Известно е, че България е една от най-добрите дестинации за аутсорсинг в света, като браншът вече осигурява почти 5% от брутния вътрешен продукт на страната, привличайки инвестиции от цял свят. Но и един друг сектор се развива с бързи стъпки – стартъп компании, които създават нови продукти и услуги с целта да излязат на световните пазари и да донесат успех на своите създатели и инвестиралите в тях, като в един момент бъдат придобити от международни играчи. И разбира се, да стимулират пряко и косвено българската икономика със заетост, технологии и добавена стойност.
В съвременния ѝ вид българската стартъп система датира отпреди около 10 години, когато започнаха първите стартъп конференции, семинарите в Софийския университет, преакселераторската програма Start it Smart. Изключително голям принос за развитието на българската стартъп система оказа появата през 2012 г. на фондовете за рискови инвестиции в стартиращи предприятия LauncHub и Eleven, които в началото управляваха ресурс по програмата Jeremie на Eвропейския инвестиционен фонд.
„Те много успешно развиха една общност от няколко хиляди човека, които се обучиха как се прави бизнес, които вече имат опит как се прави международен бизнес, и това даде много добра основа, над която сега може да се надгражда“, казва Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация – BESCO.
ВИЗИЯ: Според Добромир Иванов връзката между предприемачите и науката е критично важна за бъдещето на българския стартъп бизнес
В момента стартъп асоциацията представлява малко над 400 компании, в които работят около 4000 човека, но сред тях не са само стартъпи. Според класификацията на BESCO „стартъп“ е компания, която прави продукт или услуга с висока добавена стойност и е с потенциал за много бърз растеж, като по този показател над 1000 местни компании могат да се класифицират като такива. Но за сектора като цяло липсват обобщени данни като приходи, заетост и инвестиции, така че през тази година организацията смята да направи изследване за бранша. Но опитът на асоциацията показва, че все повече това не са микрокомпании, а фирми с над 10 служители, като някои имат повече от 50 човека персонал.
Средата става все по-зряла, като се насочват все повече частни инвеститори, а утвърдени предприемачи от ИТ индустрията се включват чрез фондове или като бизнес ангели и инвестират в компании.
По данни на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране за периода от 2012 г. до 2018 г. в новосъздадени дружества, както и за тяхната експанзия, са инвестирани около €315 млн., като са създадени общо 1075 работни места.
„Стартъпите имат все по-голям достъп до пари, но вече не е достатъчно просто да имаш една хубава идея и екип. Вече всеки разбира, че бизнесът е бизнес, и все повече инвеститори и самите компании търсят тази валидация, че вече си показал, че можеш да продаваш, че вече си излязъл на друг пазар“, казва Иванов.
Campus X Най-успешният пример за успех на българска стартъп компания е продажбата на „Телерик“ на американската софтуерна компания Progress Software за $262,5 млн. през октомври 2014 г. Още през 2009 г. четиримата ѝ създатели – Васил Терзиев, Бойко Яръмов, Светозар Георгиев и Христо Косев, основаха образователната организация „Телерик Академия“, която подготвя кадри за дигиталната индустрия, а в края на 2016 г. я отделиха от Progress като независима структура.
Четиримата лансираха през април м.г. своя съвместен проект Campus X, смятан за най-големия частен технологичен инкубатор в региона на Централна и Източна Европа. Кампусът предлага комплексно решение за развитие на бизнеса на стартиращи и утвърдени компании. В рамките на четирите му обекта, последният от които ще бъде завършен през юни, могат да се съберат над 1300 работни места. За по-малко от 8 месеца над 700 от работните места в инкубатора вече са заети, като сред обитателите му е и фондът Eleven Ventures, в който Васил Терзиев е партньор.
ПОСТИЖЕНИЕ: Campus X е най-големият частен технологичен инкубатор в Централна и Източна Европа
„Идеята се зароди на базата на опита ни като инвеститори и като участници в екосистемата. Виждайки с какво се сблъскват компаниите, през какво сме минавали, решихме да съберем на едно място това, което на нас ни е помогнало, като то стане институционализирано знание, което да може да се надгражда“, обяснява Терзиев.
Основната част на кампуса е физическото пространство, където всички компании „живеят“.
