„Преди три седмици 130 души – учени, преподаватели и високопоставени длъжностни лица – проведоха закрито заседание само за поканени лица в Харвардския университет, за да обсъдят амбициозен план за създаването на синтетичен човешки геном. Сега, след лавина от критики, предизвикани от секретността на тази инициатива, участниците представиха идеята си пред обществеността: даден е старт на проект за радикално съкращаване на стойността на синтезиране на геном – потенциално революционен напредък в биотехнологиите, който ще ни позволи да отглеждаме човешки органи за трансплантация“, пише в. „Вашингтон пост“.
„Новината, публикувана в четвъртък в списание „Сайънс“, е най-новото доказателство, че биотехнологиите преживяват период на изключително бързо развитие, но въпреки това въпросът изобилства от етични дилеми“, подчертава авторът на статията Джоел Ахенбах.
Привържениците на синтетичния геном имат проект, който в крайна сметка ще се окаже сходен с проекта „Човешки геном“ от 90-те години на миналия век, който доведе до разшифроване на генетичната последователност на първите човешки геноми. Този път учените няма да „четат“ генетичния код, а ще го „пишат“, отбелязва изданието.
Проектът предизвика негативна реакция от страна на Франсис Колинс, директор на Националния институт по здравеопазване на САЩ, който е бил ръководител на проекта „Човешки геном“. Според Колинс е прекалено рано за стартирането на тази инициатива.
„Не става въпрос за създаването на човешки същества „от нулата“, уточнява Ахенбах. В публикацията в списание „Сайънс“ се дават редица примери за това какви могат да бъдат резултатите от едно по-евтино синтезиране на генома: „отглеждане на човешки органи, годни за трансплантация; проектиране на имунитет към вируси в клетъчните линии чрез редактиране на целия геном; създаване на устойчивост към рака в нови терапевтични клетъчни линии; ускоряване на развитието на продуктивни, икономически рентабилни ваксини и развиване на фармакологията чрез използването на човешки клетки и органели“.
Критик на проекта е и Дрю Енди, доцент по биоинженерство в Станфордския университет: той посочва, че „изследователската група действа без одобрението на широката научна общност и без каквато и да било независима етична експертиза“, предава авторът на статията.
Изданието посочва, че проектът има четирима водещи организатори: Джордж Чърч, генетик от Харвардското медицинско училище; Джеф Боеке, директор на Института за системна генетика към Медицинския център Лангон на Университета на Ню Йорк; Андрю Хасъл, изследовател от откритата акционерна компания Autodesk; Нанси Сж. Кели, бивш директор на Нюйоркския геномен център. Към края на тази година те се надяват да съберат 100 млн. долара, а финалната цел е отпускането на 3 млрд. долара за проекта.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.