Мюсюлманите и християните почитат един и същ Бог, колкото и противоречиво да звучи

Автор: Руби Хамад / „Ей би си”

Дори самата Католическа църква отбелязва, че мюсюлманите почитат „единствения Бог”, но това твърдение не е удобно за хората, за които ислямът е враг номер 1 във войната, която те определят като сблъсък на цивилизации.

Университетски професор от евангелисткия колеж в Илинойс е на път да изгуби работата си, тъй като по думите на „Вашингтон поуст” „тя е направила противоречиво теологично изказване”.

Какъв ли противоречив коментар е направила преподавателката, че да ѝ коства работата в колежа? Хоукинс, която се придържа към правилата на учебното заведение, изповядва християнството и твърди, че християните и мюсюлманите почитат един и същ Бог.

Нерационалната реакция от страна на колежа е накарала Хоукинс да се почувства „смаяна и смутена”. Изненадващо е дори, че нейното твърдение е предизвикало възмущението на някого.

Твърдението, че трите големи монотеистични световни религии почитат един и същ Бог, беше възприемано от широк кръг от хора за вярно. Или поне досега. Мюсюлманите го приемат за даденост, Католическата църква го изповядва от времето на Втория Ватикански събор, а папа Франциск, когото цитира Хоукинс в своето изявление, повтори тези думи минали ноември, когато заяви, че „християните и мюсюлманите са братя и сестри”.

Тогава защо това изявление е станало повод за уволнението на уважаван професор?

Напрежението между Хоукинс и управата на колежа си има предистория. В знак на съпричастност към жени, изповядващи исляма, професорът носила за известно време хиджаб. Колежът не приемал толкова либерално нейните политически прогресивни възгледи относно съвременната сексуалност.

Като човек, възпитан и отгледан с мюсюлманската вяра, намирам за учудващо, че някой би отрекъл твърдението, че богът на юдеите, християните и мюсюлманите всъщност е един и същ. От много малки мюсюлманите се учат, че Мохамед е последният от дълга линия пророци, чийто корен се проследява чак до Адам и сред тях са Аврам, Моисей и Христос.

Разбира се, в наши дни сред последователите на този мироглед съществуват различия. Едни от тях са почитането на Светата Троица и приемането на Христос за син на Господ, които се отричат от исляма. Това са основните доводи, които привеждат някои защитници на тезата, че тези две религии „абсолютно и недвусмислено” не почитат един и същ Бог.

Този аргумент може лесно да бъде оборен с примера, че юдаизмът също отхвърля Троицата и не само, че не признава, но дори не почита Исус Христос като Бог. И въпреки това никой не твърди, че евреите и християните не почитат един и същи Бог (да не споменаваме за разделението на християнския свят на ортодоксални, католици, протестанти и т. н., които също имат свои вътрешни различия в почитането на Троицата, Христос и Църквата като институция – ред. бел).

Според уважавания теолог Мирослав Волф, проблемът е породен от религиозния фанатизъм, и няма никаква връзка с теологията и православието. Той заявява:

„Много християни днес смятат, че са във война с "Ислямска държава" и до голяма степен със самия ислям. Войната и антагонизмът като цяло, се пораждат от ясни и съществени различия. Ние определяме нашите врагове за такива, спрямо това, което ни различава от тях; възприемаме слабо разграничимите различия като причина за нашата вражда”.

С други думи, това е последното проявление на древния противоречив сблъсък на цивилизации, в който едни срещу други се изправят „добрите” християни срещу „лошите” мюсюлмани. Това е последната фаза на все по-нарастващата нетърпимост към мюсюлманите и възприемането на исляма като напълно несъвместим със Запада и, че врагът не са радикалистите и терористите, а мюсюлманите като цяло.

Това е нещо, което политиците в САЩ и Австралия (и до голяма степен в Европа – ред. бел.) загатват в своите изказвания, макар и да не изричат точно тези думи. Бившият министър председател Тони Абът изрежда следните различия между християнството и исляма: реформация, просвещение, разделяне на Църквата от държавата. Той изказва в заключение, че Западът превъзхожда в значителна степен исляма.

„Различните култури не са равни”, заявява той, „Всяка култура, която вярва в доброто и толерантността е за предпочитане пред онази, която счита, че да убиваш в името на Бог е допустимо”.

Провокативните изказвания от страна на кандидатите за президент от републиканската партия са често срещано явление. Наскоро Доналд Тръмп заяви, че ще забрани на всички мюсюлмани – включително тези с американско гражданство, да влизат в Съединените щати.

Междувременно Бен Карсън, също републиканец, наскоро заяви, че не иска никога да вижда мюсюлманин на президентския пост в САЩ и твърди, че ислямът е до голяма степен несъвместим с американската конституция.

Няма нужда да се споменава, че този уклон на световния мироглед е тревожен. Докато антимюсюлманските и антисирийските настроения прерастват в явен гняв и насилие, ние трябва да потърсим основателни причини, а не да си измисляме такива, за да начертаем линията между мюсюлманите и немюсюлманите в западното ество.

Отхвърлянето на Аллах като чужд Бог, който няма нищо общо с християнството, не само отрича някои от фундаменталните устои на исляма, но и е още един начин за демонизиране на мюсюлманите и продължаване на гоненията им.

Живеем в свят, в който религията е неделима част от идентичността на човек и признак за принадлежност към огромна общност от хора. Не сме далеч от времето, когато всяко отличително различие между хората ще бъде използвано като оправдание за войната и насилието по света.