Ливанско семейство предпочете войната в Сирия пред бунището в родината си

Автор: Мая Жебели, "Франс прес"

Да отиде да живее в обхванатата от война Сирия, вместо близо до вонята на бунище - такова решение взе ливанско семейство, живеещо до планина от отвратителни отпадъци на юг от Бейрут.

В скромния си двуетажен дом с изглед към печално известното сметище в Наамех, Фаяд Айяш, съпругата му Рихам и четирите им дъщери се събуждат и си лягат всеки ден потънали в смрад, от която на човек му се повдига.

Стотици хиляди семейства избягаха от боевете в Сирия и намериха убежище в Ливан. Семейството на Фаяд обаче е решило да прекоси границата и да се настани в село Либин, откъдето е родом Рихам, с надеждата, че въздухът в тази равнинна местност ще се отрази добре на децата.

"Заминаваме другата седмица", каза за АФП Фаяд, който ще се подслони при роднини на съпругата си. "В Сирия може и да умра. Но тук ще умра със сигурност".

От задния двор можем да видим и да усетим миризмата на тоновете отпадъци, изсипани от камиони върху "планината от боклуци".

Затварянето на сметището в Наамех през юли 2015 г. се дължи на огромна криза в Ливан: несъбираните с месеци боклуци затрупаха улиците в столицата и околните възвишения.

Под натиска на улицата правителството взе през март спорното решение да отвори отново бунището. Това бе капката, с която за живущите в сектора, както и за Файяд, чашата преля.

Цялото семейство от месеци страда от дихателни проблеми, разказва бащата, държейки син инхалатор в ръка. Дъщерите му, на възраст от две до десет години, страдат също така от храносмилателни разстройства и проблеми със съня.

"През нощта е още по-зле, отколкото през деня. Въздухът се изпълва със същата тази воня", казва той с въздишка.

Отвореното през 1997 г. сметище в Наамех е трябвало да бъде временно решение, но така и не бил намерен алтернативен терен.

Така, в продължение на 20 години, целият боклук на Бейрут и Монт Ливан - най-гъсто населените райони в страната - се трупа в Наамех.

Някогашната зелена долина постепенно се превърна в отблъскваща планина от над 15 милиона тона смет. Вбесени и отчаяни хора, които живеят близо до сметището, се оплакват от повишен процент на раковите заболявания, респираторни проблеми и кожни болести. През юли 2015 г. те блокираха достъпа на камионите до сметището и предизвикаха затварянето му.

Бейрут и околностите му затънаха в камари от отпадъци и хиляди демонстранти излязоха на улицата в центъра на града, за да поискат устойчиво решение на тази невиждана криза. Осем месеца по-късно, "когато сметището отново заработи, бебето ми веднага започна пак да повръща", разказва Фаяд.

По думите на Рихам тя харчи около 1000 щатски долара месечно за лекари, за инхалатори и лекарства за децата си. Споделя, че се наложило да продаде сватбената си халка, за да покрие разходите. Фаяд и сирийската му съпруга са по вероизповедание друзи, разклонение на шиитския ислям. Провинция Суейда, люлка на друзите в Сирия, където семейството й се гласи да се пренесе, бе атакувана от джихадисти от групировката "Ислямска държава", но остана по-незасегната от боевете в сравнение с други региони в страната.

"Това не е сигурно място, но съм принудена да замина. Куфарът е готов и сложен върху долапа", въздъхва Рихам.

Фарук Мерхеби от Американския университет в Бейрут смята, че миризмата на отпадъци е направила непоносим живота на тези 810 души, които живеят на по-малко от километър от сметището.

Преди началото на кризата камионите изсипваха между 2800 и 3000 тона боклуци на ден в Наамех, подчертава Мерхеби, директор на университетския департамент по качество на околната среда и управление на рисковете.

"Днес обемът е 8000-9000 тона. Операциите на практика са се утроили, защото трябва да се навакса закъснението", подчертава той. За осем месеца несъбраните контейнери за смет "ферментираха и миризмата от тях стана още по-остра".

Мерхеби е част от университетски екип, който работи по финансирането на проучване, позволяващо "да се тества (качеството на) водата на повърхността и на подпочвените води, да се вземат проби от почвата и въздуха".

Но Фаяд и семейството му не могат повече да чакат. "Семейството на Рихам мислеше да дойде в Ливан", казва той. "Но ние им казахме: "Искате да умрете от смрад ли?".