Над 20 000 хървати присъстват на литургията в памет на избитите десетки хиляди души в австрийската местност Блайбург. Това се смята за едно от най-големите кланета, извършени от силите на югодиктатора Тито.
За да се поклонят пред паметта на жертвите дойдоха председателят на парламента в Загреб Желко Райнер, първият вицепремиер и лидер на Хърватската демократична общност Томислав Карамарко, външният министър Миро Ковач и десетки други политици и дейци от обществения и културния живот на Хърватия.
"Блайбургската трагедия" се разиграва през месец май 1945 година. Десетки хиляди хървати, след които много жени и деца бягат от силите на югодиктатора Йосип Броз Тито и искат да се предадат на съюзническите сили. Британската армия обаче ги връща обратно и ги предава на партизанските отряди на Тито.
Десетки хиляди са избити на място в полето в Блайбург. А други са изклани по време на т.нар. "Околовръстен път", когато партизаните на Тито карат бягащите да обикалят в кръг цялата местност. През това време те ги избиват, докато не остане нито един жив. Словенският писател Франц Стърле съобщава, че множеството е било избивано с картечници, които не са спирали да стремят между 15-20 минути.
До момента са разкрити десетки масови гробове. Според експертите най-малко 50 000 души са избити. Очевидци на събитията смятат, че жертвите са над 170 000 души. В един от документите на щаба на 12-та дивизия на Югославската народна армия се казва следното: "На 15 май в Блайбург се предадоха 93 000 вражески войници". Политическият комисар Милан Баста посочва още по-голяма цифра. Той твърди, че са се предали около 120 000 военнослужещи.
В хърватската историография трагедията от Блайбруг е квалифицирана като военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
