Електрическо бъдеще на дъното на океана

Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global

ООН има множество служби и органи, повечето от които не са особено популярни. Една от най-малко известните е Международният орган по морското дъно (ISA), чиято централа е разположена в Ямайка. През последните месеци обаче тя стана важна, защото трябва да реши дали да позволи търговския добив на минерали от океанското дъно в международни води. От няколко години се провеждат тестове за подобен добив, който някои смятат за обнадеждващ, а други определят за опасен. 

В момента тази дейност е забранена, като около 30 държави, включително Обединеното кралство, Бразилия, Канада, Франция и Германия, искат забраната да продължи поради опасения относно въздействието на дълбоководния добив върху околната среда. Други нации, включително Норвегия и Китай, се стремят към широкомащабно дълбоководно копаене в международни води. ISA и нейните 169 държави членки трябва да се срещнат по-късно тази година, за да се опитат да финализират правила, които потенциално могат да позволят да започне добив. Окончателното гласуване на правилата се очаква в рамките на две години. Но още в средата на януари Норвегия стана първата страна в света, която позволи бъдещ дълбоководен добив в своите териториални води. САЩ проучват възможността да направят същото, след като членове на Конгреса написаха отворено писмо през декември, в което се казва, че Америка „трябва да проучи всеки път за укрепване на нашите вериги за доставка на редкоземни и критични минерали“.

Светът се нуждае от все повече материали за изработване на батериите за електромобилите и търсенето ще се засилва с ограничението и последващата в бъдеще забрана за използване на двигателите с вътрешно горене. Учените са идентифицирали поне една зона в Тихия океан, която е благоприятна за подводен добив. Тя се нарича Кларион-Клипертон, намира се между Хавай и Мексико и на нейното дъно има трилиони буци (наричани „полиметални възли“), които съдържат никел, кобалт, манган и мед. Изчислява се, че буците в тази зона съдържат около 380 млн. тона никел - повече от три пъти повече от оценката на световните земни запаси. 

Полиметалните възли лежат на дъното на бездната на дълбочина до 6000 метра. Те се образуват от метални съединения, разтворени в морска вода, които постепенно се отлагат в своеобразно ядро. Техният растеж е изключително бавен – те увеличават размера си само с няколко милиметра на милион години. На практика могат да се образуват само там, където едни и същи условия на околната среда преобладават за дълги периоди от време. 

Освен Кларион-Клипертон са идентифицирани още три такива зони с потенциално наличие на множество полиметални възли – покрай бреговете на Перу, в централно-западната част на Тихия океан и в Индийския океан. 

Технологията

На практика не става въпрос за копаене, а за събиране от морското дъно. Канадската The Metals Company, която има разрешение за проучване, планира да изпрати на морското дъно голям робот с дистанционно управление, с размер на камион, който да ги вземе. След това буците ще бъдат засмукани до помощен кораб на повърхността през високотехнологична тръба, подобна на тези, използвани в нефтената и газовата индустрия. Там ще бъдат измити всички утайки, след което суровината ще се натовари на друг кораб, който ще я пренесе на брега за обработка. Излишната утайка ще бъде върната в морето на дълбочина около 1500 метра, далеч под повечето океански организми. 

Почти същата технология смята да използва и белгийската компания Global Sea Mineral Resources, която вече е тествала робот на морското дъно. Знае се поне за три китайски фирми, които изпробват начини за извличане на ресурси от морското дъно, но няма информация за тяхната технология. Според собственика на The Metals Company Джерард Барън методът за добив на неговата компания има малко въздействие върху околната среда. Барън изчислява, че технологията е рентабилна при цени на никела от около 6000 долара за тон – за сравнение в момента металът върви над 20 000 долара. 

Опасенията 

Глобалната неправителствена организация Световен фонд за природата (WWF) се противопоставя на всякакъв дълбоководен добив с аргумента, че той представлява неприемлив риск за морския живот. Изчислено е, че около 90% от животинските видове в дълбокото море все още са неизвестни. Не знаем точно каква роля играят в екосистемата и как евентуално премахване на някои от тях – чрез дълбоководен добив – би могло допълнително да наруши и без това крехките баланси на планетата, смятат еколозите. Разработените методи за добив се състоят от устройства за събиране, които според европейския изследователски проект Mining Impact „изсмукват“ не само полиметални конкреции, но и организми, открити върху и в седиментите. Неизвестни са и ефектите, които минният шум може да има върху различни морски видове, както и върху „облака“ от седименти. 

Тази загриженост е изразена и от Научния консултативен съвет на европейските академии (EASAC), независимия орган, който ръководи ЕС за неговата научна политика. „Неизбежно е действителният процес на добив да е физически разрушителен и повече или по-малко би унищожил всякаква биота [животни и растения] в районите, в които се добиват пряко“, казва директорът по околната среда на EASAC проф. Майкъл Нортън. Той поставя под въпрос необходимостта от дълбоководен добив въобще. „Той би осигурил много манган, който не ни липсва. Биха се добили, в някои случаи, кобалт и никел, които всъщност се използват в някои от чистите енергии, например батерии, но те не са оценени от Европейската комисия като особено изложени на риск от доставки“, допълва проф. Нортън.

Джерард Барън не е съгласен, защото според него добивът от морското дъно би причинил много по-малко смущения на околната среда, отколкото съществуващият добив на сушата. Той посочва текущия добив на никел в страни, като Индонезия и Филипините, където има огромни критики заради вредното влияние върху тропическите гори. В бездната няма много обитатели, казва Барън с напомнянето, че става въпрос за добив на дълбочина от 6000 метра. Той цитира документ, публикуван в Nature през 2016 г., който установява, че на квадратен метър зоната Кларион-Клипертон поддържа между един и два живи организма, тежащи най-много няколко грама. За сравнение един квадратен метър индонезийска тропическа гора съдържа около 30 000 грама растителна биомаса, като теглото на загубеното се увеличава многократно, ако към него се прибавят живеещите там примати, птици, влечуги и насекоми.

На ISA се пада тежката задача да намери баланса между риск и нужда, когато взема крайното решение за бъдещето на дълбоководния добив. Строги екологични разпоредби са неизбежни при писането на правилата. Но ще трябва и политическа воля, а когато трябва да се постигне съгласие между 169 държави по толкова деликатен въпрос, е гарантирано, че няма да бъде лесно. 

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!