САЩ прикривали, че Пиночет е отговорен за двойно убийство на американска земя

Наскоро разсекретени документи, публикувани от кабинета на Обама, потвърждават отколешното подозрение, че през 1976 г. чилийският диктатор Аугусто Пиночет е бил отговорен за убийството на двама души на американска земя. Други доказателства отдавна сочеха вината на Пиночет, но тези нови документи оставят този въпрос извън всякакво съмнение. На 21 септември 1976 г. кола-бомба се взривява във Вашингтон. Убити са Орландо Летелиер (чилийски дипломат в изгнание, който критикува диктатурата на Пиночет) и неговата асистентка Рони Мофит, а съпругът ѝ Майкъл е тежко ранен при атентата.

Пиночет лично заповядал нападението и бил толкова решен вината му да не се разкрие никога, че дори бил готов да убие шефа на собственото си разузнаване Мануел Контрерас, за да прикрие престъплението. Пиночет не е бил единствения, който искал истината за убийството на Летелиер да остане скрита. Американското консервативно списание „Нешънъл ривю“ изиграва основна роля в продължение на много години в реабилитирането и прикриването на вината на Пиночет. Политическото издание прави това, когато активно си сътрудничи с режима на Пиночет.

Както отбелязва Джон Джъдис в биографията на Уилям Бъкли, връзките на „Нешънъл ривю“ с политиката на Пиночет предшестват дори преврата от 1973 г., след който диктаторът идва на власт. В началото на 1970-те години редакторът на списанието Уилям Бъкли наема Нена Оса като кореспондент в Чили. Оса е близка до дясното движение, което сваля демократичното правителство през 1973 г. След като Пиночет поема властта, Оса е възнаградена за лоялността си, като е назначена за директор на Националния музей за изящни изкуства в Чили. Дори и след като отношенията ѝ с режима на Пиночет стават публични, тя продължава да отразява за „Нешънъл ривю“. 

Президентът на Чили Салвадор Аленде (вляво) разговаря с посланика в САЩ Орландо Летелиер, 1971 г. / БТА

През 1975 г. Бъкли и приятелят му Марвин Лийбман създават Американско-чилийския съвет, който да защитава интересите на Пиночет в Съединените щати. Тъй като не им достигат средства, организацията взема пари от чилийското правителство с посредничеството на Оса, въпреки че Лийбман не се вписва официално като директор от Министерството на правосъдието. Финансирането на Американско-чилийския съвет се използва, за да се плати за луксозните посещения в Чили на автори на списанието като Уилям Ръшър, Робърт Мос, Джон Чембърлейн и Джефри Харт. Това, разбира се, често води до статии, които открито защитават Пиночет.

В писмо до Лийбман от юли 1975 г. Оса хвали Робърт Мос за това, че е написал статия за изданието, която е изпълнила политическите цели на режима на Пиночет. „За щастие, изглежда десните разбират, че той не може да напише всички подробности“, пише Оса ентусиазирано. „Борбата му срещу марксизма е много по-важна, отколкото да бъде журналист“. Оса е искала пропаганда, не журналистика. А от „Нешънъл ривю“ са били щастливи да изпълнят това нареждане.

Същата липса на журналистическа етика у Мос е очевидна в репортажите на изданието за терористичните атаки във Вашингтон. Всичките им статии са всъщност внимателно измислена пропаганда, предназначена да защити Пиночет. Джъдис пише още в биографията на Бъкли: „През март 1977 г. редакторът на „Нешънъл ривю“ Кевин Линч, който също е работил за Американско-чилийския съвет, предполага, че Летелиер е бил агент на Куба и че чилийското правителство няма нищо общо с неговото убийство. През юли списанието спекулира пък дали Летелиер не е бил агент на СССР“.  

Основателят на „Нешънъл ривю“ Уилям Бъкли / Wikipedia

Подкрепата на списанието за Пиночет продължава дори, когато излизат доказателства за вината на диктатора. През март 1978 г. след пътуване до Чили, финансирано от Американско-чилийския съвет, главният редактор Джефри Харт пише: „По времето, когато Летелиер бе взривен от бомба във Вашингтон, той вече е бил въвлечен в международния тероризъм и е получавал средства от Хавана“. Бъкли често пише за това с аргумента, че „има много разумни, наистина непреодолими основания да се съмняваме, че Пиночет има нещо общо с убийството“.

През 1978 г., изправена пред разследване на Министерството на правосъдието, лобистката група е закрита. Разследва се дали Американско-чилийския съвет се представя невярно за независима организация, когато всъщност е финансиран от правителството на Чили. „Нешънъл ривю“ продължава да печата пропаганда, защитаваща Пиночет, дори след като в Чили идва на власт демократично правителство.

И Чили, и САЩ отдавна се опитват да си дадат откровена сметка за ерата на Пиночет. Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл призна, че САЩ „не са горди“ с ролята си в идването на Пиночет на власт. „Нешънъл ривю“ също трябва да преразгледа собствената си вина за съучастието си в прикриването на престъпленията на Пиночет.