Древна Русия - творението на викингите

Автор Ян фон Флокен, "Велт"

Руснаците и украинците с развито национално самосъзнание навярно не се радват особено на това, което разказва летописецът Нестор през 862 г. за поведението на техните предци – славяните. „Сред тях няма справедливост, едно племе напада друго, враждували са, започнали са да воюват едни с други. Накрая се договорили: Нека да потърсим князе, които да ни управляват и да ни съдят справедливо”. След това се запътили към морето, при варягите, които наричали „рус”.

Тези редове са написани от Нестор в началото на 12 век. Тайнственият монах от Киевско-Печорския манастир нарича летописа си „Повест за отминалите времена”. Неговият „Летопис на Нестор” най-вероятно е редактиран през 1115 г. от киевския игумен Силвестър, който и до днес е най-важният руски извор, разказващ за основаването на Киевската държава, така наречената Рус. Впрочем, през 20 век този летопис „предизвиква” неочаквани последици: заради него съветски професори са изпращани в ГУЛАГ. Какво знаем ние, достоверно или не, за онези времена в огромната държава, на която ѝ е писано по-късно да се превърне в Русия? Славянски, фински и естонски племена са населявали северната част на страната през 9 век. През 820 г. от Южна Швеция и от остров Готланд идват германски воини и търговци, които наричали себе си веринги (последователи) или варяги. Те били част от Норманската експанзия, която достига чак до Средиземно море. В Швеция по Източния път те се отправили към Рус и развили там активна търговия. От местните жители те вземали данък (оброк). Нестор пише: „катерича кожа от всяка къща”. Руската речна система била позната на варягите като търговски път към Византийската империя и, следователно, към Изтока. Тяхното дръзко поведение очевидно се харесало на хронично разединените племена в Северна Рус. Според Нестор през 862 г. представители на славяните и финците се срещнали с предводителя на варягите Рьорик, когото те наричали „Рурик” или „Рюрик”.

„Нашата земя е голяма и богата, но в нея няма ред. Елате и ни станете княз, управлявайте ни”, казали те според Нестор. „И били избрани трима братя от всички, и взели те със себе си всички рус и дошли тук. Най-големият брат, Рюрик, се заселил в Новгород, вторият брат, Синеус – в Белозерск, а третият брат, Трувор – в Изборск. И от тези варяги произлязло името „Руска земя”.

Произходът на думата „рус”, което Нестор употребява спрямо варягите, до днес не е изяснен с точност. Повечето учени предпочитат „норманската теория” и предполагат, че „рус” е славянски вариант на финското название „руотси”, което те използвали да наричат своите съседи-шведите. Така или иначе Рюрик и братята му Трувор и Синеус заели територията край Ладожското езеро и започнали да господстват над земите си.

7 версии за произхода на названието ”Рус”

На два километра южно от Новгород, на десния бряг на река Волхов, Рюрик наредил да заложат укрепения град Холмоград (град на хълма); руснаците го наричали „Рюриков град” (укрепения град на Рюрик). През 868 г. князете на варягите Асколд и Дир отплавали към славянския град Киев. След смъртта на Рюрик през 879 г. неговият наследник Хелги се обявил там за княз и основал Киевска Рус.

Ранносредновековната империя, която се простирала от Балтика до Крим, се управлявала от група германски знатни хора, търговци и воини, но доминираща сила по отношение на култура и език си останали славяните. Все пак би било малко вероятно малка група от няколко хиляди преселници да може да се подчини в какъвто и да е аспект на местните племена, които са значително по-многобройни. Само след няколко поколения варягите били напълно асимилирани в „Руската земя”. Наследникът на Рюрик Хелги в края на краищата приел руското име Олег, а внукът му се казвал Святослав. Най-знатните руски княжески родове (Оболенски, Дългоруки, Волконски, Лвови, Гагарини, Шуйски и Татишчеви) са потомци на Рюрик и много се гордеели с това.

Оттук идват и промените по време на сталинския терор през 30-те години на 20 век. От 1936 г. диктаторът сменил действащата дотогава идеология на „пролетарския интернационализъм” с великоруски шовинизъм. Следователно би било невъзможно примирението с факта, че руската империя в лицето на Киевска Рус е била основана от чуждоземци, още повече германци. Вместо това комунистическото ръководство наредило да се акцентира върху това, че основаването на Рус е изключително славянско постижение. „Спорът е предизвикан заради постоянно предприеманите опити да се разглежда създаването на Киевската държава като резултат от самостоятелните действия на славяните, а не като резултат от дейността на варягите, най-вече тяхното външно влияние”, пише в книгата си „История на Русия” Хайко Хауман, специалист по история на Източна Европа.

Сталин лично се разпоредил летописа на монах Нестор да се обяви за фалшификация. Смятало се, че Рюрик и неговите потомци са само митични персонажи, измислени от прогерманската историография. Оттогава в съветските учебници можело да се прочетат истории, че варягите „не са оказвали значимо влияние върху общественото устройство и културата на Русия”. И че „броят на варягите в Русия е било незначително, а нивото на социално-икономическото им развитие било по-ниско от това на славяните”.

Съветските историци, които въз основа на археологически находки доказали достоверността на Несторовия летопис, губили службата си, а трудовете им били забранявани за публикуване. Някои от тях дори били изпращани в ГУЛАГ. И до днес тази „антинорманска” доктрина е популярна в Русия при Владимир Путин. Това предизвиква съжаление и затова, че именно германо-славянската асимилация е резултат от предимно мирни действия. Варягите не са завоювали такава лоша слава, както норманите на Запад, а са обединили огромна територия в една държава. Година преди Рюрик да бъде повикан в Рус норманите разграбват Париж и всяват паника в цяла Франция. Истинският враг, с който те се сблъскват варяго-славянските племена познават още през 864 г., когато нападат мюсюлманските градове по каспийското крайбрежие.