Бъдещето на либерализма

За някои либерали 2016 г. изглеждаше като порицание. Ако вярвате, както The Economist, в отворената икономика и общество, където свободният обмен на стоки, капитал, хора и идеи е окуражаван и където универсалните свободи са защитавани от погазване от властите чрез правовата държава, тогава това бе година на отстъпления. Не само заради Brexit и избора на Доналд Тръмп, но също заради трагедията в Сирия и масовата подкрепа – в Унгария, Полша и другаде – за „нелибералната демокрация“. След като глобализацията стана обидна дума, процъфтяха национализмът и дори авторитаризмът. В Турция облекчението от провала на пуча бе заменено от жестоки репресии. Във Филипините бе избран президент, който не само създаде отряди на смъртта, но се перчи, че сам е дърпал спусъка. През това време Русия, която хакна западната демокрация, и Китай, който наскоро реши да подразни Америка, като конфискува един от морските й дронове, настояват, че либерализмът е само прикритие за западната експанзия.

При толкова изредени примери много либерали (от вида, подкрепящ свободния пазар) се изнервиха. Някои написаха епитафии за либералния ред и отправиха предупреждения за опасността за демокрацията. Други твърдят, че с лека поправка на имиграционния закон или допълнително мито животът просто ще се върне към нормалното. Това не е достатъчно. Горчивите резултати от 2016 г. не унищожиха внезапно твърдението, че либерализмът е най-добрият начин да се раздава достойнство, просперитет и справедливост. Вместо да избягват борбата на идеите, либералите трябва да й се наслаждават.

За либерализма последният четвърт век бе твърде лесен. Доминацията му след колапса на съветския комунизъм се изроди в мързел и самодоволство. Сред нарастващото неравенство социалните победители си казваха, че живеят в меритокрация и поради това успехът им е заслужен. Експертите, наети да помагат в управлението на голяма част от икономиката, се наслаждаваха на собствената си гениалност. Но обикновените хора често разглеждаха богатството като прикритие за привилегии, а опита – като замаскиран личен интерес.

След толкова дълго време на кормилото либералите би трябвало да са забелязали задаващата се опасност. Като убеждения, появили се в началото на XIX век с цел противопоставяне на деспотизма на абсолютната монархия и на терора на революцията, либерализмът предупреждаваше, че непрестанната власт корумпира. Привилегията се самоутвърждава. Консенсусът задушава съзидателността и инициативата. В непрестанно променящия се свят спорът и аргументите не само са неизбежни; те са добре дошли, защото водят до обновление.

Нещо повече, либералите могат да предложат нещо на обществата, затрудняващи се с промяната. През XIX век, както и днес, старите методи бяха преобръщани от неуморни технологични, икономически, социални и политически сили. Хората се нуждаеха от ред. Нелибералният изход бе да се издигне някой с достатъчна власт да диктува какво е най-доброто – забавяйки промяната, ако става дума за консерватори, или премахвайки властта, ако са революционери. Може да чуете отзвуци на това в призивите „да се върне контролът“, както и в устата на автократите, които, призовавайки сърдития национализъм, обещават да възпират космополитичната вълна.

Либералите предложиха различен отговор. Вместо да се концентрира, властта трябва да се раздели чрез правовата държава, политическите сили и конкурентните пазари. Вместо гражданите да бъдат оставени на услугите на могъща и защитаваща ги държава, либерализмът вижда индивидите единствено като способни да избират това, което е най-добро за тях. Вместо светът да се управлява чрез войни и спорове, страните трябва да прегърнат търговията и договорите.

Тези идеи поставиха своя отпечатък на Запад и въпреки флирта на Тръмп с протекционизма вероятно ще оцелеят. Но само ако либерализмът се справи с другия си проблем: загубата на доверие в прогреса. Либералите вярват, че промяната е добре дошла, защото като цяло е за добро. Разбира се, те могат да подчертаят как глобалната бедност, продължителността на живота, възможностите и мирът се подобряват въпреки конфликтите в Близкия изток. Всъщност за повечето хора на земята днес е изобщо най-добрият период да живеят.

Големи части от Запада обаче не споделят това мнение. За тях прогресът се реализира основно при другите. Богатството не се разпространява, новите технологии унищожават работни места, които не се възстановяват никога, низвергнатите са извън обхвата на всякаква помощ или спасение, а другите култури поставят заплаха, понякога от насилие.

Ако иска да процъфти, либерализмът трябва да има отговор и за песимистите. Но в тези десетилетия на власт решенията на либералите бяха разочароващи. През XIX век либералните реформатори посрещнаха промяната с образование за всички, широка програма за обществени проекти и система за социална сигурност. След Втората световна война Америка изгради глобален либерален ред, използвайки структури като ООН и МВФ, за да придаде форма на визията си.

От Запад не идва днес нищо и наполовина по-амбициозно. Това трябва да се промени. Либералите трябва да изследват магистралите, които ще отворят технологиите и социалните нужди. Властта може да бъде дерегулирана от държавата към градовете, които действат като лаборатории за свежи политики. Политиките могат да избягнат стерилното партизанство, използвайки нови форми на демокрация. Лабиринтът на таксуване и регулация може да бъде изграден рационално отново. Възможностите още са неизчислими, но либералната система, при която индивидуалната креативност, предпочитания и предприемчивост намират пълно изражение, е по-вероятно да се възползва от тях от всяка друга.

Мечтата за разумното

Възможна ли е тази мечта след 2016 г.? Има известна перспектива. Това издание смята, че Brexit и президентството на Тръмп вероятно ще се окажат скъпоструващи и вредни. Тревожим се от днешната смесица от национализъм, корпоративност и народно недоволство. 2016 г. обаче представляваше и искане за промяна. Никога не забравяйте капацитета на либералите за преоткриване. Не подценявайте възможността на хората, дори при администрация на Тръмп или Великобритания след Brexit, да мислят и обновяват възможностите си за изход от проблемите. Задачата е да се впрегне този потенциал, като същевременно бъдат защитавани толерантността и отвореността, които са крайъгълните камъни на почтения либерален свят.