Южен паток

Южен поток царува, робува, патки пасе...

Затихването и избухването на скандала около проекта за газопровод „Южен поток“ през последната половин година логично стигна кулминацията си в пика на политическата криза, която в България тлееше, но се изостри след резултатите от евроизборите. Необяснимо донякъде, тъй като става въпрос за инфраструктурен проект, сам по себе си, от не особено голямо значение за страната, нито – създаващ рискове за екологията, нито – особено важен от гледна точка на приходите в българската икономика за следващите години. Важен, от гледна точка на енергийната сигурност, но с оглед все по-намаляващата индустриализация на страната и липсата на перспективи в следващите години да се развият особено много енергоемки производства, едва ли газопроводът е най-решаващият източник на доставки на природен газ... освен за няколкото топлофикации. Неубедителни са и папагалските повтаряния за диверсификация на енергийните източници, като се вземе предвид фактът, че природният газ, и по тази тръба, ще идва също от Русия. Друго било трасето само, но пък анексирането на Крим показа, че и трасетата могат да променят собственика си... Защо тогава газопроводът „Южен поток“ се превърна в тема, която събира вниманието на политиците, но и на обикновените хора? За политиците е ясно, както и за енергийните експерти, които не отказват покана в медиите, за да разясняват с еднаква страст ползите и вредите от проекта. С какво „Южен поток“ предизвика обаче вълнението на посетителите на една квартална кръчма, за да спорят страстно всяка вечер, разделени на русофили и русофоби, на поддръжници на САЩ и на поддръжници на Русия? Поддръжници на ЕС няма, те по презумпция са към подкрепящите САЩ. За съжаление, и поддръжници на България няма, защото без да усетим, отдавна сме се превърнали от държава в територия.

Предизвика ги точно това: някой умело доведе обикновената тръба, каквито през годините на социализма, а и след това, бяха изграждани без шум и реклама, до символ на поредното ни разделяне. Разделяне, старо колкото новата ни българска държава. Още след Освобождението се оформят лагерите на русофилите и русофобите и днес със същата страст, които спорят и днес, без да си дават сметка, че са в много повече медийна и информационна зависимост именно заради измамната си по-голяма информираност. Предизвика ги поведението на американските сенатори, едни от най-мразените личности в интернет пространството през последните дни, предизвикали безпомощни и чудати опити за противопоставяне като интернет петиция за отзоваването на американския посланик. Защото посягали на националните ни интереси, защото се бъркали във вътрешните ни работи, защото ни обидили и унизили. Нас, като народ. Достойнството ни. Не ни зачели. Били сме безгласна буква. По-грубите изказвания се свеждаха до това, че сме заели една особена поза от кръста надолу, която не може да се сбърка с никоя друга. Без да си даваме сметка, че политици и държавници от противоположните лагери се срещнаха в един-единствен почивен ден с въпросните сенатори и дори „се престараха“ в демонстративното изпълнение на уж исканията им. Чак прилича на сценарий – за да се насочи омразата в правилната посока, решението за спиране на изграждането на българската част на „Южен поток“ беше съобщено след срещата с „тримата големи“, като че ли е било взето точно тогава, след казано „нещо страшно“ от тяхна страна.

Дни по-късно тръгнаха и контролираните с нищо непотвърдени слухове, че САЩ местят Майдана в България и заплашен от това да остане в историята и като премиерът, който вкара България във война, Орешарски изслушал страховитата перспектива, излязъл и съобщил решението, определяно в руските медии като „нов етап от санкциите срещу Русия“. За да не останат по-назад, и в Сърбия, успоредно с нас, спряха изграждането на тяхната част от проекта, след което, също като нас, смело се опровергаха и заявиха, че го спират, но ще го строят (приблизително така изглеждаше мъжествената, но неясна съседска позиция, за разлика от тази на българското външно министерство, която не е и мъжествена). Точно Сърбия, която въпреки евроориентацията си (доста далечна, като перспектива, като се има предвид колко време отне на далеч по-напредналата Хърватия), не пропускаше да подчертае колко против е санкции срещу Русия заради Украйна. Както и да вземе заеми от Русия в началото на годината, доста изгодни между другото, без никакъв срам (и пак въпреки евроориентацията си, която изглежда и доста усложнена, заради Косово и нерешената тема с осъждането на т.нар. военни престъпления). Така една тръба, от която щяха да се ползват и държави като Австрия и Италия, впрочем членове на Европейския съюз, безусловно, чийто проект получи одобрението на всички страни, включително и тези, които днес се правят на разсеяни, тръба, еквивалентна на „Северен поток“, за който всички европейски бюрократи и фактори се правят на умрели лисици, че все едно не съществува, беше умело доведена до новия повод за разделяне на българското общество. Анализът - кой има нужда от това, ще се направи тепърва, когато се видят печелившите страни от ситуацията. Само че печалба и загуба тук не се измерват с едни кубически метри газ и едни транзитни такси, които ще текат в разни посоки (или няма да текат, защото САЩ не дават). Не се измерва в едни комисионни, които някой ще получи от изграждането на тръбата, а друг – от спирането й. Разделянето на българското общество, постоянното поддържане на противопоставянето вътре в него, ровенето и манипулирането на теми, които са чувствителни, заради историята и психологията ни, каквато е ролята на Русия, умишленото подчертаване – колко сме зависими, незначителни и „нищо не става от тази държава“, водят в бъдеще до трайното му отслабване и зависимости. До ангажирането на обикновения човек в дребни и незначителни спорове и яростни безмислени дискусии, от които не следва нищо. Нищо. Така, и от географска, и не само гледна точка, в момента спорим дали ще „царуваме“ с едните или „робуваме“ с другите, а в същото време сме в ролята на южен паток...