Текстът е публикуван в бр. 6 (46) на сп. Business GlobalБългарски ученици постоянно печелят медали на международни състезания по различни науки и подхранват националната ни гордост. Успехите им са плод на много талант и труд, както и на високото ниво на елитните училища и преподаватели, в които те учат. Неправителствената подкрепа също играе съществена роля. Създаденото през 2010 г. Сдружение на олимпийските отбори по природни науки например подпомага подготовката и участието на отборите по математика, информатика, лингвистика, астрономия, биология, физика и химия. По негови данни от 1959 г. до 2021 г. включително националите са донесли на България над 1100 отличия – 200 златни, 397 сребърни и 504 бронзови медала. Но особено важно както за олимпийците, така и за обществото ни е какво е бъдещето на тези млади хора. Дали олимпизмът е една от пътеките за изтичане на мозъци, или е и възможност за акумулиране на интелектуален капитал в страната? В този брой ви разказваме за двама олимпийци, които са предпочели да се развиват в България.
Мария Дренчева ще учи и твори в INSAITЩастлива, че ще има най-доброто образование тъкмо в БългарияМария Дренчева грее от щастие. Тъкмо е завършила 12-и клас на Софийската математическа гимназия и само час преди срещата ни научава, че е приета в новата бакалавърска програма „Инсайт експлорър“ на института INSAIT. Приета е директно като лауреат от националната олимпиада по математика.
Програмата EXPLORER (EXcellence Program in technoLOgy and REseaRch) е насочена към бъдещи бакалаври със силен интерес в информатиката, изкуствения интелект и дълбоките технологии. Обучението в INSAIT е комбинирано със специалност „Информатика“ във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ „Св. Климент Охридски“.
Заради тази бакалавърска програма тъкмо в INSAIT Мария решава да остане у нас. Иначе е спечелила конкурс да учи във Франция.
Научна работа още като студенткаНай-много я привлича възможността за научна работа в института още като студентка. Миналото лято преминава летен стаж за ученици на INSAIT и е въодушевена от творческата атмосфера, възможността да работи с учени на световно ниво и от ефективната работна среда. Заедно с нея ще учат още седем българи, също приети в чужбина, но избрали INSAIT. Огромен е интересът и от чужденци.
В миналогодишния стаж в института се е посветила на изследване на защитеността на данни в графови невронни мрежи, което е част от изкуствения интелект, който се занимава с машинно обучение на структурирани данни. И дава пример как работи. Ако имате няколко химически лаборатории, всяка със своя молекула за създаване на ново лекарство, всички тези лаборатории могат да тренират изкуствен интелект, който ползва общите им данни, които остават конфиденциални за трети страни. Работата на изследователите като нея е да измислят алгоритъм, по който тези големи данни се ползват за постигане на резултат и остават защитени.
Мария започва обучението си през октомври 2024 г. Тя и стипендиантите на INSAIT от програмата получават стипендия от по 2000 лв. месечно, за да могат да учат, без да работят. За обучението си по информатика във ФМИ трябва да плаща такса по 450 лв. на семестър.
Мария Дренчева ©Тони Тончев
Обучението в INSAIT е целогодишно, като лятото е по-интензивно. Всеки студент си има ментор, дори създателят на института проф. Мартин Вечев е ментор.
За Мария разликата между фундаментална и приложна наука в нейната сфера до голяма степен е заличена, защото изследванията на машинното обучение са много приложими. Като математичка е наясно, че учените от сферата на чистата математика възприемат нещо като наука само ако то няма никакво приложение. За нея обаче приложимостта е изключително важна. Добре знае, че ИТ гигантите като Google и Amazon имат сектори за научни изследвания и че не може да има стартъпи без изследвания на високо ниво.
Затова Мария е въодушевена, че има възможността да остане в България. „Винаги съм искала, дори като малка, да уча в чужбина и в някакъв момент да се върна. Сега хем ще имам най-доброто образование, хем то е тук, в България“, казва тя. Радостна е, че същото се отнася и за много други нейни колеги и че това е пътят срещу изтичане на мозъци от страната. Родителите ѝ също се радват, че дъщеря им ще си остане в родината. Въпреки че я подкрепят напълно за избора ѝ, независимо дали ще учи в България, или в чужбина.
Влюбена от малка в красивата математикаМария е родена през 2005 г. в София. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – адвокатка, семейството ѝ живее в центъра на града. Има по-малък брат, който скоро ще навърши 15 и учи в Първа английска гимназия. За разлика от сестра си, той е ориентиран повече към литературата.
От малка е влюбена в математиката и в състезанията по математика. Първото ѝ е още в първи клас. Но то, както и второто, не е успешно. Малката Мария обаче е упорита и постоянна, дори пропуска игрите с децата, въпреки че родителите ѝ я подканят, а предпочита да наваксва пропуските.
