Учени разработиха свръхтънко наметало-невидимка

От незапомнени времена човек си мечтае да получи способността да става невидим. И не е странно, че учени от цял свят отдавна се опитват да създадат шапкате-невидимка или мантията на Хари Потър.

Към този момент има десетки прототипи на подобни устройства, но приложението им е доста ограничено. Например те скриват обекта единствено в определен диапазон на честота, или правят невидими неща с определен размер и форма.

В новото изследване физици от Калифорнийския университет Бъркли са разработили тънък плащ, който може да скрие във видимия диапазон обекти с произволна форма. И макар и на този етап технологията да работи единствено в микроскопични мащаби, основните ѝ принципи ще позволят в скоро време невидими да стават и някои по-големи предмети.

Човешкото око наблюдава околния свят благодарение на разсейване, което се случва след взаимодействието на светлината с различни химични вещества. Правилата, които регулират тези взаимодействия, могат да бъдат заобиколени с помощта на математериали, чиито оптични свойства се определят не от химичния състав, а от изкуствено създадена структура.

Един от водещите световни специалисти в областта на математериалите Чиан Джан (Xiang Zhang) и колегите му дълги години са се занимавали с разработването на технология, която позволява светлинните вълни да се изкривяват и отражението им да се управлява. Предишните изобретения на екипа, под формата на наметало, вече са успявали да скрият контурите на предмети, но самият плащ-невидимка лесно се виждал, което намалявало маскиращата способност на устройството. Освен това прототипите били тромави и едва ли е било възможно да се използван извън лаборатория.

В новия проект на екипа на Чиан Джан се използва филм с дебелина 80 нанометра , който е съставен от миниатюрни златни наноантени. Учените покривали с „нанонаметалото“ площ от 1300 кв микрометра с микроскопични триизмерни обекти с произволна форма. Антените можело да се включват и изключват, а поляризацията им – да се променя. И ако в изключено състояние камерите забелязвали силуетите на обектите, то след включването светлината се отразявала от покритието като от абсолютно гладко огледало и предметите оставали скрити от покриващия ги материал.

„Това е първият случай, в койтo триизмерен обект с произволна форма изцяло бива скрит от видимата светлина“, казва Джан. „Нашето ултра-тънко покритие вече изглежда като плащ. То е лесно за изработка, употреба и потенциално може да се мащабира, за да крие микроскопични обекти“.

Разбира се, ако говорим за сферата на приложение на наметалото-невидимка, то на първо място се сещаме за маскировката на военни обекти и технологии за шпионаж. Не всъщност възможността за управляване на взаимодействието между светлината и материала открива широки перспективи за по-мирни цели. Например, за разработването на нови оптични микроскопи, свръхбързи оптични компютри, системи за криптиране и 3D дисплеи.

Китайци изобретиха „невидим” чадър за дъжд Учени създадоха истинско ”невидимо наметало”