезе да търси крадеца, той седи и изготвя документация", обяснява Борислав Мишев, който е заместник-председател на синдикалното дружество към СДВР.

Към тези проблеми може да се добави тежкото състояние, в което се намира автопаркът на полицията. Резултатът от него е, че патрули често се отзовават на сигналите с час закъснение. Липсата на съвременни условия за работа също е сериозна част от проблема. Масова е практиката служители в МВР да работят с техника, която са донесли от дома си – компютри, принтери. За хартията и другите консумативи пък често се стига до просия към местни компании. Дали тяхната помощ е безвъзмездна, или се създава неофициален статут на недосегаеми бизнесмени и обекти, които никога не се закачат, също е много сериозен въпрос, на който отговорът не може да бъде ясен. До него обаче не би се стигнало, ако политическото ръководство на Вътрешното министерство се бе преборило за допълнителни капиталови разходи.

Според бившия министър на вътрешните работи, с който "Икономист" разговаря, Вътрешното министерство се нуждае от 5-годишен период, през който капиталовите разходи да са на ниво около 80 – 100 милиона лева годишно (в момента те са 1,2% от бюджета на МВР, или между 12 и 15 милиона). Само така ведомството може да натрупа онези активи, които помагат на ефективните полицейски служби в чужбина да си вършат работата. И според него ключът към осигуряването на тези средства не е само в оптимизацията на личния състав.

Тези, които са на предните линии и рискуват живота си, трябва да се ползват със социални придобивки. Останалите, които образно се приемат за "чантаджии", вече работят по Кодекса на труда и не получават легендарните 20 заплати. Дори тази икономия обаче се оказва недостатъчна и отговорът минава през допълнителното финансиране.

Всичко това не просто остава скрито за обществото, но упоритостта, с която се премълчава от вътрешните министри, буди недоумение какво точно правят те. Ако комплексът от проблеми се постави на масата, ще стане ясно, че увеличаването или не на заплатите на полицаите с 15 – 20% (което все някога ще се случи) не е основният. Вярно е, че елементарният интегритет изисква вътрешният министър да не противоречи на партийната позиция и да не се конфронтира директно с финансовия министър. В този случай обаче е налице тотална нужда от промяна, а в същото време и отказ проблемите дори да се маркират. А така решаването им се превръща в мираж.

Текстът е публикуван в брой 28/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.