Олимпийско минало: Мрачното наследство на Рио

ЯНА КАСОВА,

BGathletic.com

Слоганът „Нов свят” (А new world) беше обещание за олимпийското наследство след приключване на Олимпийските игри в Рио през миналия август. Изминали са само седем месеца, откакто спортисти от целия свят се сражаваха за първи път на южноамериканска земя, но съоръженията, които привлякоха очите на милиарди през август, вече са бреме.

Бразилия похарчи близо $12,8 млрд. за организация на олимпийските игри, а олимпийското наследство е в разруха. За това „помагат“ най-лошата рецесия от десетилетия насам, както и перманентната политическа криза в страната. Общо около 7 млрд. реала ($2,236 млрд.) от всичките похарчени за домакинството пари бяха вложени в изграждането на съоръженията. А те не се използват. Нещо повече, рушат се.

„Олимпийското село” е едно от малкото места, ползвани за Игрите, което в момента е с отворени врати. Но цените на апартаментите в него са толкова високи, че няма кой да се възползва от модерните жилища. Около 80 000 бразилци бяха прогонени от ширещата се допреди три лета фавела (гъсто заселени бедни квартали с голяма престъпност), за да бъде издигнат модерният Олимпийски парк със слоган „Нов свят”. Голяма част от тези хора сега живеят в по-лоша ситуация от преди, което значи, че са още по-бедни. Организаторите на Игрите тръбяха, че „Бара“ ще се превърне в най-привлекателния квартал за жителите на Рио. Сега обаче „Селото” най-вероятно ще бъде отдадено за ползване от военните.

Легендарният стадион „Маракана“, на който се проведоха церемониите по откриването и закриването на Игрите, е в окаяно състояние. Заключен, без ток и оставен да се руши, докато власти и организационният комитет спорят кой трябва да плати сметките за електричество от близо $1 млн.

„По време на Игрите градът наистина положи големи усилия, за да се получи всичко добре. Но минута след края на Олимпиадата всичко се разпадна”, заяви професорът по международни отношения Оливър Стункел, цитиран от „Гардиън“.

Олимпийският парк „Деодоро“, който прие конния спорт, хокея на трева, спортната стрелба, модерния петобой, ръгбито, баскетбола и други, също е затворен. Паркът трябваше да се превърне в любимо място на гражданите и гостите на Рио за отдих, но компанията, която го поддържаше, прекрати договора си още в края на 2016 година. Плувните съоръжения също са тъжен контраст на разруха след феноменалните медали, които Майкъл Фелпс изкова в басейна. Едно от изключенията е централният корт за тенис, на който се проведе турнир по плажен волейбол. Но дори и това предизвика критики заради докарването на пясък.

„Мисля, че пясък е по-добре от нищо, но е жалко тук да не се играе тенис“, каза Фернандо Мелижени, който стана четвърти в тениса на корт на Олимпийските игри в Атланта 1996.

Тенис центърът и велодромът в главния Олимпийски парк, не бяха атрактивни за частни инвеститори и техен собственик сега е федералното правителство. Струващото $20 млн. голфигрище също се радва на малък интерес, но за момента успява някак да се самоиздържа.

„За съжаление, обещанието за наследството от олимпийските игри, гарантиращо сигурен град за всички, не се случи. В Рио властва сянката на град с маргинализацията и дискриминацията, с ниски нива на обществена сигурност и рекорди на нарушения на човешките права, където насилието продължава да е част от играта”, пише организацията „Амнести интернешънъл” в свой доклад.

Единственият осезаем „олимпийски плюс“ за местните са някои подобрения на градския транспорт, най-вече в богатите райони. Самите жители на Рио определят, че всичко останало от наследството на Олимпиадата е с негативен оттенък.

Текстът е публикуван в брой 14/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.