”Синдромът на британските интернати” или младите британски зомбита

Снимка: Eton College

Синдромът на британските интернати: Младите хора са успешни в професионален план, но са психически нестабилни

Какви са последствията от обучението в Eton, Westminster и Cardiff? Във Великобритания избухна дискусия за щетите върху психиката на подрастващите, които причинява обучението в елитните учебни заведения. 

Дейвид Камерън е човек с проблеми. Министър-председателят на Обединеното кралство е завършил елитния колеж Итън, както и Оксфорд, поради което страда от „Синдрома на интерната”. Фактът, че политикът прекарва детството и  юношеството си в уважаваните интернати, му е причинил т.н. социална некомпетентност (най-вече по отношение на жените), емоциоанална незрялост и лоша морална преценка.

Поне това е мнението на растящата група психотерапевти и експерти по въпросите на възпитанието, които считат, че разпространеността на  т.н "Boarding School Syndrom" (BSS) е причина за проблемите на алумнитата.

“Повечето решават да се подложат на терапия чак след като вече са преживели остра жизнена криза”, казва психотерапевтът Ник Дюфел. Провалени бракове и проблеми, свързани с отчуждение от децата, са най-честите причини, поради които към него се обръщат хора, които са учили в интернат.

Според Дюфал, “жертвите” на този образователен модел се справят доста добре в ежедневието, както и в професионален план, но са неспособни да се обвързват. Претенциозното поведение е станало тяхна втора природа и те често реагират с хладна надменност.  Следователно те се чувстват в свои води само в компанията на себеподобни – други мъже от високообразовани семейства.

"Пречупването”

Дали скъпите, реномирани и  утвърдени през вековете учебни заведения, от които излизат висококвалифицирани и успешни кадри, не са всъщност фабрики за емоционални зомбита?

Днес тази форма на образователна система е по-популярна от всякога. В момента 68.000 младежи посещават британските интернати, въпреки че средностатистическите такси за обучение възлизат на около 35.000 евро годишно.

Някои големи имена подкрепят теорията на критиците: Джон льо Каре, класиран от The Times на 28 място в списъка на „50-те най-велики британски писатели след 1945-а“ , се е изказал по темата изключително ясно: “Британците са си малко откачени, но що се отнася до извратеното им отношение към привилегерованите им деца – те са направо побъркани и престъпни.”

Известният журналист Джордж Монбио съобщава от страниците на Guardian , че британският модел на образователна система нарушава поне 11 параграфа от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Според психолозите, фактът, че децата биват изпращани в постоянен интернат на крехката 7- или 8-годишна възраст, се отразява изключително неблагоприятно на формиращата се личност. Особено травматично е отделянето от майката, което може да причини щети, оставящи следи до края на живота на човека.

„Рев, рев и пак рев”, спомня си първите си седмици на новото място 30-годишната Сам Барбър, завършила прословутия Итънски колеж. “В един момент спираш дори да ревеш, защото спираш и да чувстваш. Пречупваш се”, споделя тя.

Нарушено сексуално развитие

Строгата йерархия и дисциплината, упражнявани от учителите, допълнително задълбочават вътрешната травма. „В тези места цари почти военен режим”, казва завършилият Оксфорд Дюфел. При това по-възрастните ученици са тези, които се грижат за стриктното спазване на всичките правила, които регламентират времето на подрастващите до последната минута.

Според експертите, това води до затормозяване на сексуалното развитие. Повечето елитни интернати все още са достъпни предимно за момчета, поради което нормалното изграждане на социални с другия пол е невъзможно. „Жените биват идеализирани и се възприемат като обекти, а истинско уважително отношение се развива само към мъжете”, казва друг млад мъж, „преживял” едно от прословутите учебни заведения.

През януари 20 от елитните учебни заведения са били обвинени в сексуална злоупотреба срещу учениците от страна на учителите

Подобрили ли са се условията в сравнение с преди?

Застъпниците на популярните възпитателни методи реагират остро на поведената кампания: според тях елитните интернати са в духа на най-добрите академични традиции, а днес нещата стоят по много по-приемлив начин, в сравнение с миналото. Все пак в наши дни децата също участват във вземането на решенията, касаещи обучението им, а снемането на забраната за използване на мобилни телефони и посещенията през уикендите са подобрили възможностите за  комуникация с родителите.