Джеймс Донован: Героят в размяната на шпиони през Студената война

Един юнски ден през 1953 г. 14-годишно вестникарче от в. „Бруклин дейли ийгъл“ на име Джими Бозарт имало цяла шепа монети от по пет цента, след като продало един вестник на възрастна дама в жилищен блок в Ню Йорк.

Докато си играел с петачетата в ръката си, забелязал, че едното е по-леко от останалите.

Пуснал го на тротоара, за да види колко е здраво, но монетата се счупила на две, разкривайки тайната си - скрит микрофилм. По-късно Бозарт споменал за находката си на едно момиче, чийто баща бил полицай.

Баща ѝ разказал странната история на негов приятел във ФБР и така се родила епичната шпионска сага, известна оттогава като Случаят с кухите пет цента.

Щастливото откритие дало началото на разследване, при което американците разбиват руска шпионска мрежа на родна земя. Но най-важното - арестуват и вкарват в затвора съветския разузнавач Рудолф Абел.

След повече от 60 години историята на съдебния процес на Абел и как той по-късно е разменен за пилот на американски шпионски самолет, свален над руска територия, се превръща в голяма Холивудска продукция, режисирана от Стивън Спилбърг.

„Мост на шпиони“ се фокусира върху ролята на Джеймс Донован (изигран от Том Ханкс), смелият застрахователен адвокат, който се съгласява да защитава Абел, когато антисъветските настроения са в разгара си по време на Студената война.

Както често се случва с холивудските филми, за ролята на лошия (Абел) е избран англичанин, актьорът Марк Райлънс от минисериала „Залата на вълците“. 

Том Ханкс в ролята на Донован в „Мост на шпиони“ / express.co.uk

Абел е заловен, след като един от неговите съучастници Рейно Хейханен бяга на Запад и предоставя достатъчно сведения, за да може Абел да бъде идентифициран като фотограф, представящ се с името Емил Голдфъс.

След като е изобличен като адвокат на Абел, Донован скоро открива последствията от това да работиш за врага.

Наричат го „комунист“, особено голяма обида за човек, който е служил на страната си като флотен командир по време на войната. В дома и в офиса му се обаждат хора, които го заплашват по всяко време на деня и нощта. Той и децата му дори трябва да понесат ненавистта на тълпата, обградилата къщата им.

В такава атмосфера присъдата на Абел е повече или по-малко предопределена, но Донован е сигурен, че клиентът му не заслужава да седне на електрическия стол.

„Смъртното наказание ще сложи край възможността Абел някога да ни помогне“, казва той тогава.

„Някой ден американец от подобен ранг може да бъде задържан от руснаците и да направим размяна“.

И се оказва изключително прозорлив.

Три години, след като Абел е осъден на 30 години затвор през 1957 г., Гари Пауърс, пилот от ЦРУ, който е на въздушно разузнаване над съветски военни бази в самолет U-2, е улучен от ракета земя-въздух и е принуден да се приземи.

Заловен е от руснаците, осъден е за шпионаж на три години лишаване от свобода, плюс седем години каторжен труд.

Заловеният пилот Гари Пауърс/ express.co.uk

Донован взема участие в преговорите за евентуална размяна на затворници, след като бащата на Пауърс, Оливър, пише писмо до Абел в затвора и руснакът връчва писмото на американския си адвокат.

Първият ход на Донован е да се свърже с Волфганг Фогел, адвокат с връзки с високопоставени лица в съветската йерархия. Фогел представлява източногерманка, която твърди, че е съпруга на Абел.

През следващите девет месеца двамата изготвят план за размяна на Абел и Пауърс, като Донован получава разрешение от самия президент Кенеди.

Идеята е да иде зад Желязната завеса, за да финализира предаването на съветския затворник в Източен Берлин.

„Ужасно се страхуваме, че могат да Ви задържат като заложник“, казва му един служител на Държавния департамент.

Донован отговоря: „Подобаващото лекарство за тази тревога е 12-годишен скоч“.

Той и Вогел сключват споразумение и на осмия ден от посещението на Донован всичко е уредено за размяната на шпиони, която ще се случи на моста Глинике между Източен и Западен Берлин.

Макар операцията по размяната да преминава гладко в нощта на 10 февруари 1962 г., Донован по-късно разкрива, че е носел чадър с 32-милиметров пистолет, скрит в дръжката му, в случай че цялата работа завърши с престрелка.

Впоследствие той получава медал от ЦРУ за работата си, докато Вогел печели милиони, превръщайки се в човек с монопол върху обмена на шпиони и политически затворници между Изтока и Запада.

Донован може спокойно да се върна към доходоносната си работа като корпоративен адвокат, но вече си е спечелил репутацията на човек с незаменими умения за преговори.

Разузнавачът на КГБ Рудолф Абел / express.co.uk

Следващите, които се обръщат към него, са от Комитета на кубинските семейства, организация, създадена, за да агитира за освобождаването на кубинци и американци, заловени и хвърлени в кубинските затвори след катастрофалната операция в Залива на прасетата през 1961 г.

Първоначално се свързват с брата на президента, Боби Кенеди, тогавашният министър на правосъдието, но той им казва да се обърнат към Донован.

Адвокатът лети до Куба, за да се срещне с Фидел Кастро, който тогава е още млад комунистически лидер на карибската република.

За общо шест посещения Донован печели доверието на Кастро.

Запитан как е провеждал разговорите си с един човек, известен с изключително трудния си характер, Донован отговоря: „Как правят любов таралежите? Много внимателно“.

Усилията на Донован жънат успех и резултатът е споразумение, според което в САЩ се завръщат над 1100 оцелели от американската инвазия. Върнати са и 8500 политически затворници в замяна на храна и лекарства на стойност 51,5 млн. долара (475, 5 млн. долара в днешни пари).

От момента, в който завършва право в Харвард през 1940 г., Донован си спечелва голямо място в историята.

Като асоцииран прокурор на Международния военен трибунал в Нюрнберг, създаден, за да осъди нацистките автори на Окончателното решение на еврейския въпрос, той трябва да събира филмови материали, на които е заснет пълния ужас на лагерите на смъртта.

Умиращите от глад затворници и газовите камери, все още пълни с човешки скелети, шокират съдебната зала, но това, което ужасява най-много съдиите, е булдозерът, избутващ куп тела в Белзен. След показването на тези кадри 12 високопоставени нацисти са осъдени на смърт, а останалите получават дългогодишни присъди.

Животът на самия Донован приключва трагично с третия му инфаркт едва на 54-годишна възраст.

Но не можем да кажем, че не е бил добре изживян живот.