2015: Годината, в която гневът и троловете завладяха интернет

Автор: Майк Уендлинг / BBC Trending

Главният изпълнителен директор на социална мрежа е подложен на расистки нападения в собствения си уебсайт. Животът на карикатурист е разрушен от интернет тролове. Жени получават заплахи за изнасилване и убийство. Изглежда, че в интернет 2015 беше година на по-голяма омраза.

Тези от нас, чиято работа е да наблюдават и анализират социалните медии, или просто са дългогодишни потребители на сайтове като Фейсбук и Туитър, осъзнават, че омразата и подлостта винаги са били част от онлайн живота. Но в последната година от Би Би Си забелязваме, че като че ли постоянният ритъм на онлайн гнева на заден план постепенно се превръща в едно 24-часово биене на барабани на негодувание и яд, което няма как да се пренебрегне.

Така, че решихме да проверим дали езикът на омразата наистина не е станал по-остър в социалните мрежи тази година.

Първо, дефинициите. Идеята, че днес тормозът онлайн е станал по-чест, изглежда се споделя от повечето журналисти и интернет експерти, но самото определяне на проблема е проблематично. Законите и разпоредбите, засягащи езика на омразата, са различни във всяка страна. А освен това, има и винаги е имало огромно несъгласие по въпроса какво представляват онлайн тормоза, омразата и троловете. Нека започнем с последния термин. Думата „интернет трол“ е тясно дефинирана като човек, който публикува подстрекаващи или дразнещи коментари в сайтове и форуми – обикновено, за да се забавлява. Но с течение на времето това определение изглежда се разшири, обхващайки изпращането на смъртни заплахи и изразяването на остро политическо несъгласие.

Подобен е дебатът за това какво представлява „езика на омразата“. В неотдавнашен доклад на ООН експерти бяха озадачени от определението му, като го нарекоха „обширен термин, който комбинира конкретни заплахи към безопасността на физически лица и групи със случаи, в които хората просто дават воля на гнева си срещу властта“.

„Удивителен“ ръст на расистките обиди в Туитър  Снимка / gizmodo.com

Но ако си мислите, подобно на много онлайн активисти за свободата на словото, че зачестяващите тормоз и омраза са измислица, продукт на по-свободния език и потребителите, които се наслаждават на наранените чувства на другите, статистиката със сигурност не потвърждава това.

Скорошен анализ на компанията „Демос“ установи, че месечно се публикуват средно около 480 хил. расистки обиди в Туитър. Сравнете тази цифра с 10-те хиляди преди три години. Експертите признават, че по-голямата част от тези обиди не са равнозначни на престъпление от омраза. И все пак цифрите са показателни.

„Увеличението от 4800 процента е изумително - далеч по-голямо от общия ръст на всички туитове за този период“, пише директора на изследванията в компанията Карл Милър.

И други експерти са съгласни - нещо със сигурност се е променило през изминалата година.

„През 2015 езикът на омразата стана нещо нормално в обществото, повече, отколкото в предишни години“, казва Андре Оболър, главен изпълнителен директор на австралийския Институт за превенция на омразата в интернет. „Докато преди човек правеше по-скоро неясен отрицателен намек за раса, религия, пол или сексуална ориентация, до края на 2015 г. коментарите в социалните медии станаха крещящи и открити“.

„По-рано хората се криеха зад техни страници и фалшиви профили, но сега много хора смятат, че омразата им е приемлива, и не се притесняват да публикуват обиди със собственото си име или с личния си профил“, отбелязва Оболър.

Той изтъква, че особено се забелязва антимюсюлманската омраза, което може би е нормално предвид резултата от продължаващата сирийска гражданска война, бежанската криза и терористичните атентати. Но други групи също стават мишени, казва той - жените и евреите.

Дори и пряко да не сте подложени на онлайн омразата, тя има и по-широки последици, които засягат всички нас, твърди Пола Тод, експерт по онлайн тормоз и автор на книгата „Крайно зли“. Тя посочва, че онлайн тормозът дава на правителства и корпорации оправдание да налагат цензура. И колкото и да противоречи на логиката, всъщност спира свободата на словото.

„Медии от цял свят затварят разделите за коментари, защото не искат да харчат излишни пари, за да редактират и трият написаното от хейтъри, расисти, сексисти и т.н.“, казва тя.

Връщане към нормалното?Снимка / hate-speech.org

Но защо тормозът зачестява? Ако редовно публикувате всякакви остри политически коментари, изглежда, че социалните мрежи са една ужасна миазма от язвителност - особено ако вие сте жертвата. Но причината за това отчасти е, защото на много места, социалната медия повече или по-малко замаскира реалния живот. Хората могат да крещят расистки обиди с главни букви онлайн, но по принцип не ходим по улицата, крещейки на случайни непознати. А ако го направим, някой минувач ще го заснеме с телефона си и ще стане новина.

Но това, което се случва в ежедневието, се различава от света на дигиталното масово общуване. Тод обяснява, че все по-честата омраза онлайн е от части отражение на по-широката култура на обществен диалог.

„Въпреки изключителните усилия на обществото и образователните организации да направят хората чувствителни към болката, която причиняват онлайн, противоположната тенденция особено в политиката и развлекателните медии е използването на унижаващ и накърняващ език“, казва тя.

Изследванията на Тод разкриват най-различни мотиви за онлайн тормоз – „всичко от чувството на безсилие, до употребата на алкохол и наркотици и дори психични заболявания“.

Един от аргументите посочва, че тази надигаща се вълна от гняв е само един миг в историята - продукт на феноменалния бум на социалните мрежи. След като оригиналността на новото отмине, ще се въведат норми, неприятните и обиждащи хора ще получат забрана да публикуват или просто ще се отегчат и в интернет ще се настани спокойствието.

Големите социалните мрежи знаят за проблема и Туитър е особено притеснен. През февруари тогавашният главен изпълнителен директор заяви откровено: „Не можем да се справим с омразата“. Наскоро Туитър обяви, че новото потвърждение на профилите и инструментите за блокиране са направили сайта по-безопасен - но е спорно дали потребителите са усетили разликата. Туитър заедно с Фейсбук и Гугъл се съгласи да се бори активно с езика на омраза, както поискаха от германското правителство.

Много експерти, включително и тези от „Демос“, посочват, че освен да разпространяват омраза, социалните медии могат и да са полезен инструмент в борбата срещу нея. Според Оболър отговорността за обуздаването на онлайн тормоза категорично е на ръководството на големите социални мрежи.Снимка / bbc.com

„Социалните медии популяризират идеята, че решението на проблема с езика на омразата е повече говорене за това“, казва той. „Този подход избягва отговорността и предполага, че обичайната им практика е най-доброто, което могат да направят“.

Тод е съгласен, като казва за най-големите социални мрежи: „Езиковите филтри, кампаниите за обществени действия, вътрешното идентифициране и потребителските технологии са по силите им“.

Оболър предупреждава, че ако тормозът и обидите продължат да зачестяват, това ще отблъсне и отврати младите хора от социалните медии. Но добавя, че едно събитие от 2015 г. може да промени всичко, а именно раждането на дъщерята на Марк Зукърбърг.

„С дъщеря си Марк Зукърбърг преоткрива себе си. Започва да демонстрира по-голяма загриженост за бъдещето. Това ще има ефект в целия Фейсбук, който е най-голямата подобна платформа“. Но Оболър предупреждава: „Тази промяна ще отнеме време и не очакваме да видим драматичен поврат през 2016 г.“