Пари, алкохол, пластична хирургия: Ливан такъв, какъвто не го познаваме

Автор Рут Шерлок, "Телеграф"

Все още беше ранен следобед, но тълпата се бе отдала на диви забавения. Слаби момичета с къси шорти и изрязани горнища се бяха качили на масите за пикник и са движеха в ритъма на музиката, докато наливаха бутилки водка в гърлата на разголените мъже, танцуващи до тях.

След дълги тренировки, като дори и във фитнеса се появяват с безупречен грим, лакирани нокти и прически, момичетата уверено показват телата си в неочакваната обстановка на моминско парти на фона на ливански планини.

снимка / telegraph.co.uk

А това, което не са подобрили по себе чрез физически упражнения, е поправено с помощта на пластичната хирургия. В горните прослойки на ливанското общество най-важното нещо е да забелязваш и да бъдеш забелязван. Консумацията е най-върховното благо. Кабриолет, обувки на Кристиан Лубутен и постоянна прислужница у дома, която да гледа децата и да върши всичко нужно в домакинството.

Красотата е от първостепенна важност: известно е, че родители подаряват посещения при пластичен хирург по случай рождения ден на дъщеря си и младите момичета гордо носят шевовете, сякаш са орден на честта. За елита празнуването на един рожден ден струва средно 200 000 долара. Това ми сподели организатор на подобни събития. А сватбата струва 300 000 долара.

реклама на компанията Fadi Fattouh, организатор на сватбени тържества: 

Това е стандарт на живот, който малко хора мога да си позволят. Затова вземат кредити. Говори се, че най-разточителните особи в страната поддържат начина си на живот чрез кредити, които е очевидно, че не могат да върнат. Този феномен често се обяснява като последствие от гражданската война: след десетилетия, прекарани в усилие да оцелееш, сега идва компенсацията – опит да докажеш на смия себе си и на всички наоколо, че решително си загърбил ужасите и си продължил напред.

Ако обаче се разровите малко под повърхността, ще видите, че отворените социални рани, причинени от гражданската война, далеч не са зараснали. В училищата на Ливан историята се изучава до 1943 г. Всичко след това – 15-те години на сектантско насилие, 200 000-те убити или изчезнали и конфликтът с Израел – се смятат за прекалено „спорни“, за да се преподават.

Обществото остава разделено. Повечето ливанци поставят сектата пред държавата. Бейрут е мозайка от различни кантони (в християнския Ашрафи жените носят минижупи, докато на 10 минути пеша на изток, в шиитския квартал Баста предимно се носи хиджаб).

Бейрут / telegraph.co.uk

Различните общност рядко комуникират помежду си. Една вечер, докато вървях през арменския квартал на път за шикозната централна част, бях спряна от възрастен мъж, който ме предупреди да не продължавам. „Тук има мюсюлмани“, каза той.

И тъй като правителството не може да се спре на една обща версия за миналото, което да се преподава в училище, децата се обръщат към роднините си за информация за събитията, които разкъсаха страната. Но по този начин, те основно чуват само една гледна точка.

„Ние“ и „те“ като понятия във войната се предават на новото поколение, а съпричастността, изключително важна за подхранването на един истински и траен мир, не може да бъде възпитана.

Наскоро ливански бизнесмен ми разказа как се опитвал да убеди своя колежка от Великобритания да дойде в Бейрут. В продължение на години тя отказвала, докато най-накрая работата не я принудила да го направи. С убеждението, че отива в зона на военен конфликт, ръцете ѝ треперели от страха още на летището преди полета. В самия самолет дори се разплакала.

Жизнените показатели на Ливан – икономиката, сектантската враждебност и потока от Сирия – често раждат новинарски заглавия, които предричат война и насилие. Но страната показа, че е крайно издръжлива и си остава, до голяма част, мечтата на всеки турист.

Да, може и да има прекъсване на тока през деня, а летата да преминават в лепкава жега, когато водата спре. Но реално не ежедневното избягване на куршум е най-големият риск за туристите, а по-скоро дебелата талия и зловонният махмурлук

Баалбек / telegraph.co.uk

За съжаление, засега величествените останки на гръцко-римските храмове на Баалбек остават затворени за туристите, които сядат на кафе до празното гише за продажба на входни билети. Камила, облечена по последна мода, с бродирана кърпа между ушите и сложно гравирано дървено седло, чака под едно дърво, докато тъжно маха с опашка, за да прокуди рояците мухи.

Приятелката на познатия ми бизнесмен може би е била последният ѝ клиент .