Тази седмица Комисията за защита на конкуренцията спря една от най-големите обществени поръчки за всички времена – конкурса на БДЖ за доставка на нови мотрисни влакове и тяхната поддръжка, с прогнозна цена от 675 млн. лева. Това се очакваше – почти всички кандидати оспориха процедурата, а съмненията за предрешен победител изпълзяха в общественото пространство. За капак миналата седмица цялото ръководство на превозвача подаде вкупом оставка, която още не е приета от транспортния министър Росен Желязков.
Държавният корпоративен сегмент си има своите герои и антигерои и казусът с БДЖ показва, че под държавна опека трудно се прави добър бизнес. А секторът не е никак малък – годишните приходи на предприятията, на които държавата е основен собственик, са около 15 – 18% от икономиката на страната. От една страна, са хронично закъсалите БДЖ, „Български пощи“, НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2“, които поглъщат стотици милиони левове обществени средства, но въпреки това са перманентно губещи. От друга, са енергийни производители, инфраструктурни и търговски монополисти като АЕЦ „Козлодуй“, ЕСО, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, „Летище София“, РВД, сериозна част от военнопромишления комплекс и други.
Според последните тримесечни отчети, публикувани на сайта на Министерството на финансите, резултатите на държавната икономика за деветмесечието на 2018 г. не са обнадеждващи. Най-големите 30 държавни дружества са реализирали 7,94 млрд. лв. приходи, или с 3,9% повече, отколкото за същия период на м.г. (виж таблицата). Но нормата им на нетна печалба се е свила рязко – от средно 6,1% за 2017 г. до едва 2,9% през тази.
Губещи и печеливши в енергетиката
В енергетиката, където държавата е основен участник, продължават да се трупат задължения и да се акумулират загуби. За деветмесечието финансовият резултат на НЕК се влошава с 62,5 млн. лв., достигайки до загуба от 153,4 млн. Резултатът показва, че въпреки различните компенсационни схеми, включително притока от 617 млн. лв. от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, не е постигнато подобрение на финансовото състояние на дружеството и НЕК продължава да изпитва затруднения при обслужване на задълженията си към доставчици и контрагенти, както и по кредитите към компанията майка Български енергиен холдинг. Неблагоприятно влияние оказват и водените срещу компанията дела, като дружеството е загубило две от тях, от ОЕТ и „Уорли Парсънс“, от което финансовите вреди са 61 млн. лв. Изключително зле се отразява и повишението на разходите за емисии, които през тази година достигат до 20 – 22 евро при 6 – 7 евро на тон през миналата.
Когато става дума за емисии, ТЕЦ „Марица-изток 2“ е най-губещото държавно предприятие. За деветмесечието неговият финансов резултат преди данъци е минус 260,5 млн. лв., което е със 177 млн. лв. по-зле, отколкото през м.г. Основните причини са високите цени на квотите за парникови емисии, от които са натрупани разходи за 260 млн. лв. Задълженията на централата към БЕХ вече са за повече от 462 млн. лв., като основната част е свързана с парниковите квоти.
Резултатите на БЕХ на хартия са добри, след като холдингът е реализирал дивиденти от 104,5 млн. лв. и приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 203,7 млн. лева. Но тези приходи идват от ТЕЦ „Марица-изток 2“, който ги плаща с взети на кредит пари от компанията майка. Самият БЕХ също е силно задлъжнял. На 28 юни холдингът пласира трета емисия еврооблигации за € 400 млн. на Ирландската фондова борса. Лихвата е 3,5%, а падежът – 2025 г. На 24 юли тя беше увеличена до € 550 млн., а на 5 октомври – на € 600 млн., което ще е и окончателният размер. Приходите ще се използват за рефинансиране на еврооблигациите от 2013 г., които падежират този месец.
АЕЦ „Козлодуй“ е ярка звезда на хоризонта на държавната енергетика. Ядрената централа подобрява значително резултатите си през деветмесечието. Най-голям принос за печалбата от почти 170 млн. лв. имат повишаването на средните пазарни цени, по-малката от планираното продължителност на годишния ремонт на 5-и блок, както и устойчивата работа на 6-и блок на новото ниво на мощност 104%. Освен това от 1 юли квотата за регулирания пазар на дружеството е 1 927 000 мегаватчаса, с 62% по-малка, отколкото в предишния регулаторен период.
