Първият опит на османците да превземат Виена

Катастрофата започва три години по-рано – на 29 август 1526 г. На този ден при битка край Мохач унгарско-бохемските войски претърпяват тежко поражение от османците. Сред 24-те хиляди убити се оказал и едва 20-годишният унгарски крал Лайош II. След тази победа османският султан Сюлейман Великолепни успява да превземе цяла Унгария и Хърватия. Властта му се простирала почти до портите на Виена. Тази последна християнска крепост на изток е била напълно неподготвена за отбрана; изглеждало, че скоро градът е щял да бъде превзет и тези настроения се зародили още преди неприятелските войски да се появят пред стените му.

Минал почти един месец от момента, в който 150-хилядната войска тръгнала от Адрианопол (днешен Одрин) към Белград и Виена. На 8 септември османците превзели Буда (на немски още известен като Офен, днешна Будапеща) и избили всички, освен войниците от гарнизона на града, като така нарушили споразумението за капитулация. В началото на септември 1529 г. османските предни отряди се оказали вече на територията на Виенския басейн – само 20 хил. лековъоръжени конници. Официално те се наричали „акънджии“ (щурмови конници), но войниците им казвали „дели“ (лудите).

„Лудите“ пленявали и избивали местните

Тези „дели“ свършват основната работа. В рамките на няколко дни те вземат в плен и убиват над 5000 цивилни. Османски летописец съобщава: „Тази прекрасна страна бе погубена от конниците и изпълнена с дима от пожарите. Руините на домовете и дворците се превърнаха в купчини от пепел. В палатки и лагерни пазари започнаха да се продават красиви лица, а трофеите нямаха край. Семействата на неверниците бяха изгаряни, цялата земя – разорена“.

Става въпрос не за ексцесиите на отделни воини – това е било част от турската стратегия, която целяла военната съпротива на противника да се сломи чрез тероризирането и избиването на мирното население.

Но жителите на Виена нямали намерение да се предават. Много от тях се обединили около кмета Волфган Треу, тъй като самият император Карл V от рода на Хабсбургите [на снимката горе] по това време воюва срещу Франция. Военният комендант на града по онова време е 70-годишният граф Никлас Салм – опитен човек, който заедно с известния предводител на ландскнехтите Георг фон Фрундсберг се е сражавал срещу французите в Италия. Под негово командване се намирали едва 17 хил. души: опълченци, както и наемници под командването на пфалцграф Филип.

„Този град отдавна е бил укрепен и е имал съоръжения за отбрана, но не е бил в състояние да се съпротивлява дълго в случай на щурм от страна на османците, – отбелязва Хюберт Гундолф в книгата си „Сражения под сянката на хабсбургската корона“ (Schlachten unter Habsburgs Krone). – Отбранителните съоръжения на града по онова време вече са били остарели, а широчината на външната стена била само 2 метра“.

Криви саби срещу огнестрелно оръжие

Укрепителните съоръжения на Виена били построени още през XIII век. Градската стена, с 18 различни по височина кули, изнесена пред укрепленията и бастионите, до голяма степен вече била загубила ефективността си, докато бойната мощ на артилерията постоянно се увеличавала. На защитниците на града не им оставало нищо друго освен да затворят всички порти освен една. На 25 септември голяма част от турските войски, предвождани от Ибрахим паша, приближават виенските порти, а ден по-късно султан Сюлейман разпъва палатковия си лагер на мястото на съвременния район Кайзерберсдорф (Kaiserebersdorf). Превземането на Виена тогава изглеждало въпрос на време.

Но османците били принудени да предвидят две важни обстоятелства, които не работели в тяхна полза. По пътищата на Унгария, които станали почти непроходими от образувалата се кал, заседнала тежката им артилерия. А останалите 300 оръдия били с малък калибър. Що се отнася до пехотата, тя била слабо въоръжена. Много от защитниците на християните вече разполагали с огнестрелно оръжие – аркебузи. При турците единствено елитните части – 20 хил. еничари – имали ръчно огнестрелно оръжие, докато останалите водили обсадата с криви саби, стрели и лъкове.

Съгласно многовековна мюсюлманска традиция, еничарите (yeniçeri – нови воини) представлявали хора, пленени по време на война. Основно това били жители на Балканите – османците отнемали деца от християните и ги изпращали за обучение в Османската империя. Там те се възпитавали в строга дисциплина, приемали исляма и се подготвяли да станат воини. Семейството ви е еничарският корпус, баща ви – султанът, им казвали османците.

Именно тези еничари предприели първия щурм на Виена на 29 септември 1529 г. В южната част на града, пред Каринтските порти, стояли 3000 австрийски ландскнехти под командването на Ек фон Рейшах, които задържали османците. Абел фон Холенек им помага с войници от Щирия, в резултат на което врагът понася големи загуби.

За да покажат, че не са особено впечатлени от нападателите, на 2 октомври граф Салм предприема неочаквана вилазка (излизане на войски от обсадена крепост и нападане на врага) и на 7 октомври провежда още една операция с участието на 8 хил. души, в резултат на което пред градските поради започва истинско сражение. Тези смели действия не довели до свалянето на обсадата, но до голяма степен те укрепили бойния дух на защитниците на града.

Попадналите в плен християни е трябвало да поставят мини

След време действията на османската артилерия започнали да носят резултат. За подкрепянето им се прокопават минни галерии – османците често вкарвали християни в подобни окопи. Някои от подземните минирани траншеи са били обезвредени от група тиролски миньори, но подобни действия не винаги се оказвали успешни.

През втората половина на 9 октомври е взривена първата мина пред Каринтските порти, като експлозията образувала две отверстия с ширина по около 25 метра.В периода 10 – 14 октомври още четири мини са взривени пред градските стени и еничарите влизат в града. Но пред крепостните порти в последната минута те са спрени от опитните войници от Долна Австрия, предвождани от Леонард фон Фелс, скоро след което османците са били принудени да бягат. В този момент граф Салм е ранен тежко в крака и умира седем месеца по-късно.

Султан Сюлейман Великолепни

Обсадата на града продължила още две седмици и изглеждало, че никога няма да приключи, тъй като османците били добре снабдени. 22 хил. специални камили и 600 кораба по Дунав им осигурявали храна и боеприпаси. Но на 14 октомври още един опит на османците да щурмуват Виена бил осуетен. Освен това времето се развалило и по-рано от очакваното започнал да вали сняг. Сюлейман започнал да се съмнява. Виена – така желаната „златна ябълка“ се оказала костелив орех. Към този момент султанът вече бил изгубил 20 хил. войници на бойното поле. А попълнението заседнало някъде.

В крайна сметка на 16 – 17 октомври османците започнали отстъпление обратно към Истанбул, оставяйки след себе си смърт и разрушения. Свидетелят на онези събития Петер Щерн, императорски придворен съветник, пише: „Всички намиращи се в плен немци бяха безжалостно издушени от османците пред градските стени. Сред народа се раздаде такъв жален стон, какъвто Виена не бе чувала“.

В освободения град след три седмици вече отново бият църковни камбани, а в храма „Св. Стефан“ е проведена благодарствена служба. Едва през 1683 г., тоест 154 години по-късно, османците отново предприемат обсада на Виена – този път нападателите са още повече, а заплахата – още по-голяма.