„Изграждаме среда, в която те да се познават, да работят заедно, и от там нататък целият им фокус е да създадат големи и успешни компании. Целта е да направим производствен модел за успешни компании, работещи с правилните ценности. И то не само една генерация, а кохорта от бизнеси, които да минат през „пубертета“ и да станат отговорни „възрастни“, казва Васил Терзиев.
Успешни екзити
И все пак т.нар. екзити – покупка на стартъп компания от друга, при която инвеститорите „осребряват“ вложенията си, се случват в България и дори зачестяват. Един пример е покупката на BGMenu (компанията „Хелоу хънгри“) от Takeaway.com, която е една от трите най-големи фирми за доставка на храна в света. През февруари м.г. холандската компания плати $10,5 млн.
През септември м.г. шведската компания Stillfront придоби разработчика на видеоигри „Империя Онлайн“ в сделка, чиято стойност може да достигне $27,5 млн. при изпълнението на определени параметри. За неназована сума българската компания „Скейл фокус“ придоби и друга компания на двамата създатели на „Империя Онлайн“ Мони Дочев и Доброслав Димитров – „Ъпнетикс“, специализирана в IT аутсорсинг.
През октомври 2017 г. софтуерният разработчик „Динамо Софтуер“ продаде мажоритарен дял на американската инвестиционна компания Francisco Partners за неназована сума, но според официалното съобщение на българската фирма цената е между $50 млн. и $100 млн.
Въпреки това е трудно да бъдат достигнати мащабите на продажбата на „Телерик“, с която през 2014 г. България влезе в световните новини и все още продължава да бъде един от малкото положителни примери за нещо сериозно Made in BG. Кога България ще излезе на европейската стартъп карта и дали ще има български „еднорог“ - стартъп, оценен за над $1 млрд., това са въпроси, които често хората си задават.
Български стартъпи в перспектива EnduroSat
Компанията развива космически технологии. Първият малък спътник EnduroSat 1 беше качен на борда на Международната космическа станция през май м.г., а през юни вече е в орбита. Миниатюрното устройство – куб със страна 10 см, разполага със собствена навигационна система и всеки радиолюбител може да получава телеметрични данни от него.
Dronamics
Компанията, базирана в Campus X, разработва безпилотен самолет (дрон) за пренасяне на товари, наречен The Black Swan (Черния лебед). Летателният апарат може да пренася товари с тегло до 350 кг на разстояния до 2500 километра. През 2015 г. тя спечели награда в международното състезание за иновации Pioneers Festival в конкуренция с 1600 стартъпа от 98 държави.Biodit
Разработва биометрични системи за контрол на достъп и работно време. През 2017 г. стана първата българска компания, спечелила финансиране по направление „Транспорт“ на Horizont 2020 за проекта PREVENT, предотвратяващ шофирането в нетрезво състояние. Наскоро компанията обяви планове да излезе на Българската фондова борса, привличайки до 2,42 млн. лв. капитал.Flipps
Българската компания създаде платформата за стрийминг на бойни спортове FITE, която в момента има над 1 млн. регистрирани потребители. До момента има набрано финансиране за над $8 млн., а през август м.г. придоби и американския стартъп Avid AI, специализиран в създаването на решения, базирани на технология за машинно обучение.„Не трябва да забравяме, че на „Телерик“ отне 12 години, за да стигне до този етап. Вярно е, че тогава нямаше такива условия, които в момента помагат на компаниите това по-бързо да се случва, но дори и сега няма как една компания да стане от нула милиардна в рамките на 1 – 2 години“, казва Бойко Яръмов, един от създателите на „Телерик“.
Трябват предпоставки, сътрудничество и здравословна конкуренция от участниците в сектора, както и нужното време за ръста на тези компании. „Има много такива добре справящи се компании с потенциал, които буквално месец след месец растат със страхотни темпове и за нас те са потенциалните кандидати, които могат да стигнат тези висини“, добавя Яръмов.
Това правило има изключение, когато бизнесът е базиран на някои перспективни технологии като блокчейн. „Покрай блокчейн технологията се създадоха, включително от българи, макар и не в България, компании, които с екип от десетина човека се развиха до оценка от няколкостотин милиона долара. Преди това не беше възможно“, допълва Иванов.
Трансфер на технологии и знаниеСпоред Добромир Иванов връзката между предприемачите и науката е критично важна за бъдещето на българския стартъп бизнес.
