Мързеливият примат

Д-р Антон Мартино-Трюсел, зоолог в Оксфордския университет

Ние хората ли сме най-мързеливите на планетата? Лесно е да си го помисли човек. Надарени сме с най-мислещия мозък от всички животински видове и сме го впрегнали в създаването на автомобили, компютри, прахосмукачки-роботи, кафемашини, автоматични машини за сортиране на банкноти и аудиокниги – все джаджи и системи, които свеждат до минимум собствените ни усилия. Само на човек може да му хрумне да впрегне в действие вътрешното горене, за да си спести ходенето. Факири сме в това да прехвърляме собствената си работа на машините.

 

И ако това е мързел, значи мързелът е запазената марка на нашия вид.

Употребата на сечива, езикът и културата не са толкова определящи за човешката ни същност, колкото сложните аксесоари, които изобретяваме, за да вършат нашата работа – физическа и мисловна. Има много животински видове, които умеят да боравят със сечива – от шимпанзето до какадуто. Цяла армада животни използват вокализация, която може да бъде определена като език. Има и животни, които създават култури, като предават информация от поколение на поколение. Но само хората създават цели системи, за да избегнат изпълнението на всички тези задачи. Изкуственият интелект е само следващ етап от един дълъг процес на автоматизация, благодарение на който от впрегатния кон минахме през парната машина, за да стигнем накрая до силикона и отвъд.

В общи линии умните животни, в това число и шимпанзетата, прекарват по-голямата част от времето си в мързел – поспиват си през деня, социализират се и играят, нещо, за което една мишка, която полага неуморни и отчаяни усилия да остане жива, само може да мечтае. И въпреки това шимпанзетата имат доста тежка работа за вършене. Те са големи животни и трябва да приемат много храна и витамини и могат да прекарат почти 30% от деня си в събиране на провизии – повече от половината от времето, в което са будни. Може и да използват дълги пръчки, за да спестят малко време при ловенето на термите, но ние хората, с нашите вериги за бързо хранене и полуготови храни, не губим почти никакво време за набавянето на храна. А и малко от нас работят в хранителната промишленост. През далечната 1400 година почти 60% от трудещите се във Великобритания са се занимавали със селско стопанство. Днес, благодарение на мързелоугодните технологии, броят им е сведен до 1 процент. Нашата изобретателност ни прави дори по-мързеливи от шимпанзетата.

Но има разлика между същинския мързел и ефективността. Подтикът към мързел, който действа толкова оживително (или приспивно) на всички животни, е мотивиращата сила да създаваме технологии, които пестят труд. Един истински мързелив примат с радост би прегърнал възможностите за повече бездействие, които технологиите позволяват. Но ние се бунтуваме срещу това – винаги сме го правили.

Вместо да се наслаждаваме на живота в блажена почивка, непрестанно търсим начини да увеличим своята ефективност. Опитомихме конете, за да може друго животно да походи малко вместо нас. Мързеливият примат би спрял дотук, но не и ние – на нас скоростта ни харесва, затова изобретихме всевъзможни превозни средства, с които да се придвижваме по-бързо и по-удобно. Създадохме компютрите, за да помнят и да смятат вместо нас, но и това не ни стигна – сега се опитваме да дадем живот на изкуствения интелект, за да започне да взема решения вместо нас, без дори да ни пита. Затова смятам, че вместо мързелив примат ние сме от приматите, които обичат да създават. И

 

2 минути работа, 17 – почивка

Анди Риджуей

 

Логиката е ясна – ако работите повече часове, ще свършите повече работа. Но проучвания недвузначно сочат, че нашият мозък е като мускул и колкото повече го използваме, толкова повече се уморява, затова правилният подход е да редуваме кратките интензивни интервали работа с много почивки.

Според изследване на софтуерната компания Draugiem Group, когато говорим за съотношението работа – почивка, вълшебните числа са 52 и 17 – 52 минути работен спринт със 17-минутни паузи. Заключението е в резултат на анализ на данни от приложението за продуктивност на компанията DeskTime. Оказало се, че служителите с най-добри резултати работели по точно този модел.

Какво да правите през напълно заслужените си почивки? Да разглеждате сладки снимки на котенца и кученца, разбира се. Изследване на учени от японския университет в Хирошима разкрива, че студентите, които разглеждали фотографии на котета и малки кученца, а не на порасналите им версии, били много по-концентрирани и се справяли по-добре с набор от игри за намиране на числа, както и с такива, която изисквала известна сръчност. Това вероятно се дължи на факта, че сладките създания събуждали инстинкта за грижа в тях, което ги правело по-внимателни и бдителни.

Не само честите почивки, но и дремките през деня могат да са ви от полза. Изследователи от Университета на Пенсилвания установили, че хората, които поспивали за час на обяд, се справяли по-добре с тестове за памет и такива с математически задачи, отколкото онези, които се лишавали от обедната дрямка. Продължителният престой в страната на съня може дори да попречи на натрупването на излишни килограми. Симона Бо от Университета на Торино направила изследване с над 1500 участници на средна възраст и установила, че тези, които спели средно по 6,3 часа на денонощие, натрупали излишно тегло, за разлика от онези, които прекарвали средно по 7,2 часа в сън и успели да запазят нормалните си килограми. И

 

 

Скуката си има своите предимства

Обикновено скуката за нас е като нежелан гост – нещо, от което е добре да се отървем час по-скоро. Изследвания обаче сочат, че трябва да я приемаме с радост.

„Скуката е доста неприятна емоция, но ни действа благоприятно” – казва д-р Санди Ман, лектор по психология в Университета на Централен Ланкашър. За целите на изследванията си Ман кара хората да умират от скука. Една от любимите ѝ техники е да накара участниците в проучванията си да преписват телефонни номера от телефонния указател или дори само да ги четат наум. Доброволците в един от експериментите ѝ е трябвало да измислят възможно най-много приложения за две пластмасови чаши. Оказало се, че тези, които били най-отегчени и които преди това само изчитали наум телефонните номера, измислили най-много идеи. Или, с други думи, те били най-креативните.

„Когато няма какво да стимулира мозъка ти, той си създава собствени стимули – обяснява Ман. – Мисълта ти блуждае, започваш да фантазираш и това е много важно, защото така правиш асоциативни връзки и се отърсваш от мисли, които те ограничават, като например „това е глупава идея, няма да доведе до нищо”.

Няма съмнение, че скуката невинаги е сила на доброто. Нарастват доказателствата, че най-изложените на скука имат и най-голяма склонност към пристрастяване към интернет или към прекомерна употреба на смартфоните си.

Очевидно начинът, по който реагираме на досадата, е ключов. „Скуката е просто знак за това, че трябва да станем и да се захванем с нещо различно – казва проф. Джеймс Данкерт, невролог в Университета Ватерло в Канада. – Скуката не е нито нещо добро, нито нещо лошо – важни са нашите реакции, дали ще изберем саморазрушителното поведение, или творческия импулс.”

Тоест, направлявана в правилна посока, скуката може да е благотворна – да стимулира креативността и да отключи скрития ни потенциал.