Четирите капана пред ЕС - Гърция, Русия, мигрантите и излизането на Великобритания

Автор: Рем Кортевег, The Independent

Четирима конници яздят из Европа – гръцката финансова криза, нелегалната миграция в Средиземноморието, руската агресия и британската заплаха да излезе от ЕС. Всеки от тези въпроси може да заеме централно място в дневния ред на Европейския съюз. И всеки от тях е способен да разклати основите на ЕС.

Най-голямата опасност е рискът е гръцки дефолт и излизане на страната от еврозоната. Изключването на Гърция ще има непредсказуеми последици, при това не само за Гърция, но и за ЕС. Той поставя под съмнение общата посока на движение на еврозоната към по-тясна интеграция и може да предизвика верижна реакция в по-слабите страни-членки. Наближава срокът за погасяване на гръцкия дълг пред МВФ от $1,6 млрд. и явно, че една от страните ще отстъпи. На гръцкия министър-председател Алексис Ципрас му предстои трудна битка в Европейския съвет. Той трябва да убеди скептично настроените кредитори като Германия и Финландия, както и длъжниците, като Испания и Португалия, че сделката няма да позволи на Атина да се подхлъзне. За да се стигне до споразумение, гръцкият лидер трябва да убеди мнителните лица от задните редове, че няма да отстъпи пред изискванията на Брюксел. Той трябва да облекчи дълговия товар. Руската агресия е втората заплаха по степен на опасност, тъй като тук се оспорва способността на ЕС да защитава европейския ред. В Източна Украйна хора продължават да загиват ежедневно. Във второто минско споразумение за прекратяване на огъня има редица пропуски, но повечето европейски държави не искат да се отказват от него. Тя смятат, че им е нужна помощта на Русия при иранските ядрени преговори, както и за овладяване на гражданската война в Сирия. Срокът на санкциите беше удължен с шест месеца, а онези, които са свързани с присъединяването на Крим – с една година. Тази седмица лидерите на ЕС могат да стигнат и още по-далеч, като потвърдят своя ангажимент за увеличаване на военните разходи, които поеха миналата година на срещата на върха на НАТО в Уелс. Укрепването на връзките ЕС-НАТО ще даде важен сигнал на Москва. А сега за третата криза. В първите шест месеца на 2015 г. загинаха 1868 мигранти от Северна Африка, които се опитаха да преплават Средиземно море. По данни на Международната организация по миграцията, до Европа са стигнали около 114 хил. бежанци. Те са стигнали предимно до Италия и Гърция. ЕС се опитва да демонстрира жестокост. Тази седмица той започна операция под ръководството на Италия за следене на морската контрабанда на хора. Военноморските сили на европейските страни могат да започнат да започнат арести на пристигнали мигранти и да задържат корабите, които ги превозват. За това е създадена съответна група на ООН. Третият и нееднозначен етап ще бъдат операциите в либийски води по разбиване на контрабандистки схеми и унищожаване на кораби. Най-тежките дебати в съвета ще се водят по въпроса за предложената наскоро система за квотите. Тя ше отслаби натиска върху Италия и Гърция, като позволи разпределянето на 40 хил. търсещи убежище мигранти по цялата територия на ЕС. Много от страните, включително Великобритания, Франция, централно- и източноевропейските страни, възразяват срещу нея. Но Италия започна да мисли, че останалите страни от ЕС са я оставили сама с трудностите, и сега тя заплашва да дава на мигрантите временни визи, да могат те да пресекат европейските граници. Франция вече заяви, че във връзка с това може да установи гранични контроли. Шенгенският кодекс за границите разрешава временното въвеждане на погранични контролни пунктове в случай на масов наплив на мигранти, но този път тяхното използване ще бъде предизвикано не от неочаквано увеличаване на миграцията, а от отслабване на европейската солидарност. Това може да постави под въпрос един от основните принципи на ЕС – свободата за пътуване.  

А това ни води до четвъртия проблем, който макар и все още да не е кризисен, ще занимава умовете на европейските лидери през цялата следваща година. Среща на върха ще даде възможност на Дейвид Камерън да изложи плана за реформи в ЕС преди провеждането на референдума за излизането на Великобритания от ЕС. Но и други лидери ще излязат с доводи в полза на оставането на кралството в състава на ЕС. А това е важно – колкото по-малко съюзници има Камерън в съвета, толкова по-трудни ще бъдат преговорите.

Укротяването на тези четирима конници ще бъде трудно. Това може да стане само в случай, че държавите направят приоритетно общоевропейското решение да се откажат от тесните си национални интереси. Случващите се едновременно многобройни кризи станаха норма и ръководителите на ЕС трябва да се противопоставят на тази „четворка” предизвикателства, ако не искат да се  стигне до разпад на ЕС.