В дните, когато Германия се готви да отпразнува 25-годишнината от падането на Берлинската стена, писатели и журналисти разкриват нови факти за историята на бягствата от Източна Германия към Запада, включително и по море, пише вестник The Guardian.
"В периода между 1961 и 1989 г. повече от 5600 източногерманци са решили да направят опасна стъпка – те се надявали да преминат разстояние от 40 километра в Балтийско море и да се озоват или на датска земя, или на крайбрежието на Западна Германия. Това обаче са успели да направят не повече от хиляда души. Мнозина загиват. А повечето от тези трагедии така и остават неизвестни" – разказва изданието.
на снимката: "Чекпойнт Чарли", Берлин
В северозападния ъгъл на гробище в покрайнините на Копенхаген има мистериозен участък. Говори се, че там са погребани 12 граждани на ГДР, чиито тела са били изхвърлени на крайбрежието на Дания в края на 1970-те години на миналия век. Немският писател Луц Зайлер е посветил цяла глава от новия си роман "Крузо", който получи национална премия, на тайната на този участък от гробището. Бившият началник на известния берлински контролно-пропускателен пункт "Чарли" (Чекпойнт Чарли) се надява да набере средства за извършването на ДНК тестове на погребаните там тела, пише вестникът.
Общият брой на загиналите в опитите си да преминат Берлинската стена е известен: 138 души са били застреляни, докато се опитвали да прескочат стената или да направят тунел под нея. Но до ден днешен не е известно колко точно са хората, загинали в опитите си да избягат от Източна Германия на Запад.
Изследователите на архива на Министерството на държавната сигурност на ГДР (известно повече като "Щази"), твърдят, че повече от две трети от морските бегълци – около 4500 души – са били арестувани от граничарите на Източна Германия. Най-малко 174 души са загиналите във вълните на Балтийско море. Около 900 души успели да доплуват до западните брегове.
Едва сега стават известни факти за зашеметяващата изобретателност на бегълците. През юли 1971 г. Пьотър Доблер в продължение на дни е плувал в морето, тренирайки тялото си преди да избяга. За да намали телесната си маса, той приемал специални хапчета и ядял шоколад, за да се зареди с енергия.
През ноември 1986 г. жителите на Източен Берлин Карстен Клундер и Дирк Декерт предприели плаване на самоделна платноходка. За съжаление ги връхлита буря и Клундер успява да се добере до датския остров Мона, а ден по-късно Декерт бива спасен от датска рибарска лодка.
Много от историите за бягствата по море стават известни благодарение на датски журналист Джаспер Клеменсен, който е интервюирал редица германски бежанци и датчаните, които са им помогнали. За бягство са били използвани всякакъв вид плавателни средства – каяци, лодки, дъски за сърф. Но може би най-изобретателният беглец е инженерът Манфред Бурмайстер, който напуснал Източна Германия през октомври 1969 г. Той решил да избяга след като научил за "Пражката пролет". Но тъй като самият той работил във фабрика за радарно оборудване в Берлин, добре знаел, че да минеш покрай радар и да останеш незабелязан не е толкова лесно. Тогава той построил "подводен скутер" – мини-подводница с двигател от мотопед и тръба за дишане. И отплавал към Дания.
Но тайната на 12-те неизвестни души, чиито тела лежат в гробището на Копенхаген, все още остава нерешена, пише The Guardian.
Тук можете да гледате документален филм на National Geographic за изграждането и падането Берлинската стена:
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
