Когато БСП напусне, как ехото заглъхва

Маркс е бил голям теоретик, никакъв тактик. Ленин е бил голям тактик, правел се е и на теоретик. Сталин е искал да е и теоретик, и тактик, ама бил само сатрап – като няма врагове, не му трябват стратегия и тактика, а само параноичен нагон да си произвежда такива.

Слава богу, сатрапи днес няма, но една от издънките на тази лява теоретико-тактико-сатрапска традиция – БСП, се е лишила и от първите две достойнства на лидерството. Визията за България на Корнелия Нинова едва ли може да се мери и с най-непретенциозното писмо на Маркс до Енгелс. А решителното напускане на парламента от БСП – с ултиматума на Ленин към Временното правителство на Керенски „цялата власт – на съветите“. Разбира се, тези сравнения може да се правят само като фарс, като какъвто единствено, както казват теоретиците, се повтаряла историята.

Фарс е, че БСП не просто напусна парламента, а остана навън и след като ГЕРБ отне основанията за напускане с поредния си кръгом, а президентът наложи вето върху Изборния кодекс и призова социалистите да се върнат зад банките. И вече основанията за напускането изглеждат съвсем други: 1) инат – казали сме вече, че излизаме – няма да се отмятаме, а и не можем да вярваме на ГЕРБ, която постоянно се отмята – докато не реституират кодекса, няма да влезем; 2) не сме подвластни на президента – ако се върнем в Народното събрание по негова заръка, вече ще сме хептен осветени, че сме едно.

За да не се окажеш навън по бельо, ако си политик, задължително е да си поне малко стратег. Корнелия Нинова, като казва „излизаме“, освен чантата трябва да си вземе и палтото. И да знае поне две пресечки напред, че пътят не е без изход. Първо, добре познава Борисов и ГЕРБ – напред-назад не им е за сефте и можеше да се очаква, че ще дадат заден за промените в кодекса. Второ, президентът отдавна е заявил позиции, сходни с тези на социалистите, и можеше да се очаква, че ще наложи вето. Което, когато споделяш мотивите му, трябва да подкрепиш в парламента с вот. Междувременно с лекота си нанасяш петна, които ще те уличават с десетилетия. Парламентът прие протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО в отсъствието на БСП. Иди после се оправдавай, че наследницата на партията, създавала македонска нация и предлагала откъсването на територии от България, сега не е пак на антибългарски позиции. Всички помнят кой въведе плоския данък, всички ще помнят и кой е загърбил Северна Македония.

Да речем – младежки плам е посеял заблуди, хайде обратно. Но не. Лесно е да напуснеш парламента, трудно е да се върнеш в него. Пътят назад не е цветя и рози, а тръни и шубраци. Как се връщаш като победител в парламента, когато си опозиция? Напускането е победа само когато се отива към предсрочни избори. Ленин е описал теоретически признаците на революционната ситуация, след като практически е усетил, че може да вземе властта. Нинова нищо не усеща, а мечтае за дренки. Като мечката, дето предвидила богата реколта от дренки просто защото много й се ядели.

В началото на юни 2013 г. ГЕРБ напусна по същия начин парламента – за да може „тройната коалиция да си прави каквото иска“ и да се предизвикат предсрочни избори. Но няма и месец по-късно, тройната коалиция си правеше каквото искаше, избори не се случиха и ГЕРБ се върна в пленарната зала. Сега ГЕРБ и Патриотите ще си правят каквото си искат, ще отхвърлят ветото на президента, после ще гласуват поправки, почти съвпадащи с него, а изборите – не предсрочни, а съвсем редовни, чукат на вратата. БСП не може да си позволи да остане в навечерието на евровота навън. А и ще бъде под натиск от партийното си семейство ПЕС, с което отдавна е в обтегнати отношения.

Така че завръщането е предначертано още с напускането на парламента, въпросът е, че за него още по-трудно се намират оправдания. Разбира се, Нинова може да се обяви за победител и да каже – влизаме, защото това, което искахме, е изпълнено, нищо че Борисов обяви обрата още преди социалистите да вземат решение за напускане. Въпросът е дали този ажиотаж носи точки. Преди 6 години напускането на ГЕРБ не качи рейтинга му въпреки спада на доверието в управляващите тогава социалисти. Най-вероятно и сега ще стане така и БСП няма да инкасира нищо от поведението вън-вътре, но да изчакаме социологическите сондажи.

Напускането на парламента изначално е безпринципно и партиите трябва да престанат да го правят. То може да е оправдано само като извънредна мярка, като търсене на изход от тотален политически колапс. (За последно у нас такъв имаше преди 22 – 23 години във Виденовата зима.) Честото влез-излез (второ за БСП в това Народно събрание след септемврийското миналата година) е демонстрация на незачитане и неразбиране на парламентарната демокрация. И логическата последователност на подобно мислене води до положението – щом не си на власт, а опозиция, по-добре си стой отвън. Но така ли се бориш срещу диктатурата – като сам й създаваш условия? Ленин никога не би допуснал друга диктатура освен своята. На „Позитано“ май трябва да препрочетат популярните му беседи за марксистката стратегия и тактика „Детската болест на левичарството в комунизма“.

Текстът е публикуван в брой 9 /2019 г. на списание "Икономист" от 1 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя