Инат за милиони

Въпреки глобата от 77 млн. евро министърът на енергетиката обяви, че няма намерение да премахне вертикалните концентрации в сектора

Стела Ненкова
Стела Ненкова / 21 December 2018 12:50 >
Инат за милиони
Източник: БТА
ОТГОВОРНОСТ: Теменужка Петкова даде ясно да се разбере, че правителството няма да преструктурира БЕХ, което може да донесе нови финансови санкции за България

Седмицата започна с лоша новина за държавната енергетика, след като Европейската комисия съобщи в понеделник, че налага глоба от 77,068 млн. евро на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) заради злоупотреба с монополно положение. Решението е взето след започнала през 2013 г. процедура и е заради блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в страната в нарушение на антитръстовите правила на ЕС, като обхваща периода от 2010 до 2015 година. Солидарно отговорни са БЕХ и неговите дъщерни дружества за доставка на газ „Булгаргаз“ и за газовата инфраструктура „Булгартрансгаз“.

Пред журналисти в Брюксел еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер изрично уточни, че разследването е по собствена инициатива на ЕК. Комисията се е самосезирала след сигнал от частната компания “Овергаз“ през 2011 г. за липса на достъп до газова инфраструктура.

Най-общо казано, БЕХ е използвал господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество "Булгаргаз" по отношение на доставките на газ за периода 2010 – 2015 година. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявала с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, като това е било пречка той да бъде използван от потенциални конкуренти. Не е даван достъп и до капацитета на единственото хранилище за природен газ при Чирен. Така БЕХ и неговите дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.

Запазването на целия капацитет на инфраструктурата не е било необходимо, но така други фирми не са могли да внасят газ, или да съхраняват гориво, а пазарът е бил монополен, коментира Маргрете Вестагер. Решението на ЕК може да се обжалва пред Европейския съд, но независимо от това глобата трябва да се плати, уточни тя, като изрази съжаление, че по случая не се е стигнало до споразумение.

Български червени линии
За преговорите между ЕК и БЕХ за избягване на санкцията се знае отдавна, но детайлите в процеса никога не са били известни. В понеделник енергийният министър Теменужка Петкова също призна, че активните преговори с ЕК от 2015 г. досега не са били успешни, но според нея причината е желанието на ЕК части от двете дружества да бъдат приватизирани.

„За всички вас е ясно каква е дейността, която „Булгартрансгаз“ осъществява като оператор и каква инфраструктура притежава. Това е инфраструктура, пряко свързана с нашата енергийна сигурност, стратегическа за страната и пряко свързана с националната сигурност, червена линия, която не можем да прекрачим. Така че ние компромиси с нашата национална сигурност не може да правим“, посочи Петкова. Премиерът Бойко Борисов допълни от Виена, че всяко решение за допускане на чужда собственост върху газопреносната ни мрежа би било национално предателство.

„Част от преговорния процес бе искането на ЕК правителството да реши да раздържави контролния пакет акции (51%) от „Булгартрансгаз“, твръди и Кирил Темелков, бивш изпълнителен директор на дружеството, сега експерт от Българската газова асоциация. По думите му това е била и причината през ноември м.г.на свое закрито заседание парламентът единодушно да вземе решение, че по този въпрос няма да се преговаря за споразумение с ЕК.

Във вторник обаче в прав текст еврокомисар Вестагер заяви, че Брюксел не е поставял условия за приватизация, а за разделяне на газопреносната инфраструктура от доставките. Това е можело да бъде осъществено и чрез преструктурирането на БЕХ, стана ясно от думите на Маргрете Вестагер. Логичният въпрос е кой спестява цялата истина – еврокомисарят или енергийният министър Теменужка Петкова, чиято отговорност са преговорите с Брюксел.

БРЮКСЕЛ: Маргрете Вестагер изрази съжаление, че не се е стигнало до споразумение с българските власти
Източник: Gulliver Photos/Getty Images

Последствията
"Овергаз", който бе потърпевш от липсата на достъп до тръбите, може да претендира за обезщетения след това решение на Брюксел, категорични са експертите. От дружеството заявиха, че ще преценят какво да предприемат, след като се запознаят с пълния текст на решението.

Енергийното министерство също очаква официалното решение, но от БЕХ вече обявиха, че най-вероятно ще обжалват както решението, така и размера на глобата. Това, което е ясно, е, че БЕХ трябва в рамките на три месеца да плати сумата от 77 млн. евро. Шефът на холдинга Петьо Иванов заяви, че дружеството е предвидило глобата и плащането й да стане със средства от последната емисия еврооблигации на БЕХ, която е в размер на 600 млн. евро. Впоследствие дружествата ще възстановят сумата от печалбата си и, както каза премиерът, „няма да е за сметка на данъкоплатеца или на клиентите на трите компании“.

Отделно Брюксел предупреди нарушението, заради което е наложена глобата, да не се повтаря, но този риск до голяма степен е елиминиран, защото от 2015 г. транзитът, преносът и доставките са с либерализиран достъп. „Периодично се правят търгове за достъп до капацитета на транзита от Румъния към България, както и за достъп до хранилището в Чирен“, посочи пред „Икономист“ Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

Това, което може да доведе до нова процедура срещу страната, е съществуващата и към момента вертикална концентрация, тъй като и преносното дружество, и доставчикът продължават да са част от БЕХ. Вестагер обясни, че целта на разделянето е да се избегнат съгласувани действия, които пречат на конкуренцията. Важно е да се промени структурата на БЕХ, но изборът как да стане това – с обществени или частни компании, е на България, обясни еврокомисарят. Тя уточни, че ако се избере вариант с раздържавяване, то страната може да отхвърли потенциален акционер, ако прецени, че не е подходящ. „Сещам се за няколко случая, в които купувач бе отхвърлян заради националната сигурност“, допълни във вторник Вестагер, без да посочва конкретни държави. Казано просто: Ваша работа е как ще си оправите пазара, но го оправете.

В сряда обаче не остана съмнение каква ще е българската позиция. След като в понеделник определи като национално предателство опцията за приватизация, два дни по-късно Теменужка Петкова зачеркна и варианта за преструктуриране на БЕХ. Двете преносни дружества – "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, ще останат под шапката на БЕХ, категорична бе тя. "Нашите два оператора са сертифицирани по правилата на ЕС, тоест няма проблем от правна гледна точка и от гледна точка на европейското законодателство. Това, което ЕК настояваше да се направи, е не защото е нарушено европейското законодателство със ситуирането на нашите два оператора, а защото Комисията смята, че е налице риск. Това е мнение на Комисията по отношение на достъпа на трети страни до тази инфраструктура и други съмнения, които са съмнения на Комисията", каза енергийният министър, цитиран от БНР.

Или казано още по-просто: Говорете си, а ние ще правим, каквото искаме. Изненадваща и рядка проява на твърдост по казус, по който България вече загуби 77 млн. евро. Въпросът е кой ще носи политическата отговорност, ако страната не успее да докаже правотата си в Европейския съд и загубите се увеличат?

Текстът е публикуван в брой 51/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