Рециклиране, замразяване, превръщане в диамант... или краят на погребенията

Дървеният ковчег вече не е единствения начин да прекрачиш прага на отвъдното. Много компании вече предлагат услуги като да превърнат роднините ви в тор, коралов риф или дори секс играчка, пише „Блумбърг”

Може да сте чули, че напоследък в Манхатън предлагат 2 погребални парцела на стойност 17,500 долара за кв. м – това е рекордна цена само за истинските ценители в Ню Йорк.

Областните правила са толкова затегнати, че единствения начин да се добереш до желания парцел е като умреш. Повечето от парцелите се намират в нюйоркското гробище „Марбъл” в Ийст вилидж, и последните два налични от тях достигат цената от 350,000 долара. Може би цената изглежда зашеметяваща, но тя е повлияна от голямото търсене и ниското предлагане на пазара. Гробищата в Ню Йорк вече са пълни, недейте да умирате!

Това „пренаселване” е дало началото на амбициозен проект по западното крайбрежие – „Проектът за градските мъртъвци” в Сиатъл, чиято цел е да намали до минимум броя на хората, които се погребват по конвенционалния начин – в земята. На кратко проектът цели да превърне хората в тор. Представете си триетажен център за рециклиране на хора, където семейството на починалия може да донесе тялото, което ще бъде удостоено със специална церемония. След това тялото се оставя да се разложи в смесица от дървени пелети и слама. След седмици и дори месеци, останките се връщат на скърбящите роднини, които могат да ги използват за наторяване на градината или моравата си. Все пак мъртвите могат да облагородяват земята, вместо само да запълват дупки в нея.

Старомодният начин на погребване е завет, който вече не е актуален, тъй като гробните парцели са на привършване. През последните години все по-нарастващите разходи и промяната на старите вярвания проправят път на кремацията. Докато Асоциацията на погребалните агенти предполага, че до 2030 г. 71 % от всички погребения ще се извършват чрез кремация (за пример през 1960 г. процентът е бил 3,5), някои компании предлагат  други алтернативи на конвенционалното трупополагане в земята, за да се намали влиянието върху околната среда.

Хората могат да се разграждат и по-бързо

Сузане Уий-Мезак живее в Швеция, където кремацията вече е заместила погребенията, но тя от много дълго време търси по-добра идея за своя край. Като бивш морски биолог, Уий-Мезак е патентовала нова система за забързване на процеса на разлагане още през 1998 г. Тя е наречена „Promessa”. Сузане прекарва 17 години в борба с бюрократичната система в собствената ѝ страна, но в близките няколко месеца ще започне да строи първата сграда на „Promessa” (кръстена „Promatorium”) някъде в северна Европа.

Сузане, ткривателката на "Promessa"

Сузане обяснява, че най-старият погребален обичай на планетата идва от времето, когато хората все още са живеели в гората. Хищниците надушвали мъртвите и идвали да търсят плячка. Тогава хората разделяли тялото на малки парчета и най-накрая те се превръщали в почва. И така, как разчленяваш тяло по този начин, без да почувстваш вина?

Нейната автоматизирана система „Promessa” включва мигновено замразяване на тялото посредством течен азот (този метод е напълно природосъобразен, тъй като Сузане използва газ, който е биопродукт от изработването на резервоари с кислород). След това тялото се залюлява внимателно и то веднага се разрушава на малки парченца. Красотата на този процес е в това, че можеш да го наблюдаваш без да се уплашиш. За секунда тялото се превръща в облак от малки ледени частици.

След това тези частици се изсушават и се покриват с дървени пелети в ковчег. При нормални условия на влажност, останките се превръщат в почва за една година. Т. нар. ковчег може да бъде рециклиран след известен период от време.

Друг вариант за природосъобразно погребение е вече на пазара в няколко американски щата. Методът се нарича „Разлагане” и е измислен от шотландския биохимик Санди Съливан, който го нарича още „зелена кремация”. При този процес тялото се потапя в смес от калиев хидроксид и гореща вода, за да се ускори естествения процес на разлагане. Само за няколко часа меките тъкани се превръщат в нетоксична течност, която много напомня на ейл или черен чай. След като алкалността на разтвора падне, той може да бъде изхвърлен в канализацията. Костните останки стават на прах, подобно на кремирането, и се връщат на семейството в конвенционална урна.

Погребалният агент и експерт в областта Джейсън Брадшоу казва, че всъщност, при този процес от покойника се получава 25 % повече прах, тъй като методът е по-деликатен. Въпреки че компанията предлага и двата вида кремация – обикновена и водна (като и двете струват 2395 долара), 75% от клиентите избират водната. До сега броят на семействата, използвали услугата, е близо 800.

Американската резервираност

Трябва да се отбележи, че най-много алтернативи на конвенциаоналното погребение съществуват в Европа.

Американската погребална индустрия, която печели около 18 милиарда долара годишно, е доста по-консервативна в това отношение. Според Джоуи Сийхи, който е представител на „Зелени погребения”, за това си има причина. Той споделя, че подобни иновации се убиват в зародиш, тъй като заплашват доходите на сегашната погребална индустрия.

Сегашната система води началото си от периода след гражданската война, когато започнали да се изкопават телата на войници от съюзническата армия. След това те били балсамирани, за да могат да придобият представителен външед вид. Тава било основаването на днешната американска погребална индустрия. Производителите на формалдехид се обединили с производителите на ковчези и прокламирали идеята за погребение с отворен ковчег, както се правело в миналото. Важно е да се отбележи, че фигурата на погребалния агент не е толкова често срещана в останалите развити общества на планетата.

Коралови рифове и секс играчки

Докато погребалният бизнес е поставен пред скорошна разруха, някои компании започват да предлагат по-ексцентрични методи за рециклиране на човешкото тяло. Например „Био урна” (145 долара). Идеята идва от Испания и представлява буркан, направен от обвивката на кокосови орехи, торф и целулоза, както и праха на любимия ви човек. След това, в тях се поставя семенце от дъб, бор или гинко билоба. Идеята не е лоша, но кремираните костни останки представляват неорганична материя и бихте имали късмет, ако останките на вашата майка не убият бъдещето дръвче. Погребалният агент Кейтлин Доути заявява, че майка ѝ така и не се превърнала в дърво.

“LifeGem” пък могат да превърнат праха на вашия починал роднина в „диаманти”, чрез процес, подобен на производството на циркония.

Холандският дизайнер Марк Стъркенбум е създал проект, наречен „21 грама”, който е доста по-рискован. Името произлиза от вярването, че човешката душа тежи 21 грама. Интересният метод създал на една вдовица вечен спомен за нейния съпруг – за направата на стъклена секс играчка били използвани 21 грама от праха му.

Погребалната компания „Вечни рифове” и фондацията „Reef Ball”, която от 1992 г. до сега работи за запозването на морското биоразнообразие, са разработили една едновременно много лична и природосъобразна идея. Фондацията е патентовала пръст, направена от екологичен бетон, която наподобява влажна топка; монтирани на морското дъно, тези инсталации помагат за възстановяването на загинали рифове.

Това удоволствие струва 2,495 долара. Прахът на починалия роднина може да бъде вложен в екологичния бетон, а топката може да бъде украсена със сувенири или паметна плоча. След това бетонните съоръжения се инсталират на една от 20-те морски локации в щатите Флорида, Южна Каролина и Тексас. От създаването на метода преди 17 г. до сега, „Вечни рифове” са извършили повече от 1500 такива погребения.

Филис Флауърс избрала метода, за да каже последно сбогом на своя 20-годишен син Джон Джеферсън. Той бил студент, когато се случило непоправимото – открили му много рядък и агресивен мозъчен тумор и бързо починал. Когато Джон бил по-малък лятото работел в местния водолазен магазин, където учел малките деца да плуват и обожавал да се гмурка. Идеята за полагането на неговите останки на морското дъно дошла от един медицински работник. Той чул Джон да казва, че би дал всичко, за да може отново да плува сред рибите. Майка му счита, че това е невероятен начин да върнеш това, което ти е дала природата. Тези изкуствени рифове се опитват да възстановят естествения хабитат на изчезващите корали.

Г-жа Флауърс разделила праха на сина си на три, за да могат да го поставят на три различни места със сантиментално значение за него. Едно от тези места било там, където момчето се гмурнало за първи път в морето. Компанията ѝ казала, че може да използва някоя от техните лодки, винаги, когато иска да го посети. Всичко това променило изоснови мнението на 65-годишната жена за нейното собствено погребение. Тя споделя, че родителите ѝ били погребани в Илинойс, насред едно царевично поле, но в тази идея тя вижда бъдещето. Тя желае да намери вечен покой при своя син на морското дъно.

снимки / bloomberg.com