Укротяване на споделената икономика

Драгомир Николов, Емил Петров

Едно изказване на министъра на туризма Николина Ангелкова разтърси социалните мрежи. На откриване на туристическо изложение на 14 февруари министърът заяви, че България ще предложи на страните, членки на ЕС, чрез евродиректива да се изиска от независимите резервационни платформи, каквито са Booking.com, Airbnb, Expedia и др., да проверяват дали местата за настаняване, които предлагат на сайтовете си, имат категоризация в съответната държава, и ако не – да им отказват публикуване на офертите.

Ангелкова се позова на проучване, направено от Министерството на туризма, което показало, че 40% от българските хотели, предлагани от тези платформи, работят „на черно“. От около 10 000 хотела, предлагани на глобалните сайтове, в регистъра към Министерството на туризма били вписани 6100. Ангелкова дори твърди, че в другите страни от ЕС разликата била още по-голяма. Тя е категорична, че всичко това означава, че има нелоялна конкуренция спрямо хотелите, които са на светло, инвестират в поддръжката на категорията си и гарантират определено ниво на услугите.

На 20 февруари партия „Зелените“ обяви, че с това предложение българското правителство става опасно за свободната конкуренция не само у нас, но и в целия ЕС. „Благодарение на новите технологии през последните години стана възможно гражданите да планират и резервират сами почивките си, като в същото време цените на хотелските услуги поевтиняха значително. Това, заедно с нискотарифните полети, направи достъпно за много хора със средни доходи да обикалят континента, да опознават чужди страни и народи. Едновременно с това София, Пловдив и други български градове се утвърдиха като популярни дестинации за чуждестранните туристи“, пишат от екопартията.

„Според мен това е точно обратно на посоката, в която се движи Европа“, казва пред „Икономист“ Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). „Мисленето е как да бъде максимално щадяща регулацията, така че на тези нови форми на бизнес отношения да не се пречи да растат и да се развиват. Очевидно те създават заетост за много хора, включително младежи и уязвими групи, източник на доход са и са търсени. Те ще намерят начин да се развиват на сиво, ако ограниченията са прекалени“, смята икономистът. „Така че няма никакъв смисъл да се ограничава нещо, което така или иначе ще избуи и в момента се развива бързо. По-скоро регулациите трябва максимално да съдействат за тяхното развитие, а не да им пречат“, допълва тя.



Сайтове като Booking.com и Airbnb.com са платформи за т.нар. споделена икономика. През последните години не само ЕС, а и повечето големи държави се опитват да намерят балансирано решение за явлението, което бурно се развива през последното десетилетие заради бума на дигиталните технологии, но в същото време се сблъсква със съпротива от традиционния бизнес и санкции на регулаторите.

Споделена икономика, икономика на споделянето, колаборативна икономика – с тези понятия се обяснява феноменът, който не датира от вчера. Идеята, която стои зад него, е проста – ако имаш някакъв актив, стока или услуга, който не използваш постоянно, защо да не го дадеш за временно ползване на друг, а срещу това да получиш някакъв доход? Такива сделки в бита винаги са съществували – от това да дадеш назаем бормашината на съседа, а той да те почерпи бира, до предоставянето под наем на свободна стая, вила или апартамент в курортно място.

В недалечното минало, за да се осъществи подобна сделка, трябваше или да познавате човека отсреща, да пуснете реклама във вестник или сайт, или да залепите бележка с късащи се листчета с телефони на някой уличен стълб. Достъпът до интернет и особено този през мобилни устройства доведе до бум на споделената икономика. С платформи като Uber, Booking, Airbnb и много други активите могат да се предоставят за дни, часове или изминато разстояние. При това мигновено. Така частните, лични сделки се превърнаха в сериозно икономическо явление, захранващи глобален бизнес.

Бизнес за €28 млрд.
Потенциалът на споделената икономика е голям – според поръчано от Европейската комисия изследване на PwC стойността на продадените през платформите стоки и услуги през 2015 г. в ЕС възлиза на €28 млрд., като обемът расте средногодишно с 25%. По-ново изследване няма.

