Високо напрежение

Докато в някои сектори новата власт може да получи общоприетите 100 дни толеранс, в сферата на енергетиката ще се наложи спешно да потушава задаващото се напрежение. А то предстои заради наближаващия нов регулаторен период от 1 юли, когато трябва да се приемат нови цени за играчите на пазара на електрическа енергия. Този път всички искат увеличение, което сериозно притеснява бизнеса, който още не е преглътнал 30%-ния ръст на цената на газа.

Кой какво иска

Националната електрическа компания (НЕК) е поискала от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се увеличи таксата „Задължения към обществото“ (която компенсира по-скъпата енергия, която НЕК изкупува от ВЕИ и когенерациите на тецове и фирми) на 42,50 лева за МВТч, което означава увеличение с 14,8 % от сегашните 37,02 лв. Стойността на таксата се отразява пряко в цените за крайните потребители – индустриални и битови. Предложението на НЕК е цената на тока, който продава, да поскъпне с 10 на сто.

АЕЦ „Козлодуй“, който произвежда най-евтината енергия, иска почти двойно увеличение на цената, на която продава – от 30 на 58,09 лв. за МВТч. Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ иска поскъпване на тока, който продава от 44,61 лв./МВТч сега на 53,18 лв./МВТч след 1 юли. Електроразпределителните дружества също искат увеличение – ЕВН и "Енерго-про" предлагат средно поскъпване за битовите потребители съответно с 2,7 и 2,2%, а ЧЕЗ иска цената за бита да нарасне със средно 8,7%. ЕРП-тата обаче са направили тези изчисления на база на действащата цена на НЕК, от която купуват електрическата енергия. Ако КЕВР уважи искането на националната компания, това ще се отрази пропорционално и на цените на разпределителните дружества.

Защо толкова

В искането си НЕК се аргументира с прогнозата, че ще натрупа 1,367 млрд. лв. некомпенсирани разходи през следващия ценови период от 1 юли 2017 до 30 юни 2018 г., които според компанията трябва да се покрият от таксата „Задължения към обществото“. В общата сума на некомпенсираните разходи обаче са включени и минали периоди. В структурата на тези разходи влизат 835,7 млн. лв. от изкупуване на ВЕИ-енергия, 317,5 млн. лв. – от „американските“ ТЕЦ, и 185,2 млн. лв. от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

В заявлението си НЕК акцентира върху факта, че разчита на приходите от таксата, за да изплаща и лихвите по кредитите, които Българският енергиен холдинг ѝ предостави. Те са на обща стойност 2,257 млрд. лв. и за предстоящия регулаторен период общите плащания за лихви по тях са около 97 млн. лв., посочват от НЕК. За първото тримесечие на 2017 г. обаче компанията отчита печалба от около 120 млн. лв.

ПРЕЦЕНКА: Енергийният регулатор с председател доц. Иван Иванов (на снимката) коригира само с 2 пр. п. надолу поисканото от "Булгаргаз" 32% увеличение в цената на газа. Сега предстоят анализи и за цената на електроенергията

ТЕЦ “Марица-изток 2” пък е предложила на регулатора да въведе нова компонента в такса „Задължения към обществото”, която да покрива част от постоянните ѝ разходи, които остават некомпенсирани и които са изчислени на 311,2 млн. лв. От централата също искат да увеличат цената, на която продават тока си, с 19,21 процента до 53,18 лева за MВТч.

В добавка към това Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е заявил пред регулаторната комисия искане за увеличаване на цените за пренос до електропреносната мрежа, съответно с 4,89 на сто спрямо сега действащата тарифа – от 7,36 лв. за MВТч на 7,72 лв. на MВТч. ЕСО желае също така цената за достъп да се увеличи с 11,5 на сто – от сегашните 1,13 лв. за MВТч до 1,26 лв. за MВТч. За първото тримесечие на 2017 г. ЕСО отчита около 6 млн. лв. печалба.

Искането за увеличение на АЕЦ „Козлодуй“ с близо 94% идва на фона на отчетената печалба на дружеството за първото тримесечие от 54 млн. лв.

Бизнесът прогнозира спиране на производство и съкращения

Бизнесът очаквано реагира крайно негативно на предложенията за увеличение по цялата верига. Във вторник работодателските организации се събраха спешно, за да обсъдят какви действия да предприемат, за да противодействат. „Веднага ще поискаме среща с парламентарната енергийна комисия в момента, в който тя заработи, заедно с участието на КЕВР и Министерството на енергетиката. Последствията от подобен подход реално водят до рязко увеличаване на цените, намаляване на заетостта и ограничаване на икономическия растеж. Преди две години реагирахме срещу размера на таксата „Задължения към обществото“ и тогава размерът ѝ бе преразгледан, но сега отново се тръгва по линията на най-лекото съпротивление, и то при положение, че България е начело в ЕС по размер на тази такса, след Дания“, коментира пред „Икономист“ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. „Нашата икономика е енергоинтензивна и ако, както върви, таксата се изравни с цената на електроенергията, това може да бъде катастрофално за икономиката. Българските предприятия имат 6 пъти повече енергиен разход за единица брутен вътрешен продукт“ , допълни и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Той изброи и какви биха били негативните ефекти върху икономиката – замразяване на инвестициите, съкращение на производството и на заетите в него.

Председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов бе още по-категоричен. „Ние не можем да компенсираме поскъпването на природния газ. Ако се опитаме да начислим и тези увеличени разходи в цените, просто ще излезем от пазара“, обясни Стаменов. Той изрази надежда, че КЕВР няма да одобри исканията.

„Прави впечатление, че държавните енергийни дружества, които искат увеличение – НЕК, ТЕЦ „Марица-изток 2“, АЕЦ „Козлодуй“ и ЕСО, отчитат печалба и стабилизация в началото на годината. При това положение не е много ясно защо са тези претенции точно сега, и то към политически мотивирани такси от типа на „Задължения към обществото“ и фонд „Сигурност на електроенергийната система“, коментира пред „Икономист“ и Красимира Пищухина, изпълнителен директор на асоциация „Свободен енергиен пазар“. Тя смята за прекалено таксата „Задължения към обществото“ да бъде почти 60 на сто от цената на електроенергията.

Регулаторът изчаква

Потърсени за становище, от КЕВР не пожелаха да се ангажират с каквито и да е прогнози относно отражението на ценовите заявления върху крайната цена на електроенергията. „Всичко това е предмет на анализи, които се извършват от работните групи на КЕВР. Изводите за обосноваността, или не, на тези искания предстои да залегнат в докладите на работните групи, които ще бъдат готови до края на май“, се казва в отговор на регулатора. От Министерството на енергетиката изобщо не коментираха темата, но по всичко личи, този месец ще бъде особено напрегнат както за регулатора, така и за политиците.

От Министерството на енергетиката отказаха коментар по тези въпроси.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 12 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.