Освен Путин има и друга Русия

„Русия загуби империята и засега не е открила роля за себе си. Да решат каква ще е тази роля могат самите руснаци, и това ще им коства някакво време“, казва анализаторът на The Guardian Тимъти Гартън Еш. Възможно е новата Русия да се прояви едва към 2025-та или 2045-та година. „Но ние никога не трябва да губим надежда за тази друга Русия и трябва да вярваме на руснаците, които се трудят в нейно име“, заяви авторът.

Изразът „изгубила е империя и засега не е намерила роля за себе си“ за първи път е бил използван за Великобритания, напомня Еш, посочвайки различията: за Британия нейните колонии били „задморски“, а Русия растяла като сухопътна империя. Разпадането на Британската империя продължило 20 години, а „руско-съветската империя се разпаднала за малко повече от две години – от 1989 до 1991 година“, се казва в статията.

Би било много странно, ако след такова събитие много руснаци не са изпитали негодувание, признава авторът, но „при сегашното ръководство тази реакция е придобила опасна форма“. Еш съветва Запада да се замисли „как мислим и говорим за Русия“. Тези, които по цяла Европа започнаха да наричат Putinversteher („разбиращия Путин“), бъркат Путин с Русия и правят класическата грешка: „да разбираш всички значи да извиняваш всички“.

За представител на другата Русия авторът счита писателя Владимир Войнович. В едно интервю Войнович казал, че Русия има нужда от „революция в умовете“. „Виновен е не само Путин, но и обществото, ако то позволява на Путин да прави всичко, което иска“, добави писателят.

Другата Русия съществува, твърди Еш. Нейни представители са убития Борис Немцов и тези, които носиха цветя на мястото на убийството му. Освен това, активистите, които планираха „марша на мира и свободата“ на 19 април, това са „Театр.док“, това е директорът на Московската школа по гражданско просвещение Елена Немировская, основателят на мрежата „ВКонтакте“ Павел Дуров, а също и Михаил Ходорковский, счита авторът.

„Там, където съм аз, там е и Германия“, заявил Томас Ман, емигрирайки от нацистка Германия в САЩ. „Всички тези руснаци имат право да кажат: „Там, където съм аз, там е и Русия“. Но, когато Ходорковски публично заяви в Лондон: „Путин не е Русия, Русия сме ние“, това е историческо заявление за принципа, а не твърдо описание на реалността. Или истината е в това, че Путин действително, колкото можем да отсъдим, се ползва с голямата подкрепа на народа, и в този смисъл Путин също е Русия. Немците по-добре от всички знаят, че с нациите често се случва така, а след това един ден се будят с тежък махмурлук“, се казва в статията.

За да разграничи нацията от империята, Русия трябва най-вече наново да устрои отношенията със съседите си, които говорят на руски и са обединени с Русия частично от обща култура и история, продължава авторът. „През последните години Путин неправомерно присвои термина „Руски свят“, превърна го в политически лозунг, който едва ли не заявява, че „ако говориш руски, мястото ти е в Русия“. Но не е задължително нещата да са такива, пише Еш, и повечето съседи не искат това.

Ако испаноезичният, франкоезичният, португалоезичният и англоезичният свят са успели да превъзмогнат грешното имперско минало и да достигнат сегашната факултативна близост, то това ще може да направи и рускоезичният свят, завършва авторът.