Отвъд предоставянето на лични активи споделената икономика има и много други проявления, като например краудфъндинга – набиране на средства за различни проекти от множество хора в интернет, коуъркинга – споделяне на офис пространство, кар шеринга – споделено използване на автомобил. Дори платформи за продажба на стоки като ebay или olx, както и виртуалните валути, създадени с „копаене“ от милиони предприемачи, се смятат за колаборативна икономика. Интернет енциклопедията Wikipedia също е такъв пример.

Приносите за обществото не са малки – с нея се постигат по-ниски цени на съответните стоки и услуги за крайните потребители, особено в монополизирани или картелизирани сектори. А по-ефективното използване на ресурсите има значение и за опазването на околната среда.

Известна като компания за споделено пътуване, Uber стана символ на „новата“ икономика. Booking и Airbnb промениха тотално пазара на хотелски услуги в големите градове по цял свят, като допринасят и за бум на туризма заради по-ниските цени за наем. Само за сравнение – в момента в Booking.com наемът на апартамент в централната част на София, в който могат да нощуват до четирима души, излиза около €40 на вечер, а средната цена на хотелска стая е над €50. Лятна 5-дневна почивка за двама в апартамент в центъра на Бургас в средата на юли излиза около 270 лева, докато в хотел същият пакет е минимум 380 лева.



В българската база на Booking.com са включени 11 773 обекта, сред които 5381 апартамента.
Подобна е ситуацията и при Airbnb.com. Само в София платформата има 2111 регистрирани обекта, като над 1600 са апартаменти. Средната дневна наемна цена е €34, а заетостта – 40%, показват данните на сайта ѝ за статистическа информация airdna.com.

Подобни платформи дават възможност и за допълнителен доход на хората, което ги прави по-малко зависими от заплата или приходи от някакъв бизнес. Но и помагат на потребителите да научат предварително за качествата на определена услуга чрез мненията и системата за рейтинг.
„Пазарната регулация, която тези платформи дават, има много предимства пред държавната“, казва Десислава Николова. Когато от голяма група хора се дава оценка на шофьорите и пътниците в една платформа, това дава по-голяма безопасност, качество и сигурност на услугата. „Когато таксиметровият шофьор знае, че ще те вози само веднъж, той има интерес да те излъже, да пусне помпата, да пуши, да пусне чалгата, защото знае, че няма как лесно да се оплачеш. В много отношения вътрешните системи, базирани на използването на big data, са много по-работещи от гледна точка на качеството на услуга и защита на ползвателите“, категорична е Николова.

Съпротивата
Звучи отлично, но… срещу споделената икономика се надигат няколко големи вълни на съпротива. Едната е на традиционните индустрии, чиито приходи намаляват заради дигиталната конкуренция. Част от дейностите се оказват държавно или общински регулирани и това води до проблеми за операторите. Така през 2015 г. беше спрян и маршът на Uber в България – Комисията за защита на конкуренцията наложи санкции на регистрирания в Холандия оператор, защото услугата се предлага от шофьори, които нямат таксиметров лиценз. Нещо повече, на 20 декември 2017 г. Съдът на ЕС постанови, че Uber е транспортна услуга, а не услуга на информационното общество, което означава, че компанията попада под регулациите на транспортния сектор на територията на целия ЕС.

Администрациите настояват и за плащане на данъци върху получените от платформите доходи. Което е трудно да се приложи особено при плащания в брой, които често се използват в българската икономика и в тази на съседни държави.

Засега българските данъчни власти нямат конкретни данни кой и колко данъци плаща от доходи от споделена икономика. „Не диференцираме онлайн платформите като източник на доход от наем“, казва говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров. „Собствениците би трябвало да декларират доход, но нямаме в данъчната декларация клетка Airbnb, например“, допълва Бъчваров.

Но рискът е формулиран. „Доколкото знам, колегите правят анализ доколко голям данъчен риск има от този тип онлайн платформи. В случая не става дума само за наемите, а изобщо за онлайн трансакциите. Но в момента този риск не е оценен, за да кажем колко е голям“, казва Бъчваров.

Актуален въпрос от последните години е къде мултинационалните компании – организатори на подобни услуги, внасят данъците си и колко изобщо плащат. Обикновено операторите са регистрирани в държави като Холандия, Люксембург и Ирландия, като използват сложни механизми за данъчно облагане, за да плащат колкото се може по-малки налози.

