Създават ли социалните мрежи антисоциални хора?

Д-р ДИЙН БЪРНЕТ*

Наскоро станах свидетел на доста неприятен край на връзка. Единият партньор обвиняваше другия в изневяра, срещу което получаваше обвинения в психически тормоз, алкохолизъм и импотентност. Всичко това подправено с доста по-пиперлив език от използвания тук. Ситуацията се влоши бързо, бяха въвлечени и децата, а приятелите на двойката бяха разделени на два лагера и също си разменяха словесни откоси. Грозна картинка, която ме накара да си обещая да избягвам хората, участвали в нея.

Последното не беше особено трудно предвид факта, че не бях срещал никой от тези хора на живо. Цялата история се случи във Facebook. Някакви приятели на мои приятели ме бяха поканили в група, а аз приех, без да се замисля.

Без съмнение и преди сте чували много оплаквания от тези платформи. Те отнемат време, нарушават личното ни пространство, объркват ни и т.н. Но наистина ли ни правят антисоциални?

Влиянието на социалните мрежи върху поведението ни към околните е значително заради начина, по който работят мозъците ни. Социалните взаимодействия, независимо дали са онлайн или наживо, имат огромен ефект върху мисленето и когнитивните процеси. Хипотезата за социалния мозък, формулирана през 90-те години на миналия век от антрополога Робърт Дънбар, предполага, че социалната ни природа е причината човешкият мозък да е толкова голям. Идеята е, че примитивните хора са се групирали в общества и този кооперативен подход се оказал полезен за оцеляването им. Но подобен начин на живот изисква от мозъка да обработва много информация – на кого да се доверите, кой ще ви помогне, кой ви дължи услуги и т.н. Това е значително количество от данни, които трябва да са ви подръка във всеки един момент. А за целта ви е нужно много сиво вещество. Или поне такава е теорията.

В подкрепа на горното, изследвания с мозъчен скенер показват мрежа от зони, включително кортикалните структури на централната бразда и слепоочно-теменните възли, чиято активност се засилва, когато човек мисли за себе си като част от група. А зони като междинния префронтален кортекс и предната поясна кора се активизират, когато обработват себеусещането и идентичността ни, както и осъзнаването, че сме част от група или общество.

Още през 2010 г. психиатрите започват да спорят, че пристрастяването към социалните мрежи е истинско бедствие и че трябва да се приравни към болестите. Има обяснение за това. Успешното живо общуване активира възнаградителния център на мозъка и ни носи удовлетворение. Отделя се хормонът окситоцин, който ни дава усещане за удоволствие и чувство на свързаност с хората, а мезолимбичният път отделя допамин, който също води до приятно усещане. Някои специалисти смятат, че успешно социално взаимодействие онлайн – например популярен пост във Фейсбук – също води до активиране на възнаградителната система на мозъка.

За съжаление, тези социални постижения са много по-лесно постижими онлайн, отколкото в живо общуване. Наркотиците работят на подобен принцип – активират мезолимбичния път, без реално да извършваме действие, което да накара мозъка да смята, че ни се полага награда. С времето той се адаптира да очаква тези сигнали за удоволствие и понякога нарушава работата на зони, отговарящи за съзнателния самоконтрол, само за да ги получава отново и отново. Изследване на Цюрихския университет от 2013 г., оглавявано от д-р Катрин Прелер, разкрива, че пристрастените към кокаин показват понижена активност в зони като орбитофронталния кортекс. Това води до по-слаба емоционална емпатия и нежелание за общуване. Така че, ако пристрастяването към социалните мрежи използва подобни механизми, то ще оказва отрицателно въздействие върху способността на човек да се социализира и ще го прави все по-антисоциален. Но са нужни още изследвания.

* Дийн Бърнет е доктор по невронауки в Кардифския университет

Как социалните мрежи удовлетворяват манията ни за контрол и какви черти от характера могат да засилят – четете в майския брой на сп. "BBC Знание".

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 12 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.