Заплаха ли са новите военни съюзи на Балканите

Този текст е от предстоящия брой 56 на списание BGLOBAL. Очаквайте скоро в продажба.

Автор: Владимир Владимиров

Балканите винаги са били критична точка на европейската сигурност. Първата световна война започна именно оттук, и по-точно от Босна и Херцеговина, която днес отново е в центъра на събитията. В последните месеци на Балканите започнаха да се формират нови военно-политически съюзи. От една страна, е съюзът между Хърватия, Албания и Косово, от друга – между Сърбия и Унгария. Тези съюзи бяха анонсирани като военни, макар засега да са по-скоро на ниво политически декларации и договорености. Но те имат потенциала да променят динамиката на регионалните отношения и да повлияят на сигурността на България, на целия регион и на  Европа.

Съюзът между Хърватия, Албания и Косово. На 18 март 2025 г. Хърватия, Албания и Косово подписаха Декларация за военно сътрудничество в Тирана. Този съюз цели да засили отбранителните способности на страните, да повиши оперативната съвместимост между техните въоръжени сили и да подкрепи евроатлантическата интеграция на региона. Хърватия и Албания са членове на НАТО и повече от ясно е, че основната цел по-скоро е осигуряване на политическа и военна защита основно на Косово, но доста вероятно и на Босна и Херцеговина от историческия им и регионален съперник Сърбия, която не признава отделянето на Косово и независимостта на страната. Важен момент тук е и фактът, че в НАТО европейската държава, която е пряко ангажирана със сигурността на Косово, е Италия, а САЩ имат огромна военна база там (Camp Bondsteel, с над 5000 души военен персонал). 

Съюзът е отворен за други страни, а България, по думите на различни политически лица от тези държави, е поканена да се присъедини към него. Засега няма официална покана – нашето Министерство на външните работи излезе с позиция, че на този етап България не е получила официална покана за участие.

Съюзът между Сърбия и Унгария. Реакцията на подписаното споразумение не закъсня и Сърбия и Унгария, водени основно от близките отношения между Александър Вучич и Виктор Орбан, също разработват план за военно сътрудничество и подписаха подобен договор. Унгария географски е извън Балканите и е член на НАТО и ЕС, но подкрепя Сърбия в усилията ѝ да засили военното си присъствие и да укрепи позициите си в региона. Това е напълно разбираемо предвид тесните връзки между двамата автократични лидери и тяхното приятелство и сътрудничество с Путин и Русия. 

Действията на Вучич и особено на Орбан са в абсолютен дисонанс с политиката на ЕС за мир и икономическо сътрудничество в Европа. Този съюз със сигурност няма да получи подкрепа от ЕС и НАТО и ще задълбочи кризата във взаимоотношенията между Брюксел и Будапеща. Сърбия също е подложена на критики и натиск от Европейската комисия заради политиката ѝ за дестабилизация на Босна и Херцеговина и непризнаването независимостта на Косово. ЕК дори излезе с позиция, че ако президентът на Сърбия посети Москва за военния парад на 9 май, преговорите за членство на Сърбия в ЕС ще бъдат прекратени.

Засилване на напрежението в Босна и Херцеговина. В последните месеци има отчетлива ескалация на напрежението в Босна и Херцеговина, която е индуцирана основно от Сърбия и нейните спецслужби. С помощта на Унгария, Република Сръбска под ръководството на лидера на босненските сърби Милорад Додик засили опитите си за отделяне и отказва да признава легитимността на централните институции и Върховния международен представител в Босна и Херцеговина. 

Държавният съд и прокуратурата на Босна и Херцеговина издадоха заповед за арест на Додик заради „атака срещу конституционния ред“ на страната, както и за системно подкопаване на Дейтънското мирно споразумение, което е основата на следвоенната конституция на Босна и Херцеговина. Той обаче успя да напусне БиХ през Сърбия и се скри в Москва.

Къде са НАТО и ЕС. Формирането на новите военни съюзи е отчасти обусловено и от анонсираното оттегляне на САЩ от НАТО, или поне от пълното осигуряване на сигурността на Европа. Това потенциално оттегляне вече създава вакуум, който Русия ще използва за увеличаване на влиянието си в региона и за създаване на проблеми между Сърбия и нейните съседи. Сърбия и Унгария са ключовите съюзници на Русия на Путин, а влиянието на Москва е значително както в икономиката, така и в политиката на двете страни. 

На ход по този въпрос е новосформиращият се Европейски алианс за сигурност във формата ЕС + Великобритания + Турция. Тук ключова във военно отношение е ролята  на Турция, която категорично застава  зад суверенитета и териториалната цялост на Косово и на Босна и Херцеговина. Подкрепата на Анкара за двете преимуществено мюсюлмански страни не е само декларативна. Турция не би се поколебала да използва военна намеса, още повече че разполага със сериозен военен контингент в Косово.

