Проблеми пред консенсуса за промени в Конституцията

След целодневни совалки между партиите в управляващото мнозинство изглежда вероятно промените в конституцията да бъдат готови и внесени в парламента през следващата седмица. ГЕРБ обаче може да замени партията на бившия президент АБВ с депутатите от "Български демократичен център" за подкрепа на поправките в основния закон, стана известно след консултациите днес.

Въпреки че председателят на парламента Цецка Цачева постави срок до 14 май управляващото мнозинство да е готово с актуалния вариант на конституционните промени, за малко днес щяха да се провалят разговорите. След сутрешната заявка на председателя на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов, че формацията му няма да подкрепи и не се вижда като вносител на измененията, тъй като никой не ги е поканил на среща и се опасяват, че приемането им ще съвпадне с предизборната кампания наесен и това може да се използва тяснопартийно, в Народното събрание спешно пристигнаха вицепремиерът Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, отговарящи за съдебната реформа.

След разговорите, в които участва и зам.-председателят на парламента от БДЦ Явор Хайтов, който бил поканен от Цачева, зам.-председателят на АБВ Румен Петков коментира пред журналисти, че доста от предложенията са обект на Велико народно събрание. И изброи - начинът на конструиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), начинът на определяне на двете колегии - съдийска и прокурорска, начинът на разделяне на ВСС на две - парламентарна квота и съдебна квота. По думите му АБВ настоява пленарният състав на ВСС да взима окончателните решения. Това е все едно Народното събрание да работи през комисиите си, а не да взима решение в зала, коментира той.

След края на заседанието на парламента последва нов кръг разговори между представители на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и БДЦ, в който участва и министър Христо Иванов. Там били възприети част от идеите на фронта -  ВСС да управлява имотите на съдебната система което ще се консултира с финансовия министър Владислав Горанов, а мандатът на ВСС да се намали от 5 на 4 години. Възприето било и искането на Реформаторския блок за по-голяма отчетност на главния прокурор - парламентът да може да изисква доклади от него за наказателна политика, а не случай по случай.

По думите на председателя на правната комисия Данаил Кирилов ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт са постигнали съгласие около текстовете за промяна в основния закон. По неофициална информация АБВ се опитва да извлече политически дивидент - като търгува подкрепата на конституционните поправки срещу пенсионната реформа. Депутати от управляващото мнозинство коментираха, че и при приемането на стратегията за съдебната реформа АБВ до последно не са давали подкрепа, но след като видели, че БСП е "за", променили позицията си. Сега управляващите са дали време до вторник АБВ да реши.

Кирилов посочи, че трите управляващи партии могат да разчитат в голяма степен на подкрепа на БДЦ Сигналите са по-скоро положителни, добави той. Явор Хайтов обаче коментира, че към момента БДЦ няма готовност да бъде вносител на промените. Първо ще проведем кръг от разговори с главния прокурор и председателите на върховните съдилища и вече са заявени срещи с тях утре и в понеделник, за да избистрим окончателното си решение, добави той и отбеляза, че БДЦ не са подкрепили стратегията за съдебната реформа.

Димитър Лазаров от ГЕРБ коментира пред журналисти, че до вторник трябва да бъдат оформени окончателните текстове и да бъдат представени и на останалите групи от опозицията. Във вторник ще започне събирането на подписите  (необходими са 60 депутатски подписа) за внасяне на законопроекта за промяна на конституцията. Преди разговорите днес Димитър Делчев от Реформаторския блок коментира пред журналисти, че след първото четене на измененията от РБ ще предложат въвеждането на индивидуална конституционна жалба. По този начин гражданите ще могат да защитават правата си, ако има противоречие между закон и конституцията, каза той. Делчев заяви, че сред предложенията на РБ е възможността Народното събрание да има право да започва процедура за отзоваване на главния прокурор при системно нарушаване на конституцията и законите, като за започването й ще бъдат предвидени големи мнозинства като 2/3. По думите на Делчев предложението не е насочено към настоящия главен прокурор, тъй като се предвижда да влезе в сила от започването на мандата на следващия главен прокурор. Целта е една власт да контролира друга и да бъде повишена ефективността на прокуратурата, каза още той.