Горбачов: Не изолирайте Русия – трябва всички да работим заедно

Автор: Михаил Горбачов / „Индипендънт”

Михаил Горбачов е съветски политик, ръководител на СССР от 1985 до 1991 г. Заемал поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и до разпадането на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир за 1990 г. В Американския университет в Анкара вече експартийният лидер заявява: „Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма…”

Ако се направи световно социологическо проучване и хората бъдат запитани дали светът върви в правилната посока, мисля, че отговорът ще бъде твърдо „НЕ”. Пет години след като възникнаха народните движения из целия арабски сят, спомените за Арабската пролет имат горчив привкус. В Сирия вече 5 години бушува война, която отне живота на хиляди хора и разпръсна бежанци из Европа.

В Либия царуват хаосът и екстремизмът. В източна Украйна продължава да се лее кръв.

За лидерите, които се опитват да се справят с тези проблеми, предизвикателствата никога не са били по-трудни. Не само, че светът е по-обвързан от всякога, но и се променя с бързи темпове. Глобализацията, масовата миграция и интернетът – всички тези неща пречат на правителствата да се справят с кризата на нашето време.

Лесно е да си песимист. Недоверието е заменило сътрудничеството, спомен от Студената война. Компаниите за статистически изследвания проучват възможните военни сценарии в Европа. Миналия месец предаването на „Би би си” „Трета световна война: Във военната стая” представи сценарий за хипотетична глобална катастрофа.

И това не е просто измислен сценарий. САЩ планират да установят в Централна и Източна Европа допълнително тежко въоръжение на стойност 3 милиарда долара – един от примерите за рухването на доверието на международната сцена.

Изглежда, че военните мисли са обхванали както политиците, така и медиите. Две десетилетия правителствата бяха в готовност да решават споровете със сила или със заплахата за сила. Югославия, Ирак, Либия и други военни интервенции повече навредиха, отколкото направиха добро. Въпреки това не успяваме да си вземем правилната поука. Международните разговори изобилстват от остри спорове, взаимни обвинения и военна пропаганда. В подобна среда диалогът – най-ефективният лек за световните болести – става почти невъзможен.

Въпреки всичко това, аз виждам лъч надежда. Дори миналата година, докато войната бушуваше в Близкия изток и отношенията между Русия и Запада бяха влошени, съществуваха признаци за икономическо възстановяване.

Преговорите по иранската ядрена програма – немислими преди десетилетие – приключиха с успех. След години бездействие на Парижката конференция, посветена на климатичните промени, бяха постигнати важни споразумения. През последните седмици САЩ и Русия постигнаха спирането на огъня в Сирия; президентът Путин обяви изтеглянето на руските военни части. Временното примирие е крехко, но изглежда сме поели в правилната посока.

Надявам се от всичко това нашите западни партньори да разберат, че е безсмислено да изолираме Русия. Като необходим партньор в справянето с важните проблеми, Русия не може да бъде изолирана – светът се нуждае от нас. Пред лицето на световната терористична заплаха, това, от което Европа се нуждае най-много е сътрудничеството. Ако терористичните клетки – като онази, която стои зад миналогодишните зверства в Париж – не признават никакви граници, същото трябва да направим и ние в борбата си срещу тях. Трябва да си споделяме информация, източници, достижения.

Едно ново голямо споразумение подобно на Заключителния акт, приет през 1975 г. в Хелзинки, или Парижката харта от 1990 г. би помогнало за осъвременяването на подхода на европейските лидери към сигурността. Все пак заплахите, с които се сблъскваме, са се променили до неузнаваемост през последните 25 години. Една нова спогодба би помогнала на лидерите да работят заедно, за да предотвратят неразбирателствата, които прерастват в конфликти и конфликтите, които се превръщат във въоръжена война като примерите в Украйна и Сирия.

Русия, в примката на финансовата криза, със сигурност би се облагодетелствала от по-здравословната международна атмосфера. Санкциите осакатиха руската икономика, както и падащите цени на нефта. Но колкото и изкушаващо да е да обвиним външните фактори за нашите беди, Русия трябва да приеме факта, че до голяма степен сама си е виновна за кризата. Икономическият просперитет не може да бъде постигнат без политическа реформа.

Това, което ни липсва най-много в момента, е демокрацията. Изглежда в днешния свят демокрацията не е в добро състояние. Все пак аз съм убеден, че без демократичен процес – без включването на народа в търсенето на решение на проблема – не можем да разрушим порочния кръг от самопричинени неволи, които ни възпират.

Трябва да преодолеем авторитарния уклон на нашата политика. Това разбира се не е безпрецедентен феномен в Русия. През 90-те години станахме свидетели на появата на авторитарното управление с конституция, насочена към промяна на избирателните права и президентските правомощия, което направи възможно преизбирането на президента отново и отново. Казаха ни, че е нужна твърда ръка за провеждането на реформи. Резултатът? Икономическият срив през 1998 г.

След това дойде децентрализацията на властта, вероятно предприета за да се стабилизира Русия и да се подпомогне икономическото ѝ възстановяване. Загубата на парламентарна и съдебна независимост, на демокрацията и независимите медии се оказа висока цена за временната стабилизация на икономиката, която скоро отново щеше да изпадне в криза.

Ясно е, че сегашният модел на управление на Русия не работи – политически и икономически. Не допуска различни идеи и лидери. Не бива цялата власт да се оставя в ръцете на един човек, тъй като никой не може да даде отговор на всички въпроси.

За да се върнем по пътя към истинската демокрация ние трябва да устоим на импулса да разделим обществото на добро и лошо, на червено и синьо, на патриоти и либерали. Точно както правителствата трябва да си сътрудничат, за да се изправят срещу световния тероризъм, ние, руснаците, трябва да работим заедно, за да постигнем общите си цели.