Разчитаме на международното положение
България и ЕС завиват към Русия заради САЩ
Източник: БТА
Премиерът Бойко Борисов се разкая пред руския президент за спрения проект „Южен поток“ с думите.. „по-големият брат винаги прощава“. Владимир Путин отхвърли това сравнение, „защото по-големия винаги го подтикват да плаща“
Май беше месецът на България в Русия. Такава дипломатическа активност и посещения на най-високо ниво няма от десетилетия. Първата визита – на президента Радев, определено бе знакова за размразяване на отношенията. Въпреки че някои я определиха като „протоколна”, тя имаше значение за възобновяването на диалога между страните ни. Особено след президентстването на Росен Плевнелиев, отбелязало най-големия срив в българо-руските отношения в най-новата ни история.
Посещението на премиера Борисов показа, че и изпълнителната власт вече има огромно желание диалогът да бъде възобновен, включително в областта на енергийните проекти. Разбира се, номерата с извинението за минали грешки и искане на прошка от Големия брат няма да минат. Това, на което може да разчита България, е „международното положение”, ако използваме шеговития термин от соца.
А в международното положение настъпва коренна промяна заради САЩ. Доналд Тръмп ясно показа, че в новата си политика Америка наистина ще бъде над всички и няма да има никакви изключения, без оглед на съюзници и врагове. Само за година и половина от управлението му се случиха твърде много и важни неща: отмяна на Транстихоокеанското търговско споразумение; прекъсване на преговорите по Трансатлантическото; отхвърляне на Парижкото споразумение за климата; прекратяване на Иранското ядрено споразумение и заплаха за налагане на санкции на всички компании, включително на съюзниците от НАТО и ЕС; заплаха от налагане на мита върху Китай; на практика прекратяване на действието на Северноамериканското търговско споразумение NAFTA чрез въвеждането на мита върху стоманата и алуминия за Канада и Мексико; въвеждане на същите мита върху ЕС; заплаха от санкции за европейски компании, участващи в чисто европейския проект „Северен поток-2”; груб политически натиск към Европа да купува по-скъпия с 2/3 американски шистов газ, пренасян през Атлантика; заплаха за мита към германските автомобилостроители, продаващи в САЩ без мита коли, произведени в заводите им в Мексико; налагане на глоби на Дойче банк и заплаха към френските банки; изискване към европейските членки на НАТО да повишат разходите си за отбрана до 2% от БВП. Някой още вярва ли, че светът ще остане същият?
САЩ променят коренно правилата на една игра, която те самите създадоха преди близо 40 години. Излетялата на крилата на дигиталната революция американска икономика изнесе производството си от предишното технологично ниво в други райони на света, където себестойността на труда беше несравнимо по-ниска. Изнасяха се цели производствени линии, мениджърите обучиха местните производители, въведоха се строги стандарти и съвсем скоро произвежданите стоки достигнаха американското качество. На тези стоки им беше предоставен огромният и натъпкан с кредитни пари американски пазар. Срещу стоките към държавите производителки потеглиха невиждани потоци от долари. Тук се задейства второто правило – държавите с голямо положително салдо в търговията със САЩ изкупуваха американски държавни ценни книжа в огромни количества и така на практика връщаха обратно изнесените извън САЩ долари, които бяха реинвестирани обратно в американския пазар. Тези долари идваха под дълг заради процента на американските трежърис, но бумът на дигиталната икономика и фонтаните от виртуални пари, които пръскаха борсите на Уолстрийт, компенсираха всичко и даже наводняваха с излишъци.
Но времето на неспирна благодат приключи. Първо, дигиталната революция и свързаната с нея „нова икономика” вече изобщо не е монопол на САЩ – по-скоро можем да я открием в Китай, Южна Корея и другите икономически тигри в Азиатско-Тихоокеанския регион. Второ, през октомври 2008 г. машината за пари Уолстрийт „изпуши”и последвалите 10 години ремонти показаха, че дори и да наберат мощност, борсите няма да достигнат предишните нива, и най-важното – те категорично изгубиха доверието. Трето, военните операции, цветните революции и паравоенните армии, поддръжката на световна мрежа от формиращи и налагащи общественото мнение НПО-та не доведоха до желания резултат. Никъде от водените три големи, непосредствено ангажиращи войските на САЩ войни – в Афганистан, Ирак и Сирия, няма мир и скоро не се очертава, а в районите на „цветните революции” нищо не процъфтява, самите нови революционери по-скоро трябва да бъдат озаптявани, отколкото поддържани. В основните „ревизионистки” държави Русия, Иран, Китай и Северна Корея не само не намирисва на революции, но и съвсем скоро ще се наложи с тях да се сяда на масата за преговори.
А всичко това струва огромни пари. Само за една година държавният дълг на САЩ нарасна с над $1 трлн. и достигна 106% от БВП. На това очевидно трябва да се сложи спирачка и ако не е възможно да се постигне нов технологичен скок или да се влияе върху борсовата търговия, то поне трябва да се търси намаляване на разходите и събиране на всички възможни вземания от всички.
Това е истинската причина за променяните правила от Тръмп. Нищо лично или волунтаристично – доказателство е пълното съгласие на Конгреса с налагането на митата и за съюзните държави. В тази обстановка лидерите на ЕС Макрон и Меркел съвсем резонно потърсиха алтернатива в ресурсите и пазарите на Русия. Нашите лидери също, но с усещането за наваксване на пропуснати шансове и чувство на гузна съвест. На какво друго да разчитаме освен на „международното положение”.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
.jpg)
