Швейцария на Балканите?!

ГЕОРГИ К. ПЪРВАНОВ

ПРЕЗ миналата седмица бях в Швейцария на работно посещение. Върнах се с много впечатления, но и с още повече въпроси.


Каква е тайната на швейцарския успех?
Една държава с население от около 9 милиона души, значително по-малка по територия от България, без излаз на море и с ограничени природни ресурси, е успяла да изгради една от най-богатите и конкурентоспособни икономики в света.
И неизбежно започнах да си задавам няколко въпроса.


Трябват ли ни толкова много министерства?
Швейцария има само 7 федерални департамента. В един от тях са обединени икономиката, трудът и заетостта, образованието, науката, иновациите, земеделието и част от жилищната политика.
Седемте членове на правителството управляват колективно, а всяка година един от тях поема президентския пост. Президентът се сменя, но правителството продължава да работи. Няма министър-председател, а държавната администрация се отличава с висока степен на институционална приемственост.


Трябват ли ни 51 висши училища?
В Швейцария институциите в системата на висшето образование са 38, включително университети, висши училища за приложни науки и педагогически институции.
Но може би по-важният въпрос не е колко са университетите, а какво образование дават, колко добре подготвят младите хора и доколко отговарят на потребностите на икономиката.


Нужна ли ни е толкова силна централизация?
Швейцария е изключително децентрализирана държава. Нейните 26 кантона имат широка самостоятелност, собствени парламенти, правителства и значителни правомощия в данъчната, образователната и социалната политика.
А гражданите имат реална възможност да влияят върху важни решения чрез редовни референдуми и граждански инициативи.


А какво да кажем за мира и стабилността?
Швейцария не е преживявала война на своя територия от близо 180 години. Последният въоръжен конфликт е гражданската война от 1847 г.
Почти два века без война на собствена територия! Представете си какво означава това за натрупването на капитал, развитието на институциите, инвестициите и доверието в държавата.
На фона на днешните военни конфликти това е още един повод да се замислим колко важно е България да съхранява мира и сигурността си.


А данъците?
Изненадващо ниски за толкова богата държава!
Стандартният ДДС е едва 8,1%, а за определени стоки, включително основни храни, книги и лекарства – 2,6%. Корпоративното облагане варира според кантона, като комбинираните ставки са приблизително между 12% и 21%.
Разбира се, има и прогресивно подоходно облагане, както и други кантонални и местни данъци.


И черешката на тортата – образованието и пазарът на труда!
Това, което ме впечатли най-силно по време на посещението, беше изключително добре развитата система на дуално и професионално образование.
Система, в която бизнесът е активен участник. Работодателите инвестират в подготовката на бъдещите си служители, участват в определянето на необходимите компетенции и осигуряват реална практическа среда. 
Потребностите на икономиката се превръщат в образователни решения, а не остават само в стратегии и доклади.
Особено силно впечатление ми направиха и усилията за включване на хората с увреждания, младежите в затруднено положение и чуждестранните работници в пазара на труда.
Резултатът е висока заетост, ниска безработица, силно развита професионална квалификация и икономика, която разчита на висока производителност, технологии, иновации и добавена стойност.
Швейцария не се конкурира основно с евтин труд. Тя се конкурира със знания, качество, ефективност и иновации.


И малко числа за финал.
Средната брутна заплата в България е около 1 500 евро, докато медианната брутна заплата в Швейцария е приблизително 7 500 евро. Макар двата показателя да не са напълно съпоставими, разликата в номиналните възнаграждения е огромна.
Икономиката на Швейцария създава многократно по-висока стойност на човек от населението, а пенсионната система осигурява значително по-високи номинални доходи, особено когато се включат професионалните пенсии.
Разбира се, цените на жилищата, наемите, здравеопазването и услугите са също много по-високи. Не можем механично да сравняваме доходите, без да отчитаме покупателната способност.
Но въпросите остават.


Дали проблемът на България е, че имаме недостатъчно ресурси, или че не използваме достатъчно ефективно тези, с които разполагаме?
Дали ни трябват повече институции, стратегии и регулации, или повече доверие, децентрализация, професионализъм и дългосрочна визия?
И дали не е време да поставим образованието, квалификацията на хората и производителността на труда в центъра на икономическата политика?
Не можем и не трябва да копираме Швейцария едно към едно. Историята, географията и обществата ни са различни.
Но определено има какво да научим.


Защото богатството на една държава не се измерва с броя на министерствата и университетите, а със стойността, която създават нейните хора, бизнес и институции.
А вие как мислите – кое от швейцарския модел би имало най-голям ефект, ако го приложим в България?

ГЕОРГИ К. ПЪРВАНОВ е управител на CTeam, водещата фирма за подбор на персонал, обучения и HR в България и Румъния. Член е на УС на Българска Асоциация за управление на хора и на Българска конфедерация по заетостта.