„Моето лично мнение е, че шансът на България да излезе наистина с милиардна компания е много по-вероятно да стане на основата на нещо, което е дълбоко научно, което е пробив в някаква индустрия. Това може да стане, когато хората от предприемаческата екосистема работят заедно с хората от науката“, казва Добромир Иванов.
Въпреки концентрацията на отделни места, като Campus X или технологичния инкубатор в държавния „София Тех Парк“, стартъп системата все още е фрагментирана и има да извърви дълъг път, докато стане отделна индустрия.
„Все още българската стартъп система не може да се класифицира като индустрия, защото е част от много други индустрии“, смята Васил Терзиев. Тя е „фунията“, която зарежда всяка друга индустрия, независимо дали е технологична или традиционна, с нови компании. „Радостното е, че поне в технологичния сектор наблюдаваме все повече компании, които стартират, оцеляват, растат и създават все по-добри предпоставки той да се развива, категоричен е той.
„Ако смятаме, че такава индустрия е важна за България, процесът трябва да започне на ниво образование, университети, училища, да създават този тип продукция от гледна точка на образовани хора, които искат да създават стойностни организации. След това да има административни предпоставки, за да могат тези организации да се развиват в България, финансови предпоставки – преференции, които да ги карат да остават в страната“, обяснява Бойко Яръмов.
Терзиев смята, че основите вече ги има – критична маса хора и компании, венчър фондове, различни типове финансиране, има знание, събития, инструменти, които да градят талант. Това, което липсва, според него, и то е в процес на изграждане, е добрата свързаност между отделните парчета.
„За публиката е важно да знае, че нещата се случват правилно, с икономическа логика, с правилните ценности и принципи между отделните участници, което е много важна предпоставка това да остане във времето, а не просто да се направи нещо изкуствено и то да се разпадне“, обръща внимание Терзиев. Той смята, че са нужни няколко успеха, за да се докаже, че моделът работи.
Нуждата от законови промени
На хоризонта се задават и законови промени, които ще стимулират създаването и развитието на стартъп индустрията. Една от инициативите на BESCO е за промяна на законодателството и административната рамка, като целта е България да има добра правна основа за индустриите на бъдещето. „Трябва отрано да се позиционираме там, където ще бъде светът след 20 години – автономните автомобили, биотехнологиите, блокчейн, авиационната индустрия, интернет на нещата и всичко около Индустрия 4.0. В много случаи не само ни е трудно да привлечем чуждестранен бизнес тук, защото липсват механизми, има законодателни пропуски. Дори българи, правещи този бизнес, избират други държави, където им е по-лесно да го правят“, казва Добромир Иванов.
Организацията работи за регламентирането на т.нар. стартъп виза, както и за промени в Търговския закон, които да модернизират законодателството. Идеята е, когато предприемачи извън ЕС искат да дойдат тук и да създадат бизнес, да не чакат по 8 месеца за стандартна виза, а това да става за много кратко време. От асоциацията работят с експерти от Министерството на икономиката, МВнР, МВР и ДАНС, като вече е подготвен проектозакон в тази насока.
Друга цел е регламентирането на механизми, които се използват, когато се инвестира в компании, като конвертируем заем, вестинг (даване на акции на служители на компанията или външни лица), опционни пулове, tag along и drag along права. Те определят отношенията между инвеститора и предприемача, или между този, който ще получи дял, но не са регламентирани в българското търговско законодателство и осъществяването им става сложно, чрез гражданскоправни договори.
„Ние тръгнахме с предложението как да направим промени при дружествата с ограничена отговорност (ООД), но Министерството на правосъдието даде идеята да създадем нов вид дружество“, казва Иванов. Той смята, че до края на месеца вече ще има готов проектозакон. В резултат ще бъде създадена правна норма като на френското SAS (Société par actions simplifiée), нещо каго хибрид между ООД и акционерно дружество.
„То пак ще е с 2 лв. капитал, но вътре в него ще има гъвкавост да правиш много от нещата, които стандартно предлага едно АД – да правиш непарични вноски, да издаваш опции. Това дава голяма възможност вътре да се направят много по-гъвкави отношенията, които се търсят от един инвеститор. Сега, когато един инвеститор дойде и иска да инвестира в наша компания, казва - пререгистрирайте се в Холандия или във Великобритания“, обяснява Иванов.
Затова и повечето български стартъпи са регистрирани там – законодателството е по-гъвкаво.
Текстът е публикуван в брой 7 /2019 г. на списание "Икономист" от 15 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