Сърбия и нейните военни планове. В последните 5 години Сърбия харчи всяка година над 2% от своя БВП за отбрана и покупка на оръжия – един от най-високите дялове в региона. Оръжието се купува основно от Русия и Китай. Сърбия има готов военен план за анексия на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, както и на части от Северно Косово. Този план бе и остава свързан основно с развитието на войната в Украйна и евентуалната победа на Русия. Планът има пълната подкрепа на Путин и е част от стратегията на Русия да създаде „втори фронт“ в Европа, за да дестабилизира и дефокусира ЕС и да отвлече вниманието към и подкрепата за Украйна.Перспективите за стабилност в региона

Формирането на военни съюзи на Балканите е сложен и исторически обусловен процес, който има потенциал да промени регионалната динамика и да повлияе на сигурността на страните от региона. Балканите остават зона на геополитическо напрежение и конкуренция между глобални и регионални сили.

Анонсираните военни съюзи към момента нямат особена военна тежест без подкрепа от Северноатлантическия алианс и Европейския съюз. ЕС и НАТО обаче трябва да разработят активна стратегия и политики спрямо тези нови съюзи, за да се гарантира стабилността на региона – включително чрез ясни ангажименти за евроинтеграция на всички страни от Западните Балкани.

А България трябва да заеме активна позиция в защита на националните си интереси и да работи за укрепване на регионалното сътрудничество и разширяване на своето влияние в Западните Балкани.Александър Вучич е поставен под много сериозен вътрешнополитически и международен натиск заради нестихващите протести в Сърбия и заради своята „многополюсна“ политика за приятелство и сътрудничество с Русия и Китай, докато същевременно преговаря с Брюксел за членство в ЕС. Опитът му за повторение на политиката на Тито и Югославия за сътрудничество и със социалистическия блок, и със Запада, е неуспешен, защото  международното положение днес е коренно различно, нито пък Вучич е Тито, а Сърбия – Югославия. Търпението на ЕС е изчерпано и всякакви политически или военни попълзновения за промяна на границите на Балканите ще срещнат твърд отговор. Може да се стигне дори до прекратяване на преговорите със Сърбия и отмяна на статута ѝ на кандидат за член на ЕС, както и до налагане на санкции.

Стратегия за деескалация на напрежението. Европейският съюз се кани да разработи стратегия за справяне с тези нови „военни съюзи“ и потенциалните регионални рискове за сигурността и добросъседството в Европа – подобни заявки има от Европейската комисия и отделни държави членки. Засега обаче няма ясно артикулирана обща позиция, а такава е крайно необходима, най-малкото заради факта, че Хърватия е член на ЕС, Албания е кандидат и пряко е застрашена сигурността на европейския континент. НАТО също официално не е изразила позиция.

От първостепенна важност е ЕС да гарантира стабилността на региона чрез иницииране на разговори между заинтересованите страни, чрез укрепване на сътрудничеството между членовете си и чрез подкрепа на страните, които се стремят към евроатлантическа интеграция. Подходяща за случая би била една декларация в подкрепа на териториалната цялост и независимостта на Косово и Босна и Херцеговина, която същевременно очертава пред тях ясна перспектива за членство в ЕС. Към момента обаче пет страни от ЕС не признават Косово – Гърция, Кипър, Румъния, Испания и Словакия.

Позицията на България. България все още не е заявила ясна позиция по отношение на двата военни съюза, въпреки че не се готви да се присъединява към някой от тях. 

Сърбия е нашият основен икономически и геополитически съперник на Балканите към момента – особено по отношение на влиянието върху Западните Балкани, на чуждестранните инвестиции в тези страни и на изграждането на европейските транспортни коридори. България трябва внимателно да оцени всички рискове и да разработи стратегия за защита на националните си интереси, които включват и  поддържане на стабилността в региона. Тя пък е свързана с деескалация на напрежението, пораждано главно от Сърбия, с която имаме горчив опит от генерираните от нея войни след разпада на Югославия. Тогава България и регионът претърпяха огромни икономически и имиджови загуби, а югоембаргото подхрани сенчестите групировки у нас. 

България може и трябва да инициира разговори на европейско ниво и на ниво НАТО по този много важен за нас въпрос и да предупреди Сърбия за сериозни последствия от евентуална нейна дипломатическа или, не дай боже, военна агресия срещу Косово и/или БиХ. България бе първата държава в света, която призна Босна и Херцеговина като независима държава (15 януари 1992 г.). А на базата на информация от българското военно разузнаване първа предупреди НАТО и ЕС за готвеното от тогавашната мини-Югославия на Милошевич етническо прочистване в Косово (операция „Подкова“). 

България трябва да предложи на всички страни от алианса на Хърватия, Албания и Косово, плюс Босна и Херцеговина, оръжие, муниции и техника от нашия военнопромишлен комплекс, за да помогне за повишаване на техните отбранителни капацитети. Както и да  засили прякото военно сътрудничество с Косово и БиХ, като приеме за обучение по натовски стандарти техни офицери и кадети в нашите висши военни училища. 

Една проактивна и европейска позиция на България по този въпрос би донесла много политически и икономически ползи и би отворила широко вратите за наша икономическа и политическа експанзия към приятелските и съюзнически страни от Западните Балкани.