През 2016 г. Европейският парламент прие план за действие, в който призовава за общ подход на отделните държави към споделената икономика, като целта е, от една страна, да не бъде спъвано технологичното развитие, а от друга, да се направи ревизия на законодателствата, така че да се подкрепи доверието на потребителите и участието на бизнеса и регулаторните власти. Все още общи регулации няма.

И макар българските власти да се заемат да въведат регулация за дейността на международните платформи, не се знаят точните мащаби на бизнеса и какъв дял “захапват” те от българския туризъм. “Няма направено изследване, което да измерва сайтовете за споделена икономика в туризма. Разбира се, тези платформи присъстват все по-чувствително в България и Европа особено след бума на нискотарифните авиокомпании, чрез които в страната пристигат туристи с ограничен бюджет”, коментира пред “Икономист” Румен Драганов, изп. директор на Института за анализи и оценки в туризма.

От централата на Booking.com в Амстердам не предоставиха точни данни за пазарния си дял в България, но отчетоха увеличение на резервациите през 2017 г. спрямо 2016-а. Най-популярните дестинации са София, Пловдив, Слънчев бряг, Банско и Варна. След българите най-много резервации у нас през платформата са регистрирани от Румъния, Англия, Германия, Италия и Русия. В глобален мащаб от Booking посочиха, че предлагат над 1,6 млн. места за настаняване в над 220 държави. На всеки 24 часа през платформата се резервират 1,5 млн. нощувки, или по 20 нощувки на всяка секунда! За целта сайтът се поддържа на 43 езика, чрез които да се правят резервации, като имат 198 офиса в 52 страни.

От Airbnb, които нямат офис в България, въпреки че работят на местния пазар, не отговориха на изпратените от „Икономист“ въпроси.

Първи опити
От Министерството на туризма посочиха пред “Икономист”, че вече са проведени първи разговори с Booking.com за общи действия срещу сивия сектор. На среща с Петер Лохбийлер, директор „Публични дейности“ към booking.com, която се състояла в рамките на Световния икономически форум в швейцарския град Давос, министър Николина Ангелкова е посочила, че има редица оплаквания за това, че хотели и изобщо места за настаняване, които се рекламират в Booking, не са регистрирани по Закона на туризма и извършват нелоялна конкуренция, като не си плащат съответните данъци и такси. Затова била постигната устна договорка, когато има такива сигнали, българското министерство да информира Booking и обявите да не бъдат поддържани на платформата. На срещата Лохбийлер обяснил, че когато се попълват електронно заявленията на местата за настаняване, за да могат да участват в платформата, наемодателите отбелязват, че са запознати с условията на компанията, в които ясно е записано, че всяко едно място за настаняване, което се рекламира, трябва да отговаря на изискванията на законите в собствената си страна.

Очаква се “хайката” за нелоялни места за настаняване да се извършва от туристически инспекторат, който ще се създава към Министерството на туризма.

Българският туристически бизнес е раздвоен от инициативата. “Приветстваме действията на министър Ангелкова. Това, което поне може да направи страната ни, е да поиска Airbnb и Booking да предоставят данни на българските власти за лицата, които отдават през платформата”, коментира Румен Драганов.

Слагането на юзди над споделената икономика в туризма не е задача за ресорното министерство, а за НАП, смята обаче Димитър Попов, член на управата на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. “Подобни идеи просто не са сериозни. Естествено е, че всеки се стреми да има регулация, но при нормална пазарна икономика тя не се прави от Министерството на туризма, а от НАП. Проблемът с подобни сайтове е по какъв начин да принудят наемодателите да плащат данъци върху приходите”, уточни той. Попов е скептичен и че глобалните платформи ще съдействат с информации за своите клиенти. Той даде за пример датските власти, които още преди няколко години са изпратили запитване до Airbnb дали е възможно да им предоставя данни за наемодателите и за приходите на годишна база, които са получили. Airbnb им върнали отговор, че това е абсурдно искане, защото става въпрос за споделяне на лични данни. Според Попов чрез подходящ софтуер служителите на НАП могат да следят подобни платформи и дали българските наемодатели, работещи с тях, декларират приходи.