В пети клас влиза първа на приемния изпит в Софийската математическа гимназия. Легендарният преподавател Иван Симеонов ѝ е класен и разпалва още повече любовта ѝ към математиката. Отново се впуска в състезания. А състезателната математика е много над нивото на това, което се учи в училище, даже и в СМГ. „Красотата в математиката е нещо много хармонично и много специално – как наглед странни твърдения неочаквано се навързват, в геометрията особено, някакви четири точки изведнъж влизат в една окръжност“, обяснява страстта си Мария.
В която страст няма нищо учудващо – още от древността математиката е свързана с музиката. Като малка Мария често свири на пиано. Днес обича и класическа, и рокмузика. Като тийнейджърка много чете криминални романи, сега предпочита повече Достоевски и Хемингуей. А разбира се, освен музика за нея математиката е и философия.
В пети клас състезанията са вече по-бързи, например 30 задачи за час и половина. Макар че тя харесва повече онези, които са с по 3 по-сложни задачи за до 4 часа и половина за решаване. Участва в областни и национални олимпиади. В седми клас за пръв път се класира за Младежката балканска олимпиада по математика, където се състезава заедно с осмокласници, и взема бронз, а в осми клас – сребро. В 9-и клас за пръв път се класира за олимпиадата по математика за момичета. В 11-и клас е едно от най-големите ѝ постижения – златен медал с максимален брой точки на Европейската олимпиада по математика за момичета. Два дни се решават по 3 задачи, всеки ден по 4 часа и половина. А това състезание само по име е европейско, в него има участници и от САЩ и Китай. Всяка държава си праща националния отбор. От нашия отбор още две момичета се връщат със сребро и едно с бронз.
През 2023 г. Мария се класира за голямата балканска олимпиада и взема бронзов медал, само на точка е от сребърния и досега много я е яд.
За олимпиадите националният отбор се готви като за спортно състезание. Две-три седмици сякаш са на лагер, но в БАН. Сближават се помежду си и чувстват отговорност, когато излизат навън да представят страната си. Има приятелки, с които и до днес си пише, включително чужденки, споделят опит.
Никакво бездействие, труд и усъвършенстване
Освен медали и удовлетвореност тези състезания ѝ осигуряват още нещо много ценно – дисциплина. „Когато искаш да постигнеш нещо, това се прави с много труд. И ако някой работи повече от теб, ще стане по-добър независимо колко талант си мислиш, че имаш“, казва Мария. Е, не ѝ е чак толкова трудно, защото непрекъснато има нужда да прави нещо, не може да бездейства.
Още от ученичка смята, че който е по-изявен и знае с какво иска да се занимава, трябва да му се даде възможност да се посвети на него изцяло. Доволна е, че за 11-и – 12-и клас е можела да избира профили. Мнозина се изненадали от избора ѝ – физика и български език и литература. Отговорът е ясен и категоричен: „За мен литературата е красиво разклонение на философията, а философията е математика, значи вървят заедно“. B
Здравко Иванов обича много науки, обича и да преподаваОстава в България, защото е пълна с възможностиЗдравко Иванов е многобоец в ученическите олимпиади, медалист по математика, лингвистика и биология. В Софийската математическа гимназия е от 5-и клас, където директно e класиран след състезание в 4-ти клас през 2011 г. Горе-долу по същото време е и първият му контакт с лингвистиката, към която с курсовете си го запалва преподавателят в СМГ Веселин Златилов. И понеже няма как първата му лингвистична задача в това училище да не е свързана с математиката, това е бройна система на старохавайски език, предназначена за гимназисти.
Първото му международно състезание по математика е в Тайван през 2012 г. Не се справя особено добре, но е нещо като бойно кръщение. От пети клас нататък класната му Петя Тодорова го подготвя по математика 9 часа седмично.
Математика или лингвистика? Не, и биологияВ 6-и клас Здравко вече е раздвоен между математиката и лингвистиката. Още повече че състезанията по двете дисциплини нерядко съвпадат по време. Става първи, макар и неофициално, на национално състезание по лингвистика в Пловдив през 2013 г. и започва да се отдръпва от математиката.
В 7-и клас обаче се появява нова страст – биологията. За нея основна заслуга има преподавателката Цветана Хинкова. Успява да се класира на национален кръг на олимпиадата по биология, както на национални олимпиади по математика, география и по български и литература. Олимпиадата по български съвпада с тази по биология и той не се явява, а учителката по този предмет никога не му прощава за това „предателство“. Става обаче трети на националния кръг по математика и така си спестява националното външно оценяване, въпреки че дипломата му след 7-и клас е много висока, над 5,90.
От 8-и клас влиза в голямата възрастова група за лингвистика до 12-и клас. Тогава приключва със състезателната математика, защото тя вече не го влече по същия начин – „става все по-отнесена, а в 11-и –12-и клас вече става нещо съвсем нечовешки сложна“.
