10 телефона, които заслужават възкресение

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 08 March 2017 14:03 >

На тазгодишното издание на Световния мобилен конгрес в Барселона една от най-големитe новини беше представянето на обновената версия на класическия телефон Nokia 3310. Сърцата на носталгично настроените хора се разтуптяха и не без причина - в зората на мобилните технологии апаратите на финландската марка бяха символ на здравина и престиж и впечатляваха с уникалната си възможност за смяна на стандартния преден сив панел с червен, например.

17 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: НОВА NOKIA 3310

Днес изглежда невероятно с колко малко неща са се примирявали хората преди малко повече от десетина години – едноцветен дисплей с размерите на пощенска марка, натискащи се бутони с номера за избиране, едноцветна версия на „Змията“ вместо съвременните 3D видеоигри.

И все пак това бяха времена, когато нямаше социални мрежи, а „стаи за чат“ и „мирката“, нямаше флашки, мобилните плейъри бяха рядкост, а хората още слушаха музика на дисковете, някои дори и на касети.

Но и без да изпадаме в дълбока носталгия, има стари апарати, които си заслужава да бъдат възкресени най-малкото заради емблематичния външен вид, заради чистата красота на техниката, която ги открояваше един от друг – нещо, което е трудно при сегашните блокчета с цветен дисплей, каквито са съвременните смартфони.

Ето една класация на топ 10-те телефона, в която няма да включваме Нокиа 3310, защото, в интерес на истината, освен опцията за смяна и на двата капака това си беше непривлекателен, тумбест телефон с бутони като бобени зърна. Но има други легенди, които си струва да бъдат съживени.

Motorola StarTac (1996 г.)

54 55 motorola starTAC

През 1996 г., когато сим картите все още бяха с размера на банкова карта, този телефон изглеждаше като излязъл от научнофантастичен филм. Това беше първият сгъващ се през средата апарат – дизайн, станал изключително популярен през следващото десетилетие. Имаше вибрация и зелена мигаща лампичка, която показваше, когато беше свързан с мрежата. Издърпването на антената за по-добра връзка беше жест, който ви правеше изключително велик в очите на околните.

Nokia 8110 (1996 г.)

54 55 nokia 8110

Извитата му форма, заради която беше наричан „банан“, го правеше удобен за носене в джоб на дънки, например. Долната му част се плъзгаше, за да открие клавиатурата или за да я скрие, за да не наберете случайно някого, докато е в чантата или в джоба. Навремето телефонните разговори бяха сериозно скъпи.

С него говореше Нео в „Матрицата“. Няма какво повече да се добави.

Nokia 6110 (1997 г.)

54 55 nokia6610

Лансиран преди 20 години, това беше „хамелеонът“ на „Нокиа“ и някога се продаваше за невероятните 1000 лева. Неговата функция убиец беше предният панел, боядисан с боя, която си променяше цвета при разглеждането му под определен ъгъл – лилаво, синьо, зелено. Това беше първият телефон с култовата игра „Змията“ на борда. Имаше инфрачервен порт, чрез който двама души можеха да играят „Змията“ в мрежа. Впечатляващо.

Nokia 3210 (1999 г.)

54 55 Nokia 3210

Влиза в музея дори само заради това, че беше първият масов телефон с вградена антена след безобразно скъпия и кичозно лъскав Nokia 8810, лансиран година по-рано. Тежеше скромните за времето си 153 грама, а големият му дисплей даваше отлична възможност за игра на „Змията“, при това вече второто поколение на играта. Освен SMS-и с неговите големи и удобни бутони можеше да се изпращат и предварително инсталирани „картинки“. Стана любимец на тийнейджърите заради опцията за смяна на предния панел.

Nokia 8210 (1999 г.)

54 55 Nokia 8210

Почти същият като 3210, само че близо два пъти по-малък. С тегло от едва 79 грама, това си остава един от най-малките апарати, правени някога. Побираше се в малкото джобче на дънки, а вариантът му за азиатския пазар 8250 беше още по-култов, защото осветлението на дисплея му беше в син вместо във вездесъщия зелен цвят.

Ericsson T28 (1999 г.)

54 55 Ericsson T28

Спретнат и лек, това е един от малкото мобилни телефони, на които антената им отива. Дисплеят му беше едноредов, но за сметка на това имаше фантастичен малък бутон отстрани, чието натискане отваряше капачето, скриващо неговата клавиатура. Тежеше само 83 г и беше първият мобилен телефон, използващ литиево-полимерна батерия. Затова имаше и толкова тънък страничен профил.

Siemens SL45 (2001 г.)

54 55 Siemens SL45

Лек (88 г) и компактен, макар и със стърчаща антена, това беше първият мобилен телефон с вграден МР3-плейър. Записваше разговор като диктофон, което го правеше много търсен от журналистите, които можеха да си го позволят. Големият за времето му дисплей (101х80 пиксела) беше удобен за разглеждане на рудиментарните мобилни интернет сайтове, както и за възпроизвеждане на много пикселизирано видео. Оранжевото осветление на дисплея го правеше забележим от доста разстояние.

Sony Ericsson T610 (2003 г.)

54 55 sony ericsson t610

Лансиран през 2003 г., това беше един от първите масови телефони с вградена камера (с резолюция 288х352 пиксела), блутут и цветен дисплей. Правеше снимки с отделен бутон, а двутоновият му дизайн с алуминиев панел и вдлъбнати странични части го правеше не само носител на много награди за дизайн, но и удобен за ползване. На всичко отгоре можеше да звъни като едновремешен телефон с шайба. Как да не го харесаш?

Motorola RAZR (2003 г.)

54 55 motorola razr

Още със StarTac Motorola показа, че телефоните могат да бъдат не само статус символи, но и с уникален дизайн. На практика „рейзърът“ възкреси StarTac, но натъпкан с всички върхови за времето си технологии като два дисплея – основен и външен, блутут, вградена камера, и всичко това опаковано в метална черупка с шеметен, приличащ на бръснач дизайн, погледнат отстрани.

LG KG800 Chocolate (2006 г.)

54 55 LG KG800

Наречен „шоколад“ просто защото всички обичат шоколада, този телефон се харесваше от млади и стари. Лансиран през 2006 г., той имаше невероятен за времето си дисплей с 262 хил. цвята и осветени в червено сензорни бутони на предния панел. Красивият и лъскав слайдър привличаше като магнит отпечатъци от пръсти, затова и вървеше с меко калъфче в комплект.


Текстът е публикуван в брой 9/2017 г. на списание "Икономист", който може да намерите в разпространителската мрежа в цялата страна. Вижте какво още може да прочетете в него.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