The Economist: Извън полезрението

Седнал в задимено кафене в Аксарай, западнал район на Истанбул, 23-годишният палестински трафикант на хора Ахмед изразява увереност в бъдещето на бизнеса си. „Хората идват тук, продали са всичко и ще намерят начин да се прехвърлят“, казва той. Бизнесът стана по-труден след 18 март 2016 г., когато ЕС сключи сделка с президента Реджеп Ердоган да връща от Европа търсещите убежище. Хората обаче продължават да намират начини да пробият ограниченията. Всъщност, твърди Ахмед, преди сделката трафикът бе „твърде лесен“.

Откровенията на Ахмед противоречат на твърденията на европейските политици, че сделката с Турция е разбила модела на трафика. Според данните европейците може да изглеждат прави. Преди сделката около 50 000 души пресичаха Егейско море до Гърция с разнебитени лодки. Между декември 2016 и февруари само 3500 го направиха.

При по-внимателен поглед обаче сделката заслужава критика. Макар че бе политически успех, видимо демонстрирайки, че ЕС може да контролира границите си, хуманитарните й отражения са доста по-слаби. И оставя ЕС неудобно зависим от далеч не толкова демократични правителства в други страни да направляват миграцията.

В Турция не е трудно да се намерят трафиканти на хора, още занимаващи се с бизнеса. 37-годишният палестинец, представящ се като Мохамед, който твърди, че е зарязал трафика, след като бил хванат и лежал 4 месеца в затвора, изчислява, че около 100 трафиканти все още оперират в Истанбул. Тактиките им са променени: някои мигранти летят до Европа от Турция с купени или откраднати паспорти на приличащи на тях европейски граждани. Някои са били изпратени от Кас на юг по турското крайбрежие до малкия гръцки остров Кастелоризо. Други контрабандно пристигат в Судан от Сирия, а след това през Либия до Италия, твърди Мохамед.

Както показват обаче числата, след сделката много мигранти остават блокирани в Турция. Там живеят около 2,9 млн. сирийци и стотици хиляди афганистанци и иракчани. Около 10% са в лагери, а мнозинството е в Истанбул или в югоизточни градове край границата със Сирия. Глобално Турция има най-голям брой бежанци.

Съдбите им са различни. Мнозина се опитват да започнат нов живот в Турция. Поради приумица при присъединяването на Турция през 1951 г. към конвенцията на ООН за бежанците само европейци, бягащи от война или преследване, са смятани за „бежанци“. Затова 2,9-те милиона получават временна закрила. След януари 2016 г. за сирийците, изглежда, е станало по-лесно да получават разрешения за работа, но само около 10 000 са успели да се сдобият с такова. Много жилища за мигранти са пренаселени, казва председателят на Изследователския център за убежище и миграция в Анкара Метин Чорабатир. Макар че около половин милион деца на бежанци са записани в училище, почти още толкова не са. Детският труд не е неизвестно понятие, както и невръстните булки.

В някои отношения обаче бежанците са по-добре в Турция, отколкото в други европейски страни. Всеки сирийски бежанец получава временна карта като гост и безплатен достъп до обществено здравеопазване. След влизането на сделката в сила бяха договорени 3 милиарда евро помощ от ЕС, като 750 милиона вече са преведени. Обещани са още 3 милиарда. Заедно с продоволствената програма бе създадена и схема за картови плащания, с която до февруари бе помогнато на над 200 000 души. Освен това ЕС засили разселването и след сделката 3565 сирийски бежанци заминаха за десетина членки на ЕС.

От другата страна на Егейско море обаче сделката съвсем не бе толкова успешна. С прекратяването на притока на мигранти Гърция и членките на ЕС би трябвало да обработят документите на тези, които вече са пристигнали. „Днес на гръцките острови не би трябвало да има повече от шепа търсачи на убежища“, смята Джералд Кнаус от Европейската стабилизационна инициатива. Само че в Гърция все още се намират 62 000 души в свръхнаселени паянтови лагери. След като броят на новопристигналите падна, смята Кнаус, европейските политици станаха самодоволни. Спешната помощ за Гърция бе стимулирана с 357 милиона евро, от които 70 милиона пряко подпомагат споразумението между ЕС и Турция. Но гръцката система за предоставяне на убежища си остава мудна. Всъщност процентът на отхвърлените ищци, връщани в Турция, спадна след влизането на споразумението в действие.

Подобни проблеми са срещани и в Западните Балкани. Около 7000 души, потърсили убежище, са заседнали в Сърбия, от които към 1000 живеят в изоставени складове край централната жп гара в Белград. Тези неформални лагери нямат течаща вода или електричество и за да преодолеят студа, мигрантите палят вагони, като предизвикват задушаващ дим от нефт. Някои спят в изоставени вагони, натъпкани с одеяла.

Условията са срамни и такова е постижението на ЕС и за прехвърлянето на бежанци от Гърция в други еврочленки: само 7280 бяха преселени между септември 2015 и януари 2017 г. Поставената през 2015 г. цел бе за разселване на над 63 000 души за две години. Непреклонни политици се оказаха проблем, особено в Източна Европа. Бюрократичните забавяния свършиха останалото. Междувременно сделката направи Европа зависима от добрата воля на Ердоган. Турски представители многократно се заричаха да я отменят, ако Европа не изпълни обещанието си за безвизово пътуване на техните съграждани. Европейците обвиняват своите правителства, че омаловажават нарастващия авторитаризъм на Ердоган от страх, че може да „отвори вратите“, както той вече на няколко пъти заплаши. Заплахата е преди всичко риторична: със затворените граници в Европа много по-трудно е за мигрантите да стигнат дотам.

ЕС обаче е уязвим от влошаването на отношенията с Турция и от политическия хаос в Гърция. Много политици са доволни само от това, че сделката превърна мигрантската криза от ситуация на „непоносима в поносима дисфункционалност“, казва Елизабет Колет от брюкселския мозъчен тръст Институт за мигрантска политика. Малко й трябва отново да стане непоносима. И

Обратен ефект: Процентът на отхвърлените кандидати за убежище, връщани в Турция, спадна след влизането на споразумението в действие.

Текстът е публикуван в брой 12/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.