
Алън Тюринг е един от най-великите британски умове и баща на съвременните компютърни науки. За съжаление, по време на Втората световна война, той работи над трудовете си под строг секрет, което оставя заслугите му в сянка десетилетия наред след конфликта.
Сега, повече от половин век след смъртта на брилянтния математик, неговата популярност е отново във възход, до голяма степен заради полубиографичния филм „Игра на кодове“ с участието на Бенедикт Къмбърбач, пише британският вестник Telegraph.
На фона на тази положителна тенденция обаче, последователите на математѝка се притесняват, че негов „таен дневник“ с ръкописи от Войната ще бъде изгубен завинаги от обществеността, след като бъде продаден на търг съвсем скоро.
![]()
Очаква се тетрадката с червени корици да достигне седемцифрена сума на търга в Ню Йорк утре (13 април). Дневникът e от 1942 г. и никога досега не е бил показван, пише The Telegraph.
Малцината щастливци, имали възможността да видят тетрадката, твърдят, че Тюринг е искал да създаде универсален език, а усилията му в тази насока, в крайна сметка, са довели до създаването на съвременния компютърен код.
Последователите на математѝка са недоволни, че британското правителство не е направило достатъчно, за да запази трудовете му.
Бари Купър – професор по чиста математика в университета в Лийдс и редактор на книгата „Алън Тюринг: Трудове и значимост“ – казва, че това е само още един пример, за това как Англия не цени своите умове.
„Какво по дяволите става тук? Ако това беше в Германия, ако ставаше въпрос за Айнщайн, щяха да запазят цялата му къща и всичко в нея“, каза Купър в интервю за The Telegraph.
![]()
Той се опасява, че някой „колекционер с дълбоки джобове“ ще купи дневника и ще го заключи в сейф, далеч от погледа на обществеността.
„Това се случва постоянно с картини и ръкописи на писатели“, пояснява Купър.
Като почти всеки друг аспект от живота на д-р Тюринг, тетрадката с червени корици също е забулена в мистерия. Дори най-големите британски последователи на идеите на математика нямаха представа за съществуването на книгата, докато тя не попадна в списъците на аукционна къща „Бонъмс“.
Заедно с много други книжа и записки, Тюринг завещава дневника си на своя приятел и ученик Робин Ганди.
През 1977 г. Ганди дарява завещаното на архива на Кралския колеж в Кеймбридж, където Тюринг е учил. Тефтера обаче, запазва за себе си. Той бива старателно укриван до смъртта му. Предполага се, че Ганди е водил свои много лични записки в свободните пространства на листовете.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.