А по въпроса за данъците Десислава Николова посочва практиката на някои държави да въвеждат необлагаеми прагове на доходите от такива дейности.

Местни реакции и потърпевши
В последните години кметства в ЕС работят по въпроса как да събират данъци за местните си бюджети от дейността, която развиват глобалните туристически платформи. Първа пробив в тази посока направи Франция. Там от 1 октомври 2015 г. за имотите под наем в големите градове, отдавани чрез Airbnb, се събира туристическа такса. Налогът се взема не от наемодателите, а от ползвателите на апартаментите. Туристите заплащат такса от 0,83 евро на човек на нощ. В Амстердам същата платформа обхваща до 80% от офертите. Холандската столица също има подписан меморандум с Airbnb и сайтът отново е задължен да плаща туристическа такса.

Агенциите за недвижими имоти са сред “жертвите” на споделената икономика в туризма, защото губят клиенти. “Тези платформи промениха пазара дотолкова, доколкото част от офертите, които се предлагаха за наем на апартаменти за дългосрочен период, бяха оттеглени от пазара и хората ги отдават през тези сайтове за кратки периоди от време с висока доходност. Предимно у нас през тези сайтове се отдават цели апартаменти, много рядко има оферти за стаи, но в никакъв случай не е нещо драматично”, коментира пред “Икономист” Младен Митов, мениджър “Пазарни проучвания” в “Явлена”. Той не можа да уточни какъв е делът на оттеглените оферти в полза на глобалните онлайн платформи.

“В големи градове вече се появи дефицит на жилища за под наем заради Airbnb. В Осло например въведоха ограничение да се отдава само една стая през платформата и да е забранено отдаването на цял апартамент”, дава пример Димитър Попов. Същата рестриктивна политика въведе и берлинското кметство, което с мотив за недостиг на жилищни площи в града забрани отдаването на частни жилища под наем за срок под 2 месеца. Изключение се прави само за отдаване на стая под наем в жилище, което се обитава от наемодателя. Подобни забрани действат и в Хамбург и в други големи германски градове. Противоположна обаче е политиката на Барселона, където общинският съвет отхвърли идеята да се постави лимит за броя на имотите, които Airbnb може да отдава в града.

Ничие бюро
Ако не си по цял ден на бюрото, защо да не го споделяш и с други? Идеята за споделяне на работното пространство в офиса – коуъркинг, не само че се развива в България, но българи направиха верига от такива пространства и в съседни държави.

Александър Михайлов е съосновател на първото работно пространство за споделено ползване у нас – betahaus. Завършва политология в Берлин, където през 2009 г. е създадено първото споделено работно пространство. Заедно с Александър Китов, другия съосновател на batahaus, са впечатлени от енергията и духа на това пространство и започват да си представят как би изглеждало то в София. Двамата успяват да привлекат частен капитал и през юни 2012 отваря врати първата „къща“ в София – haus на немски означава точно това. А beta е от „от beta версия“, нещо незавършено.



Бетахаус е мрежа от къщи. До момента има в Берлин, Барселона, Хамбург и София, а от съвсем скоро се започна работа и по бетахаус Тирана. „Идеята е тези пространства постоянно да се трансформират като енергия, да опитват нови неща, да пионерстват, затова е и beta“, обяснява Михайлов. Като първи коуъркинг в София betahaus е и ще остане пространство, отворено за всички хора, които искат да направят промяна и да опитат различен начин на работа, казва той.

В момента обитателите на „къщата“ са фриленсъри, стартиращи компании, пораснали компании и агенции. Има обитатели, които са от самото създаване на betahaus, както и такива, които идват периодично и си тръгват, защото такава им е работата. Една част са „номади“, които идват за малко и продължават към следващото място. Има и такива, които стартират при нас като екип от двама човека и се разрастват толкова много, че няма как да ги поберем, обяснява Александър Михайлов, като допълва, че става дума предимно за чужденци. Иначе чужденците, които са постоянно в batahaus, са около 10% от обитателите.