Тогава за първи и последен път печели и национална олимпиада по лингвистика в своята възрастова група. А на международната олимпиада, тогава в Благоевград, печели бронзов медал.
В 9-и клас пък печели националната олимпиада по биология и на същия ден трябва да пътува за олимпиадата по лингвистика. На международната олимпиада по лингвистика в Индия получава само почетна грамота.
В 10-и клас е златен медалист по лингвистика в Ирландия, а заедно с българския национален отбор по природни науки получава бронз.
В 11-и клас печели още един златен медал по лингвистика в Прага. Тогава за пръв път се класира и на международната олимпиада по биология в Техеран и взема неочаквано за всички сребърен медал.
В 12-и клас става трети на национален кръг по биология и получава сребърен медал по биология в Сегед, Унгария. Взема и златен медал по лингвистика в Южна Корея.
Казва скромно, че медалите не са чак толкова много, пази си ги в една кутия. Благодарение на тези състезания обаче успява да види различни места по света. Пътува и с баща си в чужбина и без състезания през летните ваканции. Били са в Индия, Южна Африка и Иран например. И това пак е свързано с познанието, в случая с интереса му от малък към географията.
Биохимия в ШотландияМежду 11-и и 12-и клас решава заедно с родителите си, че ще учи в чужбина, но с идеята, че ще се върне някой ден. Трябва да избира между биология и лингвистика, по-интересна се оказва биологията. Великобритания тогава все още е в ЕС и знае само английски като чужд език, затова избира да учи биохимия в университета на Сейнт Андрюс в Шотландия.
Здравко Иванов ©Тони Тончев
Продължава обаче да се занимава активно с лингвистика, дори през 2019 г. започва да учи латински – „винаги задълбавам в нещо, което ми е интересно, докато се получи нещо по-голямо“. Но не може да продължи с латинския в Шотландия – биохимик да учи латински, е твърде екстравагантно. Още преди да замине, започва да подготвя ученици от 5-и клас по лингвистика и г-н Златилов смята, че е много подходящ да бъде учител. А по време на ковид кризата оттам тества задачи за състезания. Включва се и в школата по биология на г-жа Хинкова. Негови ученици по биология са златните олимпийци Петър Жотев и Виктор Лилов.
Усеща, че в Шотландия системата за него се е изчерпала. Всеки предмет включва писане на есе или на лабрипорт (протокол от лабораторна работа) – еднообразие, циклене на място. Към началото на четвъртата година си дава сметка, че няма какво повече да научи. Тогава започва да пише и дипломната работа. Повечето студенти през лятото си намират някакви стажове заради кариерно развитие, а той се прибира през лятото в България и води частни уроци по математика на морето – просто защото го бива за учител.
Темата на дипломната работа е „Рекомбинантна експресия на фосфатидил инозитол синтаза“. Става дума за ензим, който се намира в трипанозома крузи – едноклетъчен паразит, който причинява болестта на Шагас, на името на открилия я преди около век бразилски учен Карлош Шагас. Тя се пренася най-често от летящи дървеници и може да доведе до сърдечна недостатъчност или разширение на хранопровода и дебелото черво. Този ензим го няма у хората, но потенциалният му инхибитор би могло в бъдеще да се използва като лекарство срещу болестта, която сега няма симптоматично лечение. Проектът му не стига далеч заради ограниченията във времето, но тогава добива лабораторен опит, какъвто не е имал цели 4 години. И едва тогава разбира, че лабораторията не е за него, пак заради еднообразието.
Микробиология и преподаванеДругата причина да си дойде, е, че си е поставил за цел някога да се върне в България. „Когато отидеш в чужда образователна система, искат да те направят кадър на тази държава. И ако не се бях върнал, преди да стана и магистър, най-вероятно нямаше да има шанс да се върна, защото щях да съм принуден да си търся работа в чужбина. Т.е. най-вероятно нямаше да имам втори шанс да се върна“, казва Здравко.
Още повече че тук е семейството му, а и България може да е всякаква, но е пълна с възможности – вярва и знае, че е така. Освен това може да работи дистанционно и за чужбина.
Записва магистратура по микробиология в СУ „Св. Климент Охридски“ и през февруари 2025 г. трябва да се дипломира. Същевременно води школи по лингвистика и по биология за ученици.
Още не знае дали след магистратурата ще прави докторантура и ако да, дали тя ще е в областта на биологията. Не е решил и дали ще се квалифицира като учител, защото с целия си преподавателски опит още няма такава квалификация. А вече интересът му се насочва и към изкуствения интелект.
Може да разнообразява интересите си, защото в България всичко е по-спокойно. На Запад трябва да си концентриран в едно нещо и да станеш тесен специалист по него. Това също е причина да се върне в България възможно най-бързо. Всъщност от бързане няма и нужда, защото Здравко Иванов дори още не е навършил 24 години.
Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др. 
