Невероятната история на Властелинa на диамантите

Държавата не веднъж е помагала за монополизирането на някой пазар с цел да го подчини на собствените си интереси, но историята на De Beers е пример за противоположното явление. Създаден от частен предприемач, монополът сам се е сраснал с държавата, за да защитава интересите ѝ в по-отдалечените региони на страната. Всичко идва от личността и убежденията на основателя на компанията.

Ако не беше туберкулозата…

Сесил Джон Родс е роден през 1863 година в английското градче Бишопс Стортфорд в семейството на свещеник. От дете той е бил диагностициран с туберкулоза. Когато станал на 16 лекарите били категорични, че му остават не повече от три години живот. За да спасят сина си от коварната болест, която тогава не се е лекувала, го пратили в Южна Африка, където по-големият брат на Сесил имал ферма.

Климатът в Южна Африки не успял да излекува младежа окончателно, но му дал въможност да живее. Сесил взел пример от брат си и също си направил ферма, като започнал да отглежда и продава памук. Той вършел всичко сам – обработвал земята, засявал я, събирал реколтата и превозвал готовата стока.  

Един ден Сесил забелязал, че момчето на съседите си играе с някакво блестящо камъче и след като се вгледал разбрал, че това е 20-каратов диамант. Оказало се, че подобни камъчета често се срещат в изобилие в различните райони на Южна Африка.

Родс решил да си пробва късмета и, след като продал фермата си, потеглил за Кимбърли. Там той наел фермата на братя Биърс (De Beers), разположена непосредствено до диамантен рудник. Физически слабият Сесил Родс не можел да работи с кирка и лопата, затова започнал да изкупува дребни кооперации. Скоро той осъзнал, че за да стигне до истинското богатство, трябва да контролира целия добив.

 

Бутик De Beers в Калифорния, САЩ

 

От този момент започнал подемът на знаменития предприемач и колонизатор. Ако синът на провинциалния свещеник беше здрав, той нямаше да стигне до Африка, а ако топлият климат можеше напълно да излекува болестта му, той щеше да добива диамантите с помощта на кирка и лопата – като всички други.

Изкуственият дефицит

Родс е разработил бизнес план за създаването на диамантен монопол в Южна Африка. Той се обърнал за кредит към британския политик и финансист Натаниел Ротшилд, който имал специален наблюдател в диамантените мини. Планът на Родс се оказал толкова убедителен, че предприемачът получил един милион паунда в кеш.

С тези пари Родс започнал да купува диамантените мини една след друга. Компанията на Родс, създадена през 1888 г., получила името си от фермата, която той първа наел, за да разработва диамантения бизнес — De Beers. По пътя си към целта, алчният бизнесмен не си е подбирал средствата – стигало се е до заплахи, палежи на фермите и убийства на тези, които не искали да продават собствеността си. През 1891 година Родс успял да обедини всички производства и станал монополист в добива на диаманти с Южна Африка.  

Първата работа на монополиста била да съкрати добива наполовина, с което предизвикал главоломно покачване на цените. Без работа останали хиляди златотърсачи в Африка и майстори в Антверпен. “Даже ако в целия свят останат четири човека, на пазара не бива да остават повече от два диаманта”, цинично казвал Сесил Родс. Отсъствието на конкуренция му позволило да манипулира цената както си иска, все пак в британските колонии на Южна Африка не е имало антимонополна служба.

Патриотичният бизнес

Родс не е бил просто предприемач. Той е бил истински поданик на Британската корона и патриот. Бил на мнение, че Великобритания  трябва максимално да разширява влиянието си. “Твърдя, че ние сме най-добрата нация в света и колкото по-голяма част от него заселим, толкова по-добре ще бъде за човечеството”, заявявал Родс.

Именно затова той не се ограничил само с правене на пари, а се заел и с политиката, правейки своята диамантена компания инструмент за колонизиране на Африка. Използвайки собственото си финансово влияния и покровителството на британските политици, през 1890 година Родс станал премиер на Капската колония – територия, усвоена от холандците и завзета от Британия в началото на  XIX век.

Управлението на Родс е било крайно изгодно за Британската империя – колонизацията на Южна Африка не изисквала почти никакви държавни ресурси. Родс плащал британската експанзия от собствения си джоб и установявал в новите земи своите, изгодни за компанията De Beers, правила. В Капската колония се приемали закони, стимулиращи добива на полезни изкопаеми и отнемането на земите на местното африканско население, чиито представители след това започвали да работя в предприятията на британците, включително в De Beers.

Родс вярвал, че Британия трябва да завземе цяла Африка – “от Кайро до Кейптаун”. Затова той активно финансирал военните действия срещу бурските републики – Оранжевата република и Трансваал (по-късно на тяхно място място бива създадена ЮАР).  

“Ако не искате да има гражданска война трябва да станете империалисти”, казвал Родс. Благодарение на дейността на Сесил Родс, Британия значително е разширила владенията си в Африка. А колонията, създадена с участието на диамантения монополист, била кръстена в негова чест – Родезия.

 

Диамантена мина в Южна Африка - 1885 година

 

Безграничната експанзия

Родс не е пестил нито сили, нито пари за създаването на монопола си. В началото той предоставял услуги на други предприемачи от сферата - в замяна на дялове или процент от доходите на компаниите им. При това той закупувал най-доброто оборудване, което било достъпно по онова време – например единствената в Южна Африка хидравлична помпа за изпомпване на вода от шахтите била негова.

Родс бил безкомпромисен и в отношението си към персонала. За да пресече кражбите на диаманти, предприемачът въвел следното правило: в края на работния ден всички работници взимат разхлабително и сядат на гърнетата. От друга страна, всъщност това вероятно е бил единственият ефективен начин за справяне с гълтането и изнасянето на скъпоценните камъни.

След това компанията De Beers получила ексклузивни права върху доставките на диаманти във Великобритания, създавайки Лондонския синдикат. В момента на смъртта на Сесил Родс през 1902 година, компанията му е контролирала 95% от добива на диаманти в световен мащаб.