Конфискация на загуба

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) отчита огромни суми за запори, но реално продадените активи са 9 пъти по-малко от средствата, които отиват за собствената й издръжка. Бъдещите управляващи – ГЕРБ и Обединените патриоти, планират да сменят ръководството на комисията и да разширят правомощията й.

Силни в числата

КОНПИ, оглавявана от Пламен Георгиев, отчете за 2016 г. впечатляващи числа, които показват, че борбата срещу незаконното имущество у нас е много ефективна. Общата стойност на внесените през 2016 г. мотивирани искове за налагане на обезпечителни мерки върху имущества е в размер на 1 119 583,83 лева. В доклада е отбелязано, че са влезли в сила 31 съдебни решения за отнемане на имущество на стойност 16 874 445,50 лв.

Със запорите и с внасянето в съда на дела за конфискация се занимават над 300 души, разпределени в 21 териториални звена на комисията. От КОНПИ изпратиха справка на "Икономист" и за дейността си през тази година. До 1 април 2017 г. са наложени 29 мотивирани иска за налагане на обезпечителни мерки.

След като влязат в сила съдебните решения, отнетите имущества – имоти, дялове, автомобили, се предават за продажби на НАП, като приходите от тях отиват в държавния бюджет. Имотите, които не могат да се продадат поради страх, че престъпниците, от които е отнето имуществото, ще „отмъстят” на новите купувачи, се предават на междуведомствена комисия в Министерството на финансите, която ги разпределя за нуждите на общините.

От момента на налагане на запор върху имуществото до влизане в сила на съдебното решение то си остава във владение на собственика. А от обезпечителната мярка до крайното решение на съда много често минават над 5 години. В какъв вид ще бъде предаден имотът на държавата след влизането в сила на съдебното решение, е лично решение на осъдения.

За 7 години е продадено

имущество за едва 4,6 млн. лв.

Числата между отчетените дейности от страна на Комисията и реалните постъпления в бюджета се разминават в десетки пъти, установи проверка на "Икономист". От Националната агенция по приходите отчитат данни, които оборват статистиката на КОНПИ.

От 2010 г. насам НАП продава имущество, което е било конфискувано от комисията и за което е влязла в сила съдебна присъда. За периода 2010 г. – 2016 г. събраните суми от НАП по дела на КОНПИ са на стойност 4 млн. и 605 хил. лв. Само през 2016 г. са продадени недвижими имоти на стойност 1 млн. и 691 хил. лв. Тогава за първи път в полза на държавата са продадени дружествени дялове в размер на 86 хил. лв. Общите постъпления, в които влизат наеми и други пера от дейността на КОНПИ, за 2016 г. са 1 млн. и 946 хил. лв. В същото време за издръжката на комисията и всичките й териториални поделения за 7-те години от 2010-а до 2016-а държавният бюджет е платил 39,5 млн. лв. (6,5 млн. за 2016). Т.е. тя харчи за дейността си над 9 пъти повече от това, което сама осигурява за хазната. Същевременно в доклада си за миналата година комисията отчита, че е наложила запори за над 1 млрд. лв. и има влезли в сила съдебни решения за над 16 млн. лв.

Защо са тези кухи цифри? За да отчете работа от страна на териториалните дирекции, КОНПИ има навика да налага възбрани върху имущество, което първо е ипотекирано в банките. Така, когато влязат в сила съдебните решения за отнемане на имуществото, първите кредитори се явяват банките, а държавата е на опашката. Излиза, че НАП извършва продажби, парите от които прибират банките. За периода 2010 – 2016 г. например от 71 отнети апартамента по искане на КОНПИ 23 са били с ипотеки, 1 е с право на ползване от трети лица, 6 вече са били продадени от частни съдебни изпълнители, а 9 са се оказали със съсобственост. КОНПИ обаче не отбелязва тези "подробности" в отчетите си.

Продажбите на луксозни автомобили са още по-проблемни, защото в повечето случаи конфискуваните коли просто липсват. През 2016 г. на НАП са възложени за продажби 418 автомобила. От тях 281 са се оказали с неизвестно местонахождение, а 119 – в чужбина. Едва 18 коли са били налични – само 4 на сто от всички.

От НАП уточниха пред "Икономист", че когато се прави съпоставяне на отчетите на КОНПИ и НАП в частта за отнетото и продаденото имущество, трябва да се прави разлика между принципно различните стойности на това имущество в двете институции. КОНПИ отчита отнетото имущество като стойност, на която те са го оценили в процеса по отнемане. НАП пък отчита само реално продаденото имущество, което е на цени, в пъти по-ниски от тези на КОНПИ, защото между запора и влязлото в сила съдебно решение минават години, за което време цената на имота пада рязко. Обезценката на имуществото се дължи на различни причини – лошата поддръжка или пък лошата слава на предишните му собственици, която възпира бъдещите купувачи да инвестират в такива имоти от страх от отмъщение. В правото за този тип имоти има специален термин "афектационна стойност".

Как се даряват

конфискувани имоти

От Междуведомствената комисия към МФ обясниха пред "Икономист", че за миналата година са дарили един имот на община, защото е преценено, че той няма как да бъде продаден. Областният управител на Перник получил правото да се разпорежда с търговски център "Йоина", конфискуван от осъдения бизнесмен Пламен Кръстев. Имуществото е оценено от КОНПИ на 2 млн. и 275 хил. лв., а Кръстев е с присъда за контрабанда от Гърция чрез използване на документи с невярно съдържание.

От НАП допълват, че според обнародваните на 27 декември 2016 г. в „Държавен вестник” промени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, от настоящата година 30% от стойността на отнетото имущество трябва да бъде предоставяно за социални цели по ред, определен от правителството.

Разширяване

на правомощията

Антикорупционният закон на Меглена Кунева и нейното Национално бюро за борба с корупцията, някакъв аналог на прехвалената румънска Национална агенция за борба с корупцията (ДНА), отива в коша. Новата управленска коалиция ГЕРБ - „Обединени патриоти“ предлага вариант, при който само ще се разширят правомощията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя ще е силно омекотеният български вариант на ДНА. Решението да няма Национално бюро (от проекта „Кунева”) със специални правомощия за разследване на корупцията по висшите етажи на властта и имуществата на висшите чиновници идва на фона на заявката на еврокомисаря по правосъдие Вера Юрова, че ЕК изобщо не възнамерява да снеме мониторинга за правосъдие и вътрешен ред от България през 2019 г., а по данни на "Трансперънси интернешънъл" страната ни продължава да е първа по корупция в ЕС.

Във варианта на Кунева Националното бюро трябваше да са състои от три институции – КОНПИ, БОРКОР и дирекция от Сметната палата. Във варианта на ГЕРБ и ОП към Комисията за отнемане на незаконното имущество ще бъдат присъединени експерти от БОРКОР. Ръководството на Комисията ще бъде променено, а правомощията му – разширени. "Спряхме се на тази комисия, защото тя все пак отчита някакви приходи в бюджета, макар и много спорни", коментираха пред "Икономист" решението си депутати от двете партии.

На въпрос на "Икономист" дали бъдещите промени в работата на Комисията са съгласувани с председателя й Пламен Георгиев и дали тя ще има капацитета да бъде българският вариант на ДНА, оттам отговориха, че не могат да ни кажат, защото Пламен Георгиев е в отпуск.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 21 април, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.