Продажбата на енергия по свободни цени е нараснала с 13,1%, като съотношението регулиран към нерегулиран пазар е 15% към 85%. Продажбите по регулирани цени за деветте месеца са почти с 28% по-малко в сравнение със същия период на 2017 г.
Доставчикът на „Булгаргаз“ е на печалба за деветмесечието, но през второто и третото тримесечие е продавал природния газ на по-ниски от доставните цени заради регулаторните норми. Заради ситуацията КЕВР увеличи рязко цената на горивото от 1 октомври с почти 14%.
БДЖ и пощите – на опашката
Изоставащите от конкуренцията БДЖ и „Български пощи“ продължават да стоят на държавна издръжка и въпреки щедрите субсидии представянето им е далеч от добро. Субсидиите формират 30,8% от приходите на пощите. През последната година те се увеличават, като за деветмесечието са 35,3 млн. лв. при 32,1 млн. лв. за предходната. Предприятието има малък ръст и на приходите, но той се дължи на договори главно с държавни предприятия, общини и друга администрация. Като цяло универсалната услуга спада – предоставени са 18,6 млн. броя, което е с 5,3% по-малко, отколкото преди година. Операторът обаче отчита стабилни приходи от продажба на лотарийни билети – около 1,8 млн. лева.
Редовно споменаваният в негативна конотация „Холдинг БДЖ“ има скромен ръст на приходите за деветмесечието с 896 хил. лв., като той е свързан с увеличените приходи от подписано споразумение с облигационерите за редуциране на наказателни лихви от 1 млн. евро. Приходите от пътници обаче намаляват с 628 хил. лв. За периода държавата е наляла 131,3 млн. лв. субсидии в жп превозвача, което е малко над нивото на миналата година. Групата приключва деветмесечието с печалба от 1,6 млн. лв. (при загуба от 157 хил. лева за същия период на м.г.), която е резултат от увеличението на субсидията и намаляване на лихвите по просрочията, след като държавата за пореден път спаси превозвача. През деветмесечието холдингът е погасил остатъка по втория облигационен заем – 109 млн. лв. главница и 27,5 млн. лихви и съдебни такси, както и заема към KfW от 31 млн. лв. Средствата са получени възмездно от държавата и трябва да бъдат възстановени със средства от отдаване на концесия на летище София. Но дали изобщо ще бъдат възстановени някога, е друг въпрос.
89 млн. лв. от натрупаните задължения на БДЖ, общо за 374,5 млн. лв., са за неплатени такси за ползване на жп инфраструктура към държавната НКЖИ. От своя страна инфраструктурният оператор е на загуба над 41 млн. лв., заради което е получил временна безлихвена финансова помощ от 40 млн. лв., която трябва да погаси до една година. Отделно за 2018 г. е получил 115 млн. капиталов трансфер и 145 млн. лв. субсидия.
ВПК и авиационен бизнес
Държавното участие във военнопромишления комплекс тази година не е на нивото на предходната. Въпреки че „Кинтекс“ увеличава приходите и печалбата си благодарение на доставка на боеприпаси и въоръжение за Индия, Алжир и Етиопия през третото тримесечие за $87,6 млн., гигантът ВМЗ е на другия полюс. След като през деветмесечието на 2017 г. неговите приходи гонеха половин милиард лева, сега са се свили до 153 млн. лв., а печалбата е едва 1,4 млн. лева.
Добри са резултатите от държавното участие в авиационния бизнес. РВД отчита увеличение с 11,7% на обслужените самолети, а ръстът при приходите е основно при събрани такси „прелитане“ - с 15,5% до 142,842 млн. лева.
Приходите на летище София също са добри – за деветте месеца те са 124,160 млн. лв., с 3,828 млн. повече от планираните и с 15,851 млн. повече от отчетените за същия период на 2017 г. Летището отчита увеличение на излетелите и кацналите самолети с 5,3% до 46 434 броя. Обслужените пътници също се увеличават до 5,348 млн. души, което е ръст със 7,7% спрямо година по-рано. Ръстът не е малък, но бумът на пътниците към София явно преминава своя пик. Само за сравнение, през 2016 г. за периода ръстът беше над 16%, а за цялата 2017 г. увеличението беше с внушителните 30,3 на сто. Така че бъдещият концесионер ще трябва доста да се потруди, ако иска да върне и задържи двуцифрените ръстове на пътниците от последните години.
Текстът е публикуван в брой 46/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
