Спирачки срещу скъпия прокурорски произвол

По Коледа бившият министър на здравеопазването Божидар Нанев осъди на първа инстанция прокуратурата да му плати обезщетение от 100 000 лв. за неимуществените вреди. Нанев е от специалната листа на министри, политици, магистрати, кметове, чиито арести се отразяваха шумно и приключваха с фиаско. Той бе  обвинен, че в края на 2009 г. е сключил договор за доставка на лекарството срещу свински грип „Тамифлу” с фирма „Рош България”, вместо да се възползва от офертата на здравната служба на Великобритания, и от това са настъпили вреди за около 2,4 млн. лв. от разликата между двете офертни цени. В съда се доказа, че Нанев е постъпил правилно, защото офертата на „Рош” е била с отложено плащане, докато Великобритания е искала да й се преведат веднага парите, с които здравното министерство не е разполагало, и освен това не е гарантирала трайността на лекарството. Така експертите са преценили, че е по-изгодна офертата с отложеното плащане. Докато чакаше изхода от делото, Нанев живееше с етикета „корумпиран“, което е навредило на работата му като детски хирург. Другата обвиняема по делото, бившата шефка на Дирекция „Бюджет и финанси” в здравното министерство Димитринка Николова, така и не дочака тази справедливост, защото почина от скоротечен рак.

Малко преди Нанев друг знаков обвиняем – бившият военен министър Николай Цонев, осъди прокуратурата на 100 000 лв. заради вредите, които е претърпял покрай зрелищния си арест през 2010 г. във Военна болница, където той беше накаран да коленичи и бе наричан „абсолютен престъпник”. Цонев бе обвинен в подкуп и оправдан от съда. Съдия Петър Сантиров, който беше обвиняем заедно с Цонев, осъди държавата да му плати 300 000 лв.

Пак по Коледа бившият шеф на „Кремиковци” и на футболния клуб ЦСКА Александър Томов, който беше оправдан по обвиненията за източването на двете дружества, осъди на първа инстанция прокуратурата на 40 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди и на 10 000 лв. имуществени. Съдът присъди обезщетения и на другите двама обвиняеми – Божко Бонев (27 000 лв.) и Александър Гарибов (5000 лв.).

Бившият върховен прокурор Цеко Йорданов от знаковото дело „Октопод” през 2018 г. осъди прокуратурата на 50 000 лв. заради въвличането му като обвиняем и свалянето на обвинението след продължило извън разумните срокове производство.

Преди месеци държавното обвинение беше осъдено да плати на „Голд лизинг” ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 000 лв. и 3000 лв.  неимуществени, както и 79 000 лв. съдебни разноски. През февруари 2010 г. прокуратурата иззе компютрите и документацията на дружеството и не ги е върнала и досега, въпреки че наказателното дело е прекратено през 2014 г.

Точната сметка колко скъпа ни излиза прокуратурата, не е ясна, защото в последните две години институцията спря да огласява данните за изразходваните от нея  публични средства. Според доклада й за 2016 г. присъдените обезщетения са били за 2,5 млн. лв., подобно е числото и за 2015 г. Според изчисления на експерти парите, които плаща държавното обвинение за обезщетения, са повече, отколкото държавата ни плаща по загубени дела в Страсбург.

По-тежки от финансовите загуби за данъкоплатеца обаче са съсипваните човешки животи и бизнеси и сривът на доверието в държавното обвинение. Последното е безотговорно самоубийство, защото прокуратурата постига висока степен на разкриваемост на престъпленията. Но в същото време  продължава да е любимото оръжие за политически тормоз, при който, освен всичко друго, претрупаните съдилища се задръстват с безсмислени дела.

Решението на проблема не е в налагането на таван на обезщетения за причинени от държавата и общините вреди, каквито гласове се чуват все по-силно напоследък. А в дефинирането на персонална отговорност за прокурорите. Поне по дисциплинарен ред трябва да може да се задействат спирачки срещу прокурорския произвол.

Текстът е публикуван в брой 1 /2019 г. на списание "Икономист" от 4 януари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя