Вълшебната планина
Щом не хората съществуват заради икономиката, а икономиката се прави за хората, то може би има полза от Давос
Поредната годишна среща на Световния икономически форум в Давос бе изпъстрена с изказвания срещу растящото социално неравенство
Чавдар Найденов
Преди Клаус Шваб да изгради от Световния икономически форум в Давос познатия „ежегоден водопой на свръхсилните“, имиджът на този курорт бе потопен в атмосферата на „Вълшебната планина“ на Томас Ман. През 1912 г. Ман е прекарал там месеци с жена си, лекувала се от почти неизлечимата по онова време туберкулоза. Сюжети, отношения, разговори, пейзаж, учтивата, но не всесилна медицина за горната средна класа на Европа – всичко това по-късно се изляло в една алюзия за търсенето на себе си пред лицето на смъртта, за духовната катастрофа на Първата световна война.
Спокойната рутина на лечението, подплатена със страх, доказва философията на автора – можеш да разкажеш нещо, но не и потока на времето. Защото самият разказ е такъв поток. Но тогава защо изобщо да разказваме?
Питам се дали е чак толкова силен контрастът между санаториумите и перманентното дежавю на благодетелните лекции на Форума в Давос. За кой ли път кръгът от теми се върти около нарастващото социално неравенство и популизма, който то ражда. Иронично е, че едновременно със срещата световната организация за борба с бедността „Оксфам” помогна на Духа на планината да се самопознае – 82% от новосъздаденото през 2017 г. богатство в света е отишло в ръцете на горните 1% от човечеството. Тенденцията се ускорява след всяка годишна демонстрация на загриженост.
Главният повод за темата на миналогодишния форум, популизмът, този път се появи лично като централна атракция – президентът Доналд Тръмп. От една страна, с появата си той рискуваше да срещне бойкота на аудиторията. За една година световният елит видя шокиращи жестове в цитаделата на капитализма: 1) Скъсване на споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико (НАФТА), което е прощъпалник на глобализацията; 2) Изхвърляне на аналогичното и още по-крайно споразумение за Тихоокеанско партньорство (ТПП), инициирано и прокарано от самите САЩ; 3) Захвърляне на преговорите за ТПТИ след толкова потрошени копия; 4) Отказ от Парижките договорености за ограничаване на парниковите емисии, също инициирани от предишния президент на тази страна. От друга, той можеше да бъде обвинен, че се прегръща с хората, които са си навлекли почти мистичната омраза на неговите привърженици.
Затова речта му бе главно за вътрешноамериканска употреба. Накратко, той си приписа за заслуга възходящата фаза на икономическия цикъл, започнала преди него, после я свърза смело с дерегулацията, извършена от неговия екип. „Преди изборите обещах за всяка нова регулация да премахна две предишни. Вместо това премахнахме 22 регулации срещу всяка нововъведена.“ Свърза я и с големия данъчен подарък за американските корпорации, който бе поднесен през този януари, а не предишния. След това покани чуждите инвеститори: „Америка отново е отворена за бизнес!“. Опита се да внесе яснота в стартовия лозунг „Америка преди всичко“, подчертавайки, че той означава „първа, заедно с нейните партньори“. Между които не слага страни, които имат държавна програма за развитие или защитават собствени индустриални интереси. Така маркира още по-неясна политика към Китай. И не само Китай.
Всъщност тревогата чука на вратата на Вълшебната планина. Примерите се натрупват. По искане на не повече от 6000 големи производители в южните щати беше ударен вносът на памук от Индия. През септември канадско-британският производител на самолети от среден размер „Бомбардие“ бе плеснат през ръцете с тарифа от 219% по искане на „Боинг”. Това стана след сключването на договор за доставка на 125 апарата на авиокомпанията „Делта“. В интерес на нефтогазовата промишленост бе ударен вносът на соларни панели от Китай. В интерес на химическата беше наказан вносът на полиестер от Южна Корея и на каучук от Мексико. Готвят се нови защити за американските производители на стомана.
Така волно или неволно добива плътност неписаната търговската доктрина на Тръмп – от партньорите на САЩ се изисква свободен достъп до пазара, а когато партньорът има сравнително предимство, САЩ си запазват правото на протекция.
В крайна сметка има за какво да си говорят световните лидери. Непоносимата лекота на битието в Давос не означава деменция на горния 1%. Вече шеста година световната търговия се увеличава по-бавно от икономическия растеж. Което означава, че тя вече не е водеща сила, а резултат. Водещи са вътрешните инвестиции. Помни се, че Голямата депресия, а впоследствие и Втората световна война, започва с верижна реакция от едностранни протекционистични актове на държавите. При неконтролируемо развитие взаимно напаснатите икономики могат да се окажат пред разбито корито: пазари без стоки и производители без пазари. Експозето на управителя на „Сименс” Джо Кейзър също вдъхва надежда. Той посочи, че „или ще имаме най-доброто общество, създавано някога, или най-гневното“; „можем да имаме самошофиращи се коли, но и запалени коли“. Той поиска новата икономика да намира достойни роли за неизброимите милиони работници, които ще бъдат заместени с изкуствен интелект, роботика, тотална дигитализация. Щом един бизнес лидер обосновава, че не хората съществуват заради икономиката, а икономиката се прави за хората, то може би има полза от Давос.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
.jpg)