Какви са предимствата на коуъркинг пространствата пред традиционния офис? „Предимставата са хората! Добавената стойност на споделеното пространство е именно общността от работещите в него хора, която се стараем да развиваме и да поддържаме. Всеки един от обитателите има различна експертиза, от която останалите могат да се възползват и да получат консултация или съвет“, казва Александър Михайлов. „Страхотно е, когато хората си колаборират. Това прави коуъркинга много повече от различна работна среда, прави го жив организъм. Друго основно предимство е, че компаниите могат изцяло да се фокусират върху растежа си, тъй като не се налага да мислят за поддръжка на офис и разходите, свързани с него“, допълва той.

Да споделиш колата си
450 автомобила и над 1600 потребители участват в българската мрежа на услугата CarAmigo, която стартира през септември 2016 г. у нас. Фирмата, която я организира – Sharonomy, е белгийска и предоставя услугата в Белгия, Португалия и България.

За да ползва услугата, наемателят предварително заплаща сумата за автомобила плюс депозит, който за България е €150. Депозитът играе ролята и на самоучастие при пътнотранспортно произшествие, за което е виновен наемателят. Всеки собственик, когато регистрира автомобила си заедно с необходимите документи, като застраховка Гражданска отговорност, талон за регистрация и талон за годишен технически преглед, записва и банкова сметка, по която получава приходите от споделянето. След като парите – депозитът и наемът, се платят, те стоят в буферна сметка на платежната система MangoPay (подобна на PayPal). Когато услугата приключи и наемателят върне на собственика автомобила, а собственикът потвърди, че той е в състоянието, в което е бил взет, депозитът се връща на наемателя и платежната система автоматично разпределя парите между собственика, оператора, застрахователя и пътната помощ. За собственика на автомобила остават 70 - 75% от платената сума.

При услугата не се използва плащане в брой.

„Обикновено месец преди крайния срок за деклариране на доходите изпращаме на всички потребители напомняне с резюме, в което обясняваме колко са споделянията за годината и на каква стойност“, казва Михаил Михайлов, един от създателите на Sharonomy. „Нашите задължения като организация са изпълнени. Ако участникът е рент-а-кар компания или частна фирма, която предоставя част от автомобилите си под наем, а имаме и такива клиенти, те са задължени да издадат фактура при поискване“, допълва той.

Михайлов посочва, че в Белгия компанията е издействала данъчни отстъпки за хората, които споделят автомобилите през тяхната система. „В Белгия направихме първата сделка на фирма от споделената икономика с белгийските данъчни власти. Там сключихме споразумение за данъчни облекчения за хората, които дават колите си под наем. Ако получават приходи до €2500 на година или ако споделят автомобила си до 60 дни в годината, могат да приспаднат 10% от всички разходи, направени за автомобила“, обяснява той.

Също така е постигнато споразумение върху тези доходи физическите лица да плащат данък от 25%, вместо стандартната ставка от 35%.

В Белгия компанията има договорености с две общини, за да споделят автомобилите си през почивните дни с хората от общината. „Когато стартирахме, се опитахме да предложим това и на Столичната община, но не беше проявен интерес“, казва Михайлов.

600 000 бизнеса на едно място
И онлайн магазините вече са част от споделената икономика, главно след появата на глобалната платформа Shopify в Отава, Канада, през 2004 година. Платформата позволява всеки да може да отвори свой онлайн магазин, да постави снимки на продуктите, които предлага, и да избере онлайн платежни средства, чрез които да продава. Потребителите на платформата плащат месечна такса, а първите 14 дни са безплатни за клиентите. До момента 600 000 бизнеса са стартирани или се развиват през Shopify. Активните потребители на глобалната платформа са над 1 милион, а са направени продажби за над 55 милиарда долара, сочат данните на сайта на компанията.

Отворените магазини на платформата са регистрирани главно в САЩ, Канада, Европа и Азия. Платформата позволява още на потребителите си да извършват т.нар. dropshipping – да изберат продукти, произведени от други производители, които те да препродават на онлайн магазините си, направени в Shopify. Базовият план за Shopify за месец, с неограничен брой продукти, стартира от $29, като има и такса за банковите плащания от 2,9% от продажбата плюс 30 цента. Планът с повече функции стартира от 79 долара. Банковите такси тук са 2,6% от продажбата плюс 30